Старо Габрово

От децата на Гаврил Кръстников, най-изявен е доцент Никола Г.Кръстников. Роден на 16.08.1880г. в Габрово. Завършил с отличие Априловската гимназия става учител в с. Енчовци, Дряновско. През 1889 със застъпничеството на ген.Столетов, като син на опълченец получава стипендия да учи медицина във военоморската академия в Петербург По време на следването си е чест гост в дома на ген.Столетов. Завършва през 1904г. Веднага след това заминава за Тюркмения, където има холерна епидемия. След това постъпва като асистент в Петербургския женски институт – болница “Св.Мария Магдалина”. След револщцията от 1905г. се връщз в България. Отбива военната си служба в Търново. След няколко години лекарска практика на различни длъжности отново заминава за квалификация в чужбина – слуша лекции на проф. ДеЖерин в Париж, а през 1913г. специализира в Петербург при професорите Бехтерев, Гривер и Бруменау. Участва в Първата световна война. След това се установява в София, където започва практика като невролог и психолог. През 1921г. е учредител на Българското психологично дружество. През 1922г. е избран за асистент- първо в катедрата по фармакология, а после - по неврология и психиятрия. От 1924г. главен асистент, а от 1926г. – доцент. След напускане на катедрата от проф. Н.М.Попов, Н.Кръстников е избран за временен директор. Умира ненадейно на 23.09.1936г. от мозъчен инсулт, докато подготвя Всеславянски лекарски конгрес в София.

Доц.д-р Никола Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на българската психиатрична школа. Създател е на теориите за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания, и за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород.

Братът на Гаврил и чичо на Никола Кръстников - Георги Кръстников е женен за Марина Гладнева, внучка на майстор Станимир от дъщеря му Наца. Имат 3 дъщери – Радка, Наца и Елена.

Рада Кръстникова + Роман Пухлев (1868-1934) - учител и училищен директор. Сина им акад.проф.д-р Алекси Пухлев (1905-1979) - кардиолог интернист, специализирал в Германия, завършил освен медицина и цигулка в консерваторията, ректор на ВМИ. Женен за д-р Весела Михайлова - Пухлева, имат 2 дъщери - Лщдмила - лекар и Алексина - пианист.

Илия Ц. Видинли е роден ок. 1790г[1]. В първите години на XIXв. отива в Габрово, където чиракува като папукчия. На 16г. заминава за Търново да учи търговски занаят при търговеца Янко. Завръща се в Габрово като бучакчия – търговец на едро с ножарски стоки – заготовки, стомана и готови ножове. Това е основния му приход чак до края на 60-те години. От търговията с ножове и манифактурни стоки и придобива голяма тежест в Габрово. Става крупен земевладелец. Щедър дарител е на Рилския манастир (една от колоните на църквата в манастира носи надпис с неговото име). През 1847 двамата с Васил Априлов даряват по 2500 за габровкото взаимно училище. По-късно дядо Илия дарява и воденица с годишен приход 5000 гроша на . През 1816г. е сред габровските първенци, които заминават за Одрин за да се оплачат от своевеолията на Мустафа ага. Агата изпраща посредници да разколебаят пратениците и да се споразумеят с тях, но те не склоняват. В следствие на оказания натиск Мустафа Ага е изгонен, но преди заповедта да достигне Габрово умира от напрежението.

През 30-те години Илия Видинли се издига до чорбаджия. Името му се среща като гарант по разписка от 1831г. През 1840г. дедо Илия Видинли вече е първия човек в Габрово и заема това място няколко десетилетия. Името му фигурира в регистри на чорбаджийте от 1856 и 1862г. Имал е много земи и 40 камъка воденици в Габровско, Севлиевско и Дряновско. Бил е и лихвар. Запазени са спомени за чорбаджийския му салтанат – винаги носел калпак,  седял в кафенето и давал напътствия на минаващите, ако облеклото или поведенето им не съответстват на социалното им положение[2]. Когато минавал по улицата и българи и турци ставали на крака да му засвидетелстват почитта си. Винаги се хранел сам, отделно от семейството си, и докато не се нахрани останалите не сядали. Избирал за синовете си съпруги от чорбаджийски родове и им съобщавал за предстоящата сватба чрез жена си.* Забранявал на членовете на семейството си да се обличат в скъпи дрехи и да демонстрират материалното си положение.

През 1865г. дедо Илия Видинли издейства разрешителното за строежа на църквата Св Успение Богородично.

Въпреки, че най-често е описван като гъркоман и туркофил, поведението му не е еднозначно. През 1850 г. Илия Видинли подписва обръщение, в което протестира срещу турските зверства при потушаване на въстанието във Видинско. След Кримската война е член на Тайното общество на Раковски, заедно с Хр. Дюстабанов. По-късно е противник на възстанията на Никола Филиповски (1856) и Никола Стефанов (1862) и подкрепа гръцкия митрополит на Търново Неофит Византиос. Трябва да отчетем, че като пръв чорбаджия и представител на официалната власт едва ли е имал особен избор. Илия Видинли умира през 1875(1876?)г. Даренията му за училището и Рилския манастор, както и поведението на племенниците му показват, че Видинли е род на патриоти.

В НХГ са запазени два “сакрални” портрета на Илия Видинли на смъртния му одър от Христо Цокев, които са единствените в този жанр в България. Същият художник рисува (отново посмъртно) внучката нму Марийка Цонева Видинлиева (1874), починала на 14 г. от скарлатина. Запазен е портрет и на снаха му Мария Станчева Хаджипетрова - Видинлиева (1874). Илия Видинли имал 2 брака, от които има 5 деца:  синове Цоню, Лазар, Денчо, N и една дъщеря.  Лазар Видинли е най-големия син. За него се знае,  че е бил сред габровските чорбаджий през 1856[3] . Той умира на 20.07.1865г. Има дъщеря Мария Лазарова Видинлиева - по мъж Селвелиева. Името на Цоню Видинли, чието  е записано в кондиката на Рилския манастир. Денчо Видинли е най-малкия син на дядо Илия, тъкмо неговия син Илия е женен за дъщерята на поп Рачо Станимиров (виж по-долу)

Брата на дядо Илия  – чорбаджи Денчо Видинли, е убит от казанлъшкия разбойник – хайдутин Станьо Безлов на 14.09.1938г.. В някои книги се опитват да представят това убийство – грабеж като “наказание на чорбаджия-изедник”, но тази идеологическа теза не издържа, тъй като се знае, че и тримата синове на чорбаджи Денчо - Илия, Димитър и Георги, са  сред активните габровски участници в революционните борби.

Братята Георги и Димитър Д. Видинли са членове на БРЦК и заедно с Гаврил Кръстников и Никола Голосманов участват в подготовката на Априлското възстание. Димитър Денчев Видинли е бил приятел на Цанко Хр. Дюзтабанов и той е човекът който е въвел бъдещия воевода в революционното движение. След освобождението издава “Габрово в спомените на Д.Д. Видинлиев” (Изв ДА кн.59.1990). По- късно по тези спомени д-р П. Цончев прави психологически портрет на Цанко Дюстабанов. Знае се още, че Димитър Видинлиев е бил сред първите майстори панталонджий, които шият европейски дрехи. През 1870г. купува и донася от Търново в Габрово първата шевна машина.  Една от дъщерите му – Райна се омъжва за композитора Добри Христов (1875- ), ученик на Дворжак, член на БАН,  композирал химна Мила Родино, Многая лета, Литургия на Св. Иван Златоуст и някои от най-известните църковни песнопения, хорови песни и бойни маршове. Имат две деца: Лиляна – пианистка, омъжена в Германия за оперния певец Рудолф Вацке  и Любомир (има син Добромир, минен инженер + Добринка , сина им Любомир – доцент по режисура в НАТФИЗ, негов син Добромир  - учи в НАТФИЗ)

Внукът на дядо Илия , на име Илия Денчев Видинлиев след Освобождението е помощник кмет на Габрово. Той е мъж на поп Рачо Станимировата дъщеря Донка (1870-1957), учителка и имат 5 деца:

1.      Неда (1888-1967), завършила гимназия в Одеса, омъжена за д-р Николай Прозоровски (1881-1961)

2.      Пенка (1889-1956), учителка, омъжена за адв. Петко ПопГруев (1883-1950)

3.      Мария (Мика) (1890-1970), учителка, омъжена за инж. Стамат Шишков

4.      Денчо(1892-1922)

5.      Теодора (Тотка), учителка, р.1894г, омъжена за Петър С. Хаджистойчев – индустриалец, роден 1889г.

Петър х.Стойчев е бил гайтанджия около 1860г. Д-р Петър Цончев го споменава и като чаркчия, и дори, споменава, че е държал работник, с когото са правели чаркове. Съпругата му е Бона Дюстабанова, бащина сестра на Цанко Дюзтабанов и племенница на Васил Априлов. (вж. отделно Априлови, Дюзтабанови) Петър и Бона имат четирима сина – Стефан Иван, Цанко и Христо, които през 70-те години на XIXв. вече са поели от баща си две одаи с чаркове по р. Синкевица (кв”Без има” между мостовете Игото и Шиваров). Цанко П.Хаджистойчев е сред тези габровци, които през Руско-турската война формират две доброволчески дружини и св включват в боевете на Шипка. През 1883г, заедно с Хр. Бобчев тримата братя Хаджистойчеви основават фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци. Четвъртият брат е Христо Петров х. Стойчев – Габровчето – от четата на Цанко Дюстабанов, убит в тетевенския балкан. Главата му е отрязана и набучена на кол. 

