Старо Габрово

В следващите няколко статии ще се опитам да публикувам родовите схеми на двадесетина родово-свързани видни габровски фамилии, с които Станимирови са сродени: Родеви, Априлови, Хаджистойчеви, Дюстабанови, Палаузови, Рашееви, Мустакови, Хесапчиеви, Бурмови, Стомонякови, Екимови, хЦоневи, х.Христо-Рачкови, Калпазанови и др. За разлика от разгледаните дотук родове, с които сме в близко родство, за по-широкия родов комплекс на габроския елит ще дам само родови схеми.  Биографичните данни за тях са обществено достъпни, а популяризирането им е работа на техните потомци.

 Едно от сериозните бели полета на българската историография е родовата история.  Повечето исторически публикации приличат на нещо средно между биографичен справочник и хроника  - описват отделни лица или отделни събития като независими едни от други. Все едно, че тези изявени хора са паднали от Марс, а събитията, които са сътворили са им хрумнали докато са засуквали мустаци по къра. Все едно, че семейната и родова среда, домашното възпитание, и личния пример не са формирали големите личности на Възраждането. Доскоро този подход обслужваше господстващата историческа доктрина - представянето на историята като дело на стари (чорбаджии изедници и турски мекерета, които със сламка пият потта на трудовия народ) и млади (революционери, луди глави, които предимно се занимават с умиране от глад, жалене на народа, точене на овчарски ножове и обичане на Русия). Някак си много им се искаше България да няма елит, събитията да възникват така от “широките народни маси”. Може би тъкмо поради тази причина умишлено се неглижира родовата история и генеалогията. Защото само един бегъл поглед на родословията на възрожденските ни дейци ще покаже, че всички “луди глави” без изключения са издънки на тежки богати фамилии,  че след освобождението  русофилите са “старите”, а “младите” са яростни русофоби. Ще се види, че цялата ни нова история е дело на 200 - 300 видни рода, които имат материалното положение, образованието, социалната тежест и самочувствието да формулират национален проект и да жертват сили, средства и живот за неговото осъществяване. Ще се види, че историческите събития се раждат в дузина балкански градчета, всяко от които има десетина авторитетни фамилии, които при това са забележително консервативни по отношение на браковете си - женят се  помежду си или с хора от елитите на другите градчета. 

Габровският краевед Илия Габровски си е направил труда да изучи и опише родословията на около 200 габровски рода…. Те никога не са издавани, лежат си в ръкопис в някое хранилище. В замяна на това са публикувани две дебели книги с материали от същия автор, в които расказва за кладенци, чешмички и ливади в габровско, както и за по-колоритните местни алкохолици и луди.

Големият Чудомир - Димитър Чорбаджийски е проучил и описал родовата история на 129  казанлъшки възрожденски рода. Този уникален труд никога не е издаван, събира прах в някое хранилище, но многократно са издавани томовете с лакърдии от същия автор, описваш забавни случки с местните пиянки.

Плевенският читалищен деец Иван Данчев събира и описва историята на 120 рода от преди освобождението. Този негов труд отлежава в ръкописна форма в хранилището на Плевенския музей….

Ще направя много скромен опит да компенсирам частично тези липси, като споделя на блога си родословията на онези Габровски родове, които са свързани помежду си в родов комплекс, част от който е и рода Станимирови. Няма да давам биографични данни, доколкото те са задължение на потомците на тези родове, а и не липсват в редица публикации. Ще дам само родословните дървета на фамилиите, кратка информация за занятието и приноса им и семейните връзки с другите родове.

Предварително искам да се застраховам, че схемите са съставени по откъслечни информации от най различни източници: от интервюта на потомци, до отделни думи и изречения в историески публикации. Тези източници са зверски оскъдни. Най често историците цитират надълго и нашироко някое писмо на общината Х до даскала У след което пишат “следват подписите на 12 градски първенци и първомайстори от градчето Z“  Много е трудно да се сглоби цялостната схема на един род, на база на такива източници. Вероятно съм допуснал грешки, за които моля да бъда извинен. Ще бъда особено щастлив, ако някой се захване да коригира тези грешки и изрови имената на предците си от архивните единици.

