От децата на Гаврил Кръстников, най-изявен е доцент Никола Г.Кръстников. Роден на 16.08.1880г. в Габрово. Завършил с отличие Априловската гимназия става учител в с. Енчовци, Дряновско. През 1889 със застъпничеството на ген.Столетов, като син на опълченец получава стипендия да учи медицина във военоморската академия в Петербург По време на следването си е чест гост в дома на ген.Столетов. Завършва през 1904г. Веднага след това заминава за Тюркмения, където има холерна епидемия. След това постъпва като асистент в Петербургския женски институт – болница “Св.Мария Магдалина”. След револщцията от 1905г. се връщз в България. Отбива военната си служба в Търново. След няколко години лекарска практика на различни длъжности отново заминава за квалификация в чужбина – слуша лекции на проф. ДеЖерин в Париж, а през 1913г. специализира в Петербург при професорите Бехтерев, Гривер и Бруменау. Участва в Първата световна война. След това се установява в София, където започва практика като невролог и психолог. През 1921г. е учредител на Българското психологично дружество. През 1922г. е избран за асистент- първо в катедрата по фармакология, а после - по неврология и психиятрия. От 1924г. главен асистент, а от 1926г. – доцент. След напускане на катедрата от проф. Н.М.Попов, Н.Кръстников е избран за временен директор. Умира ненадейно на 23.09.1936г. от мозъчен инсулт, докато подготвя Всеславянски лекарски конгрес в София.

Доц.д-р Никола Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на българската психиатрична школа. Създател е на теориите за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания, и за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород.

Братът на Гаврил и чичо на Никола Кръстников - Георги Кръстников е женен за Марина Гладнева, внучка на майстор Станимир от дъщеря му Наца. Имат 3 дъщери – Радка, Наца и Елена.

Рада Кръстникова + Роман Пухлев (1868-1934) - учител и училищен директор. Сина им акад.проф.д-р Алекси Пухлев (1905-1979) - кардиолог интернист, специализирал в Германия, завършил освен медицина и цигулка в консерваторията, ректор на ВМИ. Женен за д-р Весела Михайлова - Пухлева, имат 2 дъщери - Лщдмила - лекар и Алексина - пианист.

Този род се сродява със Станимирови чрез брака на голямата дъщяря на майстор Станимир – Велика с търговеца Иван Петров Родев. Имат синове Петър и Стефан и дъщеря Васила. “…

Коренът на рода не е много ясен, но във всички случаи той води към Стара планина, а още по- точно- към някога трудно достъпните махали, разпилени по хълмовете и овразите на Габровския балкан. А за родоначалник се приема някой си Лаврентий от средата на ХVІІІ век. Допреди шестдесетина години у габровските представители на рода се е пазила една бакърена синия с изчукани букви на църковно- славянски: “ Лавренmiй Родито, лето 1756”.