Тримата братя имат сестра – Аница, омъжена за Пантьо Пантев. Нейния внук Пантьо Тотев Пантев е женен за дъщерята на Дешка Иванова Семова (по мъж Петър Кадева), с което хСтойчевия род е сроден с рода Семови от Габрово.

1889г. се ражда Петър С. Хаджистойчев – син на най-големия от тримата братя. Той се жени за Теодора (Тотка) Ил.Видинлиева (р.1894), внучка на поп Рачо от дъщеря му Дона. Петър х.Стойчев е бил настоятел при цъквата Успение Богородично.

През 1902-4г. е построена къщата на Хаджистойчеви на главната улица в габрово. Тя и до днес е най-забележителната сграда в града, в типичния за Европа стил за онова времето. Проектирана е от известния арх. Никола Лазаров. По своя размах, обем и стил къщата е с мащабите на малък дворец и може да бъде уподобена на къщата на Яблански в София, и Върбеновата къща в Плевен. Дълги години е била сграда на БНБ. Днес в нея се помещава габровският исторически музей.

През 1907г, фирма “Братя П.х.Стойчеви” откриват заедно с Драган Балабански дърводелска работилница за мебели в кв. Радичевец. През 1919 г. се отделят и заедно с други съдружници купуват английска предачна техника от Ив. Калпазанов и основават фабрика за вълнени прежди Балкан. През 1930г. Хаджистойчеви продват Балкан на Ив.П.Кирчев и основават нова вълнено-текстилна фабрика в кв. Маркотея. Петър и Теодора Хаджистойчеви имат две деца – Цанко (р.1925г) и Донка (р.1931). Цанко П. Хаджистойчев е виден български юрист. През 90-те г. на 20-ти век е член на Конституционния съд. Живее в София. Женен е за Елена, от която има дъщеря Теодора. Друг виден представител на рода Хаджистойчеви е арх. Стефан Ц. Хаджистойчев. Получил образованието си във Франция, той живее и работи в Габрово до смъртта си през 1976г. Известен в града с крилатите си изрази и острия си език. Той Има син – Цанко С.Хаджистойчев, архитект в София.

Цанко Христов Дюстабанов (1844-1876) Син  на богатия бегликчия Христо Дюзът и жена му Рада хДосева - племенница на Васил Априлов и  родственица на Николай Палаузов. Завършва Габровското класно училище. През 1870 година Цанко Дюстабанов отива в Цариград. Там се сдружава с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово, с когото превеждат наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език. . След смъртта на д-р Никола Н. Априлов през 1872 г. той посещава за втори път османската столица, където в продължение на една година посещава Робърт колеж.

През 1873 г. той се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание в Габрово, което да изготви махзар (петиция) до правителството и да поиска три основни неща: а) премахване на стария позорен данък бедел - данък, който само българите плащали, заради военната охрана, която им осигурявало правителството; б) признаване на българския език като втори официален език на империята; в) признаване правото на българите на редовна военна служба.

 Въпреки че дотогава не е привърженик на революционната борба, през 1876г. Дюстабанов става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. В Соколския манастир край Габрово на 13 май се събират 219 души, които сформират чета. Два дни по- късно четниците, предвождани от Дюстабанов пристигат в с. Батошево, а оттам въстанието обхваща и Кръвеник и Ново село Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на многочисления противник, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката той се укрива в колибите Бойновци. Предаден, той е заловен и откаран през Габрово във Велико Търново за да бъде съден, заедно със заловените въстаници от спецалния съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Дюстабанов изрича думите, с които и до днес се свързва неговото име:

„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме. Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола. Вие издадохте хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече - Европа, както казах, ще ви изпъди оттука“.

Съдът осъжда Дюстабанов на смърт и на 15 юни 1876г. той е обесен.

Родът Дюстабанови

(Габрово)

1.      Чорбаджи Станьо Дюстабанов

*21.Цанко +Кера Априлова

*211. Христо – чорбаджия, търговез 30-60-тег на 19в.  + Рада хДосева, сродница на Палаузови

            *2111 Цанко Дюстабанов – воевода

            *2112 Ганка Хр. 1879

*2113 Ватка Гюлчева, собственичка на Гюлчевия хан, до 30/20в сина и Цанко го стопанисва

            *212. Бона + Петър Хаджистойчев….(вж.Хаджистойчеви)

 *22. Христо – баща на Васил Хр.

      *221. Васил Хр. - западнал търговец1877, чичо на ЦД, през 20-те г на 20 в е сред източницуте на информация за д-р П. Цончев; Секретар на Градския съвет след влизането на руските войски, секретар на Окръжния съвет е Никола Голосманов.

      *2211. Цанко В. Дюстабанов – опълченец, след Осв. Общ съв от НП (заедно с Цанко хСтойчев)

 Връзки:·        Априлови·        ХДосеви·        ХСточеви·        Палаузови