Тук бързам да заявя, че в наскоро появилият се интернет сайт на Регионален исторически музей - Габрово има цяла рубрика Фамилии. Тя засега стои празна, но намерението е едно добро начало, желая им успех!

http://www.h-museum-gabrovo.bg

Друго приятно изключение от общото правило е книгата на Милка Пурел “Габровци на ХХ в.” където наред с отделните биографии са разгледани няколко рода. Тази публикация допълни съществено събраната от мен информация.

Не мога да не спомена и друг подобен труд: “Родът на Христо Ботев” от Петър Чолов - може би най-добрата подобна публикация досега, която дава подробна  схема на изключително богатите родовивръзки на карловско -калоферските родове, обхващаша голяма част от българския възрожденски елит въобще. В тази родова схема моето родословие се включва чрез Кескиновия род, затова ще я разгледам отделно по-нататък.

Недостатък на статиите за другите габровски родове е, представеният материал съм събрал преди да прочета “Из общественото и културно минало на Габрово” на д-р П. Цончев, безспорно най-пълната откъм имена публикация за града. Но в края на краищата целта ми не е била да правя съвършенно изследване на чуждите родове, а само да дам някои бележки, които да дадат представа за габровското общество през 19-ти век и евентуално да послужат на някой, който реши да работи по темата. Не би било честно да отнемам на хората удоволствието сами да напишат родовата си история.

 ВАЖНО: Подготвя се “Илюстрована история на Габрово”, която ще съдържа близо 500 фотографии и графики на града от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Изданието е почти готово, търсят се още малко средства за отпечатването му.  Ако някой би искал да помогне и да бъде включен в списъка на спомоществувателите, може да се обърне към Даниела Цонева от Исторически музей - Габрово.

В тази статия ще разгледам накратко основните публикации за историята на Габрово, за да улесня търсенията на други хора, които се решат да загърбят чалгата и вип-овете  и да научат нещо за прадядо си. Всички тези книги са достъпни в читалните на големите библиотеки и срещи 3-5 лв. всеки може да потъне в тях. По-лесно е, отколкото изглежда.

“История на града Габрово и габровските възстания” от братя Гъбенски е най-старата публикация за Габрово - от 1903г. Книгата има едно голямо предимство - че е най-близо до времето, което описва, а авторите са съвременници на повечето от своите “герои”. Книгата е доста добра за своя жанр. Особено интересно в нея е описанието на ареста на 72-ма души от Габровската интелигенция след априлското въстание, сред които и поп Рачо Станимиров, които се споменават бегло в останалите публикации.

“Из стопанското минало на Габрово” от Д-р Петър Цончев, издадена през 1929г. е втората книга по темата. Тя е изклщчително богата на информация, имена, факти и заедно с другата книга на именития габровски лекар е наистина “габровската библия” с която трябва да започва всяко изучаване на историята на града и жителите му. Книгата показва развитието на поминъка и занаятите в града, търговските връзки и зараждането на българската индустрия, заради която града е наречен Българският Манчестер.

“Из общественото и културно минало на Габрово” от д-р П. Цончев, издадена през 1934г. е разглежда максимално подробно, с имена и събития историята на града, местните етнографски особености, обичаи, облекло, легендите за възникване на града, църковната история, административното управление… Особен акцент в книгата е габрово като люлка на българската просвета - подробно е разгледана историята на учебното дело, благотворителността, благодетелите на българското училище и разбира се Априловската гимназия. В края на книгата са поместени биографии на най-известните габровски просветители и дарители.

“Габрово - история на града” от проф. Страшимир Димиров и колектив е издадена през 1980г. Първоначално имах доста предубеждения към книгата, тъй като по-голяматачаст от нея по разбираеми причини касае историята на работническото движение, т.н. антифашистка борба и историята на града по времето на социализма. Когато все пак се зачетх в книгата останах очарован - материалите за историята до освобождението са много подробни и задълбочени. Личи си намесата и умението  на професионалния учен - историк. Книгата е пълна като информация и ценна като анализи. В “социалистическата” част на книгата (която не е писана от Стр. Димитров) открих нещо изключително ценно: докато в редица публикации след промените, се прави умишлен опит да се размие границата между комунистите и буржоазията (защото на бившите комунисти им се иска и те да се пришият към елита), то в тази книга границата е съвсем ясна. Като видиш “народни синове” и “прогресивни сили” и разбираш, че става дума за онези с ниските чела и сопите. Като прочетеш за “фашистите”, “експлоататорите” и разбираш, че тук са хората и родовете, които те интересуват.

“Габрово 130 години град” е издание на Общинския съвет от 1994г. Представлява сборник с интересни статии за историята на града, които в по-голямата си част допълват предишните издания с нови данни.

“Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393 - 1878г.” от проф. Цоньо Петров и колектив, издадена през 1996г. е добра и подробна книга. която за разлика от предишните избровни, разглежда паралелно историята в Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.

“120 години от освобождението на Габрово” е сборкик статии, издаден от градския исторически музей през 1997г. Статиите са интересни всяка една разглежда подробно различен аспект от историята на града.

 ”Традиционни обществени структури и исторически личности в Габровско XII - XIX век” е друго издание на музея от 1997г. Сборникът статии е малко странен, най-малкото защото за исторически личности изобщо не става дума. Има илюстрации и информация за традиционната габровска носия и за архитектурата на традиционната къща в габровско.

“Храм Успение Богородично в Габрово” от Юлияна Шулекова, Красимира Чолакова и Христо Цанков, издание на Колонел габрово от 1998г. е безкрайно интересна и полезна книга, която разглежда историята на храма и църковната община, иконите, старопечатните книги, биографиите на свещениците, служили в най-красивия габровски храм, както и уникален според мен принос - пълен текст на всички ръкописни приписки по страниците на църковните книги. Наистина великолепен източник за всеки генеалог.

“Църква Св. Троица (Габрово)” от Ю.Шулекова и  Красимира Чолакова, (Колонел 2001г.) - аналогична на горната книга за втората Габровска църква.

“Габровските квартали” (родени от планината, закърмени от реката) от Даниела Цонева (Колонел, 2001) е уникална като принос и информация книга събрала историята на всички днешни квартали на Габрово от зараждането им като махали и колиби. Има данни за забележителни сгради, случки, както и за родовете които са живели или и днес живеят в съответния квартал.  Източник “пет звезди” :) 

“Габровци на XX век” том I и II Милка Пурел, Габрово 2005. Книгата съдържа много информация за национални и местни знаменитости от Габрово. Сред тях има полезна информация за родословието на доста габровски фамилии.

 Книгите на д-р Цончев са преиздадени през 1996г. от Отворено общество, но в престъпно малък тираж и закупуването им е напълно невъзможно. за щастие в библиотеките се намират (Къде по-добре е да издаваш простотии за масони, тамплиери и блондинки в огромни тиражи…)

С огромен интерес очаквам новата книга на Юлияна Шулекова за най-стария габровски храм - Св Йоан Предтеча.

Това са основните книги, които аз съм прочел досега. Има още издания, които вероятно заслужават сериозно внимание, но ще ги анотирам след като се запозная с тях. Сред тях са албумът на арх. Нено Ямандиев “Габрово през Възраждането - архитектурен облик” (Сф 1971), трудовете на Петър Тишков за история на габровските еснафски организации, двете дебели книги на Илия Габровски за легендите от Габровския край и Лица и събития в Габрово и др.  Има много статии по габровската тема в различни исторически списания, научни конференции и др, за които не могат лесно да бъдат намерени в справочниците.