За съжаление местонахождението на този съд- документ днес не е известно, нито се знае каквото и да е за нявгашния му притежател; хатактерът на името навява мисли за монах или поне за човек, свързан с църквата, но това са само предположения.
По- сигурни сведения откриваме едно- две поколения по- късно- около края на ХVІІІ или началото на ІХХ век. В непристъпната по онова време за конски впряг махала Пъртевци със сигурност е живял дядо Пеню; самата махаличка преди два века и днес е толкова малка, че изобщо не фигурира на картата на областта, нито може да се намери в пощенския указател за кодовете- обитателите й си получават писмата някъде другаде. Не е опазен спомен за основната професия на дядо Пеню/ може би терзия, шивач?/, но със сигурност се знае, че покрай нея той е ръководил и килийно училище в дома си. В махалата е запазена къщата му- една удивително красива сграда в ранно- възрожденски стил с плесенясали каменни плочи на покрива, патинирани в сиво- кафяво външни стени и грубо одялани стълби към горния кат. А там, на горния кат, е собата/ стаята/, където е било килийното училище, с чудно хубав оджак/ камина/ в ъгъла и опушени успоредни греди на тавана. След дядо Пеню се губят още няколко поколения. И стигаме до Цончо Родев- старши. Той е средна ръка или малко над средната ръка търговец в Габрово. Никога не е стоял настрана от народните работи- сподвижник и укривател е на Стефан Стамболов, личен приятел на Цанко Дюстабанов. Силното късогледство не му позволява да тръгне с пушка в ръка през април 76- та, но четата на Дюстабанов потегля по своя кървав и славен път именно от “Родевото място”. По същата причина година по- късно не го приемат и в Опълчението. Там обаче отива брат му Кою и… намира смъртта си в неговите редове. Братовчед на двамата е живописният  габровски хъш Продан Тишков, който след седем- осем години под името Чардафон Велики ще се обезсмърти в бурните събития около Съединението.
Цончо Родев- старши и жена му Василка отглеждат многолюдна челяд: пет сина и една дъщеря / има ли са и още една дъщеричка, но тя е починала съвсем малка, преди да тръгне на училище/. Къде с бащини средства, къде със спечелени от конкурси стипендии, къде с подпомагане помежду си, но и петимата братя Родеви получават висше образование: двама юристи, един инженер/ първия български инженер- корабостроител/, един генералщабен офицер и един свещеник- той завършва Духовната академия към цариградската екзархия; единствено сестрата няма диплом за висшистка, но пък е с най- доброто за времето си образование за девойка, получено в цариградския Роберт колеж. Неизвестно защо, но нито един от шестимата не се завръща в Габрово при родителите си, а се разпиляват навред из царството и преди всичко в североизточна България.
Избухва Балканската война. Офицерът просто остава в полка си, друг от братята е мобилизиран; останалите трима отиват под знамената като доброволци. Духовникът получава назначение за полкови свещеник в Рилската девизия. А за най- малкия от братята, току- що приет за студент в юридическия факултет на Женевски университет, събира веднага багажа си и се прибира в България, за да участвува в прочутата обсада на Одрин и да пуска от самолет снопове ръчни гранати над турските позиции в първите в историята на военните въздушни бомбардировки.
Господ се оказва милостив към тях, та и петимата оцеляват във войната. Родината ги посреща увенчани общо с девет ордена- седем за храброст и два за заслуги.
И на свой ред създават семейства, раждат синове и дъщери. И на тях предават- със слово и пример- онзи родолюбив огън, който е изпълвал и  продължава да изпълва собствените им сърца.

откъс от кн. “Цончо Родев- един живот за България”, Соня Келеведжиева,ИК “Жажда”-Сливен, 2000

.

Петър И. Родев (1848-1916) (снимката)има деца Иван, Велика, Марко, Стефан и Радка. Марко П.Родев, търговец като баща си и братята си, е съставител на първото родословно дърво на рода Станимирови в периода 1957-1960г., без което щеше да е практически невъзможен настоящия труд. Вечна му памет! На мястото на негова градина през 1961г е построена сградата на бившия Партиен дом в Габрово. За бай Марко се расказва една следната весела случка: Когато Кимон Георгиев станал министър-председател, габровски зевзеци изпращат телеграма на Марко да се яви в София в кабинета на Премиера. Бай Марко се развълнувал, помислил, че роднината му ще го назначава на някакъв висок пост, ушил си костюм, приготвил се и тръгнал за гарата. Минути преди влакът да тръгне, му съобщили, че всичко е на шега. 

 Сестрата на Марко Родев - Велика П. Родева е омъжена за съдията Петър Друмев, братов син на възрожденеца Васил Друмев, по-късно Митрополит Климент Браницки (вж. отделна статия за него)

Стефан И. Родев (1860-1924) като ученик се записва доброволец в сръбско-българската война. Бил е дребен търговец, председател на спестовно дружество “сирумашки труд” 1889. В началото на 20-ти век се премества в Бургас. Има 3 дъщери: Надежда, Веска и Елисавета. Елисавета е омъжена за проф. Иван Танев – лекар. Веска е омъжена за Кимон Георгиев – офицер, участник във Военния съюз. Организатор на 3 преврата и министър в няколко правителстава при диаметрално противоположни политически режими. Имат 2 дъщери: Мария и Корнелия. Едната е омъжена за Гоньо Ганев – юрист, народен представител в няколко поредни парламента, един от бащите на новата българска конституция., днес национален омбудсман (обществен защитник). Надежда е омъжена за Владимир Георгиев – търговец и имат 2 дъщери: Веселина – художничка в Париж, женена за един от бароните Ротшилд и Мария – архитект, омъжена за арх. Богдан Томалевски. Ще дам малко информация за Веселина, която представлява синтез на няколко статии за нейни изложби, а по-долу ще кажа няколко думи за родовете на двете дъщери на Надежда Родева - Георгиева – Томалевски и Ротшилд

.Васила И.Родева се жени за Цоню Иванов Родев. Вероятно тук става дума за брак между братовчеди от различни клонове на рода Родеви. Другата възможност е Марко Родев да е сбъркал, като изрично е написал Васила като дъщеря на Иван и Велика Родеви, а тя просто да е снаха им – жена на втори техен син Цоню. Но това едва ли е възможно, като имаме пред вид, че Марко Родев е техен съвременник, а “грешката” се повтаря и в двете му записки – от 1957 и 1960г. Така че аз по-скоро приемам версията за вътреродов брак. От брака на Цоню и Васила Родеви се раждат 5 деца – Иван, Петър, Христо, Стефан и Радка.

Стефан Ц. Родев (1883-1945) през 1901г. е бил главен певец в църквата Успение Богородично в габрово, а след това до смъртта си е свещеник в София.

Христо Ц. Родев(1880-1944) е адвокат, депутат в 23-тото НС. Убит е веднага след 9.9.1944, а в последствие е осъден на смърт от т.н. Народен съд. Баща е на писателя Цончо Родев.

Цончо Хр. Родев е роден през 1926г. в Провадия. Завършва право, но като син на убит от Народния съд няма право да практикува и се отдава на страстта си от студентските години - литературата. С многобройните си очерци, раскази и романи той присъства в литературния ни живот повече от 50 години. Открил призванието в белетристиката, той пресъздава мигове от българската история. Създава значителен брой книги както за деца, така и за възрастни, сред които романите: Черният конник (1966), Наричаха ме желязната ръка (1971), Човекът без сянка (1976), Мечът на непримиримите (1981), двама против ада (1986), Пиратът с черен лъв на мачтата (1994), както и сборниците с разкази Съкровището на Лизимах (1966), Отгласи (1971) и Отмъстителят (1983), очеркът Отвъд синия праг (1985) и др.

Братът на Христо Родев, Иван Цонев Родев също е забележителна личност – първият български инженер-корабостроител . Ще поместя биографична статия за него във в. Морски вестник 22.12.1999:

Васил Априлов (21.07.1789 – 2.10.1847 г)

Баща му Евстатий бил от стар влиятелен род, който давал много хаджии (поклонници на Божи гроб) и кметове на селото. Двама негови синове, по-стари братя на Васил, били отишли в Москва и там въртели добра търговия. В 1799 г. Евстатий умира, и ония двама братя дошли да уредят бащиното наследство. По-старият брат, Христофор, взема със себе си малолетния Васил, който до тогава се учел в Габрово, и го отвежда в Москва. Тук той го настанява в едно гръцко семейство, за да изучи добре гръцки език, тъй необходим за търгуване с Цариград; и навярно тук се вкоренява още повече елиноманията, която е започнала дома.

Автор на: „Българските книжици или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука” (1841), „Денница на новоболгарското образование” (1841) и „Дополнение к книге: Денница…” (1842), „Болгарские грамоты” (1845) и „Мисли за сегашното българско учение” (1847). Първоначално записва народни песни за Ю. Венелин, но след смъртта му (1839) сам подготвя сборник от 181 български песни. Богатата си библиотека и значителната сума от 60 хил. рубли завещава на Габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия. Умира в Галац, Румъния.

Родословие

*1. Новак Априлов - +1796

*11. Райко

*12. Нено Новаков – търговец 1780-1800

13. Рада

*2. х.Кръстьо – през 1762 построява известната Априлова чешма в центъра на Габрово*

21. х.Станчо – търговец 1780-1800*

*211.  Nж + Христо Даскалов, брат на тревнененския чорбаджия Генчо Петров от тревненския род Даскалови

23. х. Евстати – (-1799)

*231.Христофор Е.Апрлов – търговец емигрант, най-големия брат, днес няма наследници *

232. Никифор – търговец емигрант 1799 – Москва, 1805 Цариград, 1806 в Ц се жени за г-жа Маразли, гъркиня, сестра на търговеца Теодориди            

 **2321. д-р Никола Н.Априлов – Цариград, Ц.Дюстабанов му е наследник

* 233. Васил Е.Априлов (1789-1849)

* 234. Кера + Цанко Дюстабанов (дядо на воеводата)    

  ** 2341. Христо Дюстабанов + Рада хДосева, дъщеря на х.Теодоси Йончев и близка роднина на Палзузови

* 24. Николай Априлов – знае се че има син Пенчо и от беговото коляно са днешните потомци

*241. Пенчо 

                 **2411.Димитър П. – член на революционния комитет, от с.Нова Махала

                       ***4211(1). Димитър – офицер + Мария от Охрид      

**** 241111 Христо – Строителен инж. в София, известен с външната си прилика на Гьоте. +Мария Генова – поетеса, преводачка от чешки.

**** 421112. Стефка – примабалерина в Соф. Опера

** 2412. Коста П. Априлов – от Нова Махала. Член на револ.к-т, в четата на Ц.Дюстабанов, Опълченец, бижутер 1896

Други:

потомци на рода са: константин Илиев – диригент; Хр.даскалов – историк

Връзки:

• Дюстабанови    
• ХДосеви
• Знае се, че х.Йордан Манафов е “сестрин зет на В. Априлов”, което сродява Априлови с видния габровски род Манафови.
• Голямата дъщера на х.Станчо Априлов е жена на Хр. Даскалов, с което Априлови се сродяват с Тревненската чорбаджийска династия Даскалови на чорбаджи Генчо Петров.

Палаузови са един от най-видните възрожденски родове не само в Габрово, но и в България. Въпреки това за тях се знае относително малко. Няколко поколения палаузови се изявяват като истински интелектуалци и равностойни членове на руския висок Елит. За съжаление, въпреки огромните си заслуги към българия, родът живее в Русия и Украйна и ако има днешни представители, те са с руско самосъзнание. Позорно е, че дори историци и официални институции не правят разлика между Николай Ст. Палаузов и Николай Хр. Палаузов, като се ограничават с повърхностното клише да представят този “обобщен” образ на чичото и племенника само като “другия от дуета Априлов - Палаузов”… кич.

Родословие:

*1-2.Никола Кираджията (р. ок. 1710г. с.Мечковци)

*3.Стефан Палаузът + Неда

*31.Николай Ст. Палаузов (1776-1853)

      *311.София

      *312.Андрей

      *313. Сприридон Н.Палаузов, руски историк (1818-1872)

                  *3131.Александър - проф.мед.

                        *31311. Всеволод (1914) -проф. химия

                  *3132. Nж

      *314. Константин (1816-) Душеприказчик на х.Теодосий Йончов от Букурещ.

        *315. Александър

*32. Христофор Ст.Палаузов

      *321. Петър

      *322. Николай Хр.Палаузов (1819-1895) Ришельовски лицей, Новорус . у-т.

                  *3221. Олга

                  *3222. Николай Н.Палаузов – Ришельовски лицей

                  *3223. Мария

                  *3224. Владимир Н. Палаузов (1851-).

      *323. Анастасия

      *324. Владимир Хр. Палаузов - Новорус. У-т.

*33. Петър Ст.Палаузов

      *331. Неда

      *332. Васил

      *333. Ивана Христова

      *334. Николай П.Палаузов

                *3341. х.Велислава (Величка)(1883-1967) + Хр. Чохаджиев

                       *33411. Димитър    *33412. Николай

*34. Иванка + НиколаРашеят от Горнова могила

      *341.Васил Рашеев

      *342Тонката

      *343Георги

      *344Дешка + Иван Стомоняков

            *3441 Васил Стомоняков

            *3442 Спиридон Стомоняков

Други:

·        Велика Палаузова – монахиня в девическия м-р в Гб 1840

·        За Рада хДосева, майка на Цанко Дюстабанов се знае, че е близка родственица на Палаузови, но точната връзка не е ясна.

Връзки:

·        Рашееви

·        Дюстабанови

·        Априлови

·        ХДосеви

·        Стомонякови

Николай Ст. Палаузов (1776-1853) Български търговец с бакалски стоки в Одеса, приятел на Васил Априлов, с когото създават и наставляват първото съвременно училище. 

Николай Хр. Палаузов (1816 – 1899)  Роден в Габрово. През 1842г. завършва Ришельовския лицей, и приема руско поданство. Заема редица високопоставени руски държавни служби  Цензор на Одеса, управител на Одеската митница, губернски секретар, колежски секретар, надзирател в тирасополската митница.  Инициатор за учредяването на Одеското българско настоятелство. През Кримската война е на служба към руската Главна квартира, като връзка между руското командване и българското население  Водил кореспонденция по българския въпрос с архиепископ Инокентий (“Славянских Известиях”, Санкт-Петербург, 1884, № 9) , княз Черкаски (“Русская Старина”, 1892, № 3). и др. Написал монография за миналото на Одеса - “Из прошлого Одессы” (“Сборнике” Л.М. Дерибасова, Одесса, 1894) и заметки в “Русской Старине”. Превежда и  на руски “Писма за България” от Н.Геров. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението “Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина” (1851 г.) Получава дворянска титла – действителен статски съветник (1868). Спомагателен и почитен член на БКД. Награди: Св.Станислав IV, III, II ст., Св. Анна III, II ст., Св. Александър II ст. , За Гражданска заслуга I ст. и др.Умира през 1899г. в Русия.

Владимир Ник. Палаузов (1851-1920 ) - руски юрист - криминалист от бълг. произход. Роден 1851г. Завършва Ришельовския лицей през 1868г. и постъпва в юридическия факълтет на Новорусийския университет. Завършва го през 1872г. със степен кандидат и остава на работа в университета да сеготви за професорска титла. .През 1878 защитава магистърска дисертация”К вопросу о форме участия народного элемента к уголовной юстиции” (“Записках Императорского Новороссийского Университета”, т. XX и отд., Одесса, 1876)  По време на Освободителната война 1877 – 1878 играе важна роля в устройствто на гражданското управление на България – старши чиновник с особено назначение при юсвищовския губернатор, ст. Помощник на имперския комисар по устройство на съдебното ведомство,  участник в изработването на проекта за Конституция в УС и в I ВНС. Завръща се в Одеса, През 1880г. е избран за доцент, а през 1884 – за извънреден професор по наказателно право на Новорусийския университет. През 1885г. става доктор по наказателно право (дисертация “Постановка вопросов присяжным заседателем по русскому праву” (“Записках Императорского Новороссийского Университета”, т. XLIII и отд., Одесса, 1885).

През 1886г. Владимир Н. Палаузов е назначен за редовен професор, а от 1887 преподава наказателно право и наказателен процес. Секретар на юридическия факълтет (1886), Декан (1887-8), Статски съветник (1886), член на Одеското Българско настоятелство (1899-1920). Член на БКД. През 1909г. дарява на Народната библиотека в София 97 книги на баща си. Има редица публикации в руските юридичеки сборници и периодика, на в-к Македония. , превежда на руски “История на българите” от К. Иречек. Награди: Св Станислав II и IV ст., Св Анна II ст. и др.

Спиридон Н. Палаузов (1818-1872) – руски литератор, учен и историк от български произход. Роден в Одеса.  Завършва Ришельовския лицей, а след това в Хайделбергския и Мюнхенския университет, където получава степех доктор на политико-икономическите науки. В Московския университет изучава историята на славянството и получава степек кандидат. През 1852г. защитава магистърска степен в Санкт-Петербургския университет на тема „Векът на българският цар Симеон”. Започва служебната си кариера като чиновник за особени поръчки при министерството на народното просвещение, след това като цензор, а по време на войната от 1853 – 1856 служи в Молдова и Влахия при княз Паскевич, а после и при главнокомандващия княз Горчаков, във връзка с изселването на българи към Русия. След войната работи като  управител на Варшавската митница и началник-отдел в Министерство на финансите и редица други висши длъжности. За участието си в Кримската война му е дадена титла колежски аксесор, орден Св. Анна.  По поръка на Одеското българско настоятелство и лично на В. Априлов и чичо си Н. С. Палаузов, Спиридон Палаузов идва в Габрово за да организира първото българско светско училище.

Сп. Палаузов владеел свободно няколко езика – в семейството му се общувало на гръцки, повечето му трудове са писани на руски, но някои от тях са на български.

Почти всичките му исторически съчинения касаят България, Румъния и Австро – Унгария.

Библиография:

“Австрия со времени революции 1848 года” (Санкт-Петербург, 1850)

„Век Болгарского царя Симеона” (1852)

“Синодик царя Борила” (М., 1855)

“Юго-Восток Европы в XIV веке” (Санкт-Петербург, 1857)

“Уния в царуванието на Ивана Асеня” (“Български книжици”, 1858)

“По вопросу о болгарском патриаршестве” (брошюра, Б., 1860)

“Венгрия в современных ее отношениях к Австрии” (Санкт-Петербург, 1861) “Румынские господарства Молдавия и Валахия” (Санкт-Петербург, 1859)

“Реформы и католическая реакция в Венгрии” (Санкт-Петербург, 1860)

“Распространение христианства в Болгарии”, по поводу 1000-летия христианства в Болгарии (“Чтение в Славянском Благотворительном Комитете”, 1870)

“Болгарская рукопись XIV века, найденная в Тернове”

“Опровержение Богумильской ереси Евфимия Зигабена. Из бумаг С. Н. П.” (“Православное Обозрение”, 1873 - 1875)

Константин Н. Палаузов (1816 - ) Син на Ник. Ст. Палаузов и брат на Спиридон Н. Палаузов. Роден в Одеса, завършва право в Новорусийския университет. Член и дарител на Одеското българско настоятелство. Изпълнител на завещанието на В. Априлов.

Николай Н. Палаузов (1856-1913) Син на Н.Хр.П. Завършва Новорусийския университет. Следовател в Одеса. и мирови съдия в Николаев.

Николай П. Палаузов (1828-1900). Роден в Габрово, братовчед на Спиридон и Ник.Хр. Палзузов. През 1835 учи в габровското училищепри Неофит Рилски, след това завършва гимназия в одеса. Секретар на чичо си Н.Ст.Палаузов, събира от негово име средства за габровското училище, за българската църква и за Одеското настоятелство, на което е учредител. Член –основател на БКД. През 1877 – преводач в Главната квартира на руската армия – получава ордени Св Станