Хесапчиеви са от най – изявените габровски родове. Данни за тяхната активност има от 18 до 20-ти век – като чорбаджии, крупни търговци, църковни, обществени и военни дейци. Най – известната личност от този именит род безспорно е генерал Христофор Хесапчиев – герой от Сливница, началник на военното училище, военачалник и учен – член на БАН. Но именно като проследим семейната среда на генерала ще разберем, че неговата интересна личност е формирана неслучайно – родът Хесапчиеви дава цяла преляда будни, учени и смели мъже, успешни във всяко начинание с което се захванат.

Хесапчиеви представляват интерес и по отношение на родствените си връзки. Чрез брака на една от сестрите на Хр. Хесапчиев с Иван. Р. Стомоняков, те се свързват със Стомонякови, а чрез тях със Станимирови. Мома Хесапчиева е омъжена за известния търговец Тотю Станчев. Интересни родствени връзки идват от двата брака на ген. Христофир Хесапчиев. Първият му брак е с руската дворянка Александра Резниченко. Тъкмо този малко известен и потулен в тайнственост брак ме накара да установя връзка със Сергей Алексеевич  Сапожников – зам.председател на Руското дворянско събрание и предводтел на Московското дворянско събрание. Чрез един негов родственик разбрах, че издирват родословска информация за Хесапчиев и заинтригуван от зловещата история на александра резниченко събрах каквото можах за Хесапчиеви, съставих едно доста-вероятно родословно дърво и го изпратих. Казвам вероятно, защото както и при другите изследвани родове, информацията е много оскъдна, неточна, противоречива и без никакъв фокус на родствените връзки.

Вторият брак на Хр. Хесапчиев е с Анна – Любица Бурмова, дъщеря на Тодор Стоянов Бурмов – първият български министър председател. Бумови са друг голям габровски род. Тодор Бурмов е живял в Цариград и е сроден със Золотович, а чрез тях с Тъпчилещови и още редица от най-видните възрожденски родове. Тази инфомация ще разгледам в отделна статия за Бурмови.

Ето известните данни за Хесапчиеви, до които достигнах:

Родословие: 

*1. хаджи Т. Хесапчиев
*11. х.Дечо Хесапчиев, чорбаджия в Габрово през 30-те и 40 те г. на 19 в., бучакчия, лихвар
*111. Георги
           

*1111. Иван Г. (1877-1935) офицер

*112. Христо Д. , (акт 30 – 60) , чорбаджия 1854, епитроп в Св Богородица
            *1121. Иван Х. – акт 60 – 90. Търговец в Цариград, Смирна, Одрин, 1894 акционер в пивоварната фабрика, земевладелец. 
                        *11211. Стефан И. (1879-) полковник, уво 1927. с деца Анна, Никодим и Симеон. 
                       

 *11212. Ангел И. (1883 - ) офицер

*113. Андрея Д., чорбаджия 1854, търговец с бубено семе в Милано, епитроп в Св. Богородица. + Кириякия
*1131 П.А. Хесапчиев, член на д-во Бъдъщност (1871)
*1132. Димитър А. – търговец с бубено семе в Милано 1861
*114. Никифор Д. замонашва се през 1866
*12. х.Георги Т. Хесапчиев , чорбаджия 1852-1876, гайтанджия, лихвар, епитроп в Св Богородица, 1859 – Общество на жариградските българи, участник в църковните борби.
            *121. Никодим Г. -  акт.1864
                        *1211. Михаил Никодимов (1885-) майор, уво 1919
            *122. Никола Г. – акт 1867
                       *1221. Георги Николов (1878-) подполковник
                                   *12211. Борис Г. (1918-) капитан
            *123. Димитър Г. (акт 60-70) – търговец с бубено семе.
                        *1231. Христофор Д.(-1918)  – търгувал с бубено семе във Верона, директор на девическата г-я след освобождението
                                   *12311. Иван Хр. (Свел1903-1972 Гб), банков служител, диригент. 
                                               *123111. д-р Надежда Владимирова
                                               *123112. Адрияна 
            *124. ген. Христофор Г.+Александра Резниченко / 2+ Анна Бурмова.
            *125. Петър
            *126. Nж + Иван Р. Стомоняков.(син Рачо Стомоняков, деца Иван и д-р Стефана)

Връзки: Стомонякови - габровски родов комплекс, Бурмови - цариградски родов комплекс, Резниченко - руски дворянски родов комплекс.

 
През 1883 г. Христофор Хесапчиев като офицер се завръща от Русия, където учи военна наука и се жени за руската дворянка Александра Резниченко.Чрез нея Хесапчиев се сродява с редица руски благороднически родове, като Кутузови, Нолле (немски барони на руска служба), Кази и Мавромихали (гръцки фанариоти на генералска служба при екатерина) През 1885- Александра Резниченко е убита при загадъчни обстоятелства. Говори се, че Хесапчиев я е убил от ревност  Според друга версия, брат на Хр. Хесапчиев на име Петър, също офицер бил влюбен в дворянката и застрелял нея и себе си в изблик на умопомрачение. Интересното е, че никъде не намерих информация за човек на име Петър Хесапчиев, дори в справочника на офицерския корпус. За историята научих от статията на С.А. Сапожников, хералдмайстор на Руското дворянско събрание в сп. Родознание 3-4/1996.

Ето родословната информация за Александра Резниченко – Хесапчиева (дърво на предците, т.е обърнато)

·        Александра В. Резниченко (1865-1885)+Хр Хесапчиев

·        Олга (1864-1943) + ген. Дмитрий Ник. Воронец (1852-1934), Смоленска губерня, съученик на Хесапчиев от Николаевската ген/щ. Академия

·        Евгения (1866-) + Николай Петрович Мадатов (1860-), Ставрополска губ.

·        Наталия (1871-1942) + Николай Мих. Нолле (1862-1906) артил. Оф. , учител по солфеж,        

Новгородска губ.

·        Сергей (1872-1940) поручик в лейбвардейския павловски полк, действителен статски съветник. Женен два пъти: 1) +Вера Константиновна Кутузова; 2)+ Агрипина Филиповна Константинова

o       Олга Илиншина Кази (1843-1923) + Васил Василиевич Резниченко (1838-1903) – офицер

·        Ксения + Алексей Лвович Сапожников (1906-1989) син на гвард. Офицер от Ногород

o       Ген.м-р Сергей Илич Кази

§         Александра Павловна Мавромихали (1816-1880) + Иля Андреевич Кази (1804 – 1886) имение Бурлюк до Севастопол.

·        Павел Мавромихали

o       Стефан Бей Мавромихали 1770 Крим, гръцки въстаник, получил генералски чин от Екатерина

Биография:

Генерал-майор Христофор Георгиев Хесапчиев (1858-1938)
Роден: 06.02.1858 в Йерусалим.
Образование: Априловската гимназия в Габрово. Пансиона “Нотр Дам” в Цариград (1873-1875). Института “Камер” в Монпелие, Франция (1875-1878). Военното училище в София (1879). Специален курс при Константиновското военно училище в Русия (1880). Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия (1880-1883). Офицерска кавалерийска школа в Санкт-Петербург, Русия (1885).
Военна служба:
1879 - 18-та (12-та?) пехотна дружина;
1884 - 4-ти (1-ви?) конен полк;
1884-1885 - Стаж в Руската армия - Ахтирски и Владимировски кавалерийски полкове;
11.1885 - Помощник-началник щаб на войската;
28.08.1886-1893 - Началник на Военното училище;
1893-1895 - Началник на Учебно-инофрмационното бюро при Щаба на войската и Втори редактор на военните издания;
? - Началник на статистико-топографското отделение при Министерство на войната;
1896-1898 - Командир на 6-ти пехотен полк;
1899 - Военен аташе в Белград;
1904-1905 - Дипломатически агент в Белград;
07.10.1905-19.07.1909 - Дипломатически агент в Букурещ;
19.07.1909-07.01.1911 - Пълномощен министър в Букурещ;
1912-1913 - Представител на българската войска при Гръцката главна квартира.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Подпоручик;
30.08.1883 - Поручик;
30.08.1885 - Ротмистър;
01.01.1895 - Майор;
14.02.1900 - Подполковник;
14.02.1904 - Полковник;
11.10.1910 - Генерал-майор.
Умира: 15.05.1938 в София.
Награди:
Орден “За храброст” 4-та степен, 1-ви клас;
Орден “свети Александър” 4-та степен с мечове по средата;
Орден “За военна заслуга” 2-ра степен на обикновена лента;
Медал “За наука и изкуство”.
Други биографични данни:
1898 - Действителен член на Българската акдемия на науките (БАН);
Професор по тактика, военна история и военна топография във Военното училище в София;
1904 - Пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага;

Бурмови са друг известен Габровски род от Нова махала. Най-известния негов представител е Тодор Бурмов (лявата снимка) – първият български министър –председател след освобожденето. От същия род е и ген.л-т. Христо Бурмов (на дясната снимка), изтъкнат военен деец, създател на военнонаучния институт. Нямам данни, чрез които точно да го впиша в родословието, но е ясно, че е от рода. Бурмови са сродени с видните габровски родове Хесапчиеви и Бочарови, а чрез последните - с индустриалците Калпазанови  .  Чрез Брака си с Марионка Золотович, Тодор Бурмов се свързва с големия Калоферски род Золотович на братята Димитър и Георги Золотович – сред лидерите на Цариградския български кръг.  Баща им - основателят на рода Золотович – Иван Генков Златин е женен за Рада Мутева от калоферския род Мутеви. Сина на Дим. Золотович – д-р Георги Д. Золотович е женен за  Гена Н. Тъпчилещова, дъщеря на Никола Хр. Тъпчилещов от могъщата Калоферско - цариградска фамилия на братя Христо, Никола и Стоян П. Тъпчилещови. Христо П. Тъпчилещов е женен за Гена Симнова от големия калоферски род Тошкович. Сестрата на Никола Хр. Тъпчилещов – Христина е омъжена за д-р Константин Стоилов – министър председател и лидер на Народната Партия. 

  Дъщерята на Т. Бурмов - Рада е омъжена за д-р Стоян Данев (вдясно) - министър-председател, лидер на Прогресивнолибералната партия . Техния син Владимир е женен за Теофана - дъщеря на милионера Константин (Кочо) Хаджикалчев

Родословие:

1.      Лазар Бурмата – колиби  Нова махала, габровско

*21. Христо

      *211. Христо от Н. махала, участник във Втора Българска легия 1867

*22. Стоян Бурмата + Неда

      *221. Стефан – починал млад

*222. Данаил Ст.Бурмов – член на революционния комитет, участник в четата на Цанко Дюстабанов.

*223. Пенчо

            *2231. Иван

*224. Тодор Бурмов (1834-1904)– първият министър председател на България + Мария Ив.Първова – Золотович (1835-1916)

            *2241. Надежда (1862 -)

            *2242. Анна-Любица (1867-1897) + ген. Христофор Хесапчиев (1858-1938)

            *2243. Рада ( 1868-1952) + д-р Стоян Данев (1857-1949) Министър-председател

*225. Мария и *226. Тота       една от двете е женена за х.поп Христо Бочаров от Габрово

Други:

• Бурмов Петър Начев – участник в четата на  Ц.Дюстабанов, не е ясна връзката

• Тодор и Мария Бърмови, Ана и Христофор Хесапчиеви и Рачо Стомоняков са погребани на първи ред в парцел 32 на ЦСГ; а д-р Данев и семейството му – през пътеката в парцел 31
• Освен в Нова Махала, днес сем Бурмови в Габрово има и в т.н. “Квартал без име”

• Вела, съпруга на Георги Дим. Шиваров (1879 – 1969) е племенница на Тодор Бурмов.
• Ген. л-т. Христо Дим. Бурмов - неясна връзка с Т. Бурмов.

Връзки:

·        Хесапчиеви

·        д-рДаневи

·        Бочарови

·        Золотович - Тъпчилещови

В Завещанието на Букурещкия търговец, приел монашество  Силвестър Пенов (Силвестру Пену) от 1863г., родом от Габров, сред наследниците се споменават Марина Бурмова и Станя Бурмова – не е ясно дали са жени или падежирани мъжки имена, но очевидно са членове на габровския род Бурмови.

 

Тодор Стоянов Бурмов (1834 – 1906)
Роден в с.Нова махала, Габровско
1853 г. ученик в Киевската духовна семинария.
1857 г. завършва Духовната академия с титла магистър.
1857 - 1860 г. учителства в Габрово.
1860 – 1867 живее в Цариград, където е редактор на в. “Български книжици”, в. “Съветник” и в.”Време”, кореспондент на в. “Московские новости” и в.”Москва”. Участва активно в борбата за църковна независимост. Жени се за Мария Първова – Золотович, кумува Хр. Тъпчилещов, който е роднина на Золотович. Активен участник в “клуба на островитяните от Халки”
1867 – драгоман в руското посолство в Цариград.
1877-1878 по време на войната е на служба при княз Черкаски – главнокомандващ на гражданското управление. Присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Пловдивски вицегубернатор и Софийски губернатор.
5 юли 1879 г. оглавява първото българско правителство.
1881 г. член на Държавния съвет.
1883 г. министър на финансите в кабинета на ген. Соболев.
1884 г. член на Кодификационната комисия.
1886 г. министър на финансите във втория кабинет на митрополит Климент.
1885 -1906 г. участва активно в политическите борби и в редактирането на в.”Витоша”, в. “Български глас” и русофилския в.”Светлина”. Отделя се от Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков.

ген.-лейт. Христо Дим. Бурмов (1869 – 1936)
Роден: 23.09.1869 в Габрово.
Образование: Военното училище в София (1889). Генералщабна академия в Торино, Италия (1898).
Военна служба:
1889 - Военното училище в София;
1892 - 4-и артилерийски полк;
1898 - Генералщабна академия в Торино, Италия;
1899 - Командир на батарея в 4-и артилерийски полк;
25.02.1899 - Oфицер за поръчки при оперативното отделение в Щаба на армията;
02.1902-04.1903 - Командир на рота в 1-и пехотен полк;
03.04.1903 - Старши адютант при щаба на 1-и пехотен полк;
31.12.1903 - Началник-щаб на 1-а пехотна бригада при 1-а пехотна дивизия;
27.01.1904 - 12.1910 - Военен аташе в Рим;
05.1907 - Командир на дружина в 6-и пехотен полк;
01.01.1910 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
1910 - Командир на 11-и пехотен полк;
1912-1913 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
03.1914 - Началник на ШЗО;
12.1914 - Началник-щаб на 1-а военноинспекционна област;
14.09.1915 - Командир на 3-а бригада от 7-а пехотна дивизия;
24.03.1916 - Командир на 10-а пехотна дивизия;
02.06.1917 - Командир на 2-а пехотна дивизия;
17.07.1918-10.10.1918 - Началник на щаба на Действащата армия;
10.10.1918 - Началник на 2-а военноинспекционна област;
1919 - В запаса.
Офицерски звания:
18.05.1889 - Подпоручик;
02.08.1892 - Поручик;
01.01.1899 - Капитан;
01.01.1904 - Майор;
15.10.1908 - Подполковник;
15.10.1912 - Полковник;
20.05.1917 - Генерал-майор;
06.05.1936 - Генерал-лейтенант.
Умира: 23.12.1936 в София.
Награди:
Орден “За храброст” 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден “Свети Александър” 3-та и 4-та степен с мечове по средата;
Орден “За военна заслуга” 2-ра степен с военно отличие, 5-и клас на обикновена лента;
Орден “За заслуга” на обикновена лента.
Германски орден Железен Кръст І и ІІ степен от Първата Световна война
Автор:
“Англо-трансилванската война. Офанзивата на бурите”, “Някои мисли относно статията „Съвременен бой - настъпателна отбрана”, “Италианските големи маневри през 1909″ - статии във “Военен журнал” (1899-1910);
“Нашето главно командване във войните 1885-1918″, “Политика и армия”, “Какъв трябва да е и кой може да бъде главнокомандващ”, “Началник-щабът на армията и неговите функции”, “Как трябва да бъде организирано нашето главно командване”, “Отговорностите на короната, правителството и главното командване по подготовката на армията за водене на войната”, “Единомислие, единодействие и командване във войната”, “Военният министър и неговите функции” - статии в “Българска военна мисъл” (1934-1939);
“Да се готвим не само да воюваме, но и да победим. (Задача на българския военен печат). Спомени” - статия във “Народна отбрана”;
Преводи от френски и немски език: „Развръщане на бригада”, .,Отдаване на заповеди по големите военни единици”.
Други биографични данни:
1900-1902 - Главен редактор на “Военен журнал” и “Войнишка библиотека”;
1932 - Председател на Военнонаучния институт

Родът на Д-р Стоян Данев

 


*1. Д-р Стоян Данев (1857 – 1949) – шеф на Прогресивнолибералната партия, председател на НС, министър-председател (1901-1903; 1913), Учи право в Хайделберг и Париж, говори 7 езика. + Рада Т. Бурмова (1868-1952)
            *11. Ивайло (1890-1979) + Олга Ертел
                        *111. проф. Стоян И. Данев + Мария
                                  *1111. Татяна – лекар, женена в Швейцария
                        *112. Татяна – женена в Швейцария. 
            *12. Владимир (1893-1969) – дипломат, директор на БТА + Теофана К. х. Калчова – пианистка, дъщеря на Кочо х. Калчев 
                        *121. Лиляна Бризби , журналистка
                                   *1211. Джон Бризби – съветник на Англ. Кралица
                        *122. Стъвън – Констант
            *13. Тодор С. Данев (1890 – 1894)
            *14. Олга (1897 – 1993)

Една от сестрите на Тодор Бурмов е женена за х.п. Христо Бочаров. Люба Бочарова - дъщеря на въстанника  Георги п.Дим.Бочаров е омъжена за фабриканта Добри Калпазанов. Известна фигура от рода е ген.д-р Стефан Бочаров - основоположник на хиегиенната наука в българската военна медицина

Родословие:

*1. Йовчо Бочаров

*11. х.поп Христо Бочаров (Св. Богородица 1840 –80)+ сестра на Тодор Ст. Бурмов

*111. хСтефан – Ген.м-р д-р Стефан Бочаров (1850 – 1937) +Дария.

           *1111. Христо –

           *1112. Александър

           *1113. Никола

           *1114. д-р Владимир – основоположник на протезната ортопедия

                       *11141. д-р Стефан – уролог

           *1115. Вера (пкд)

*112.х. Димитър

*113. Неда

        *12. поп Димитър- служил в църквата Св. Богородица в Габрово (1852-1889)

*121.Георги пДим. Бочаров – участник в четата на Цанко Дюстабанов

           *1211.Димитър – адвокат, завършил в Санкт Петербург

           *1212. Драгомир – артист

           *1213. Люба, учи в Санкт Петербург + Добри Калпазанов

*122. Христо:

Генерал-майор д-р Стефан Хр. Бочаров (1850 – 1937).

 Завършва килийно училище в Габрово, Южнославянския пансион на Т.Минков в гр. Николаев (1871), Петербургската воено-медицинска академия (1878), Имперската воено-медицнска академия (1884). Участва в Освободителната война. Първия български специалист по военна хигиена, създател на хигиенното дело в българската войска, заемал различни военно-медицински постове, с множество публикации, вкл. Списанието на БКД, член на върховното управление на БЧК. Отличия: Св. Александър III, IV ст. Св. Станислав и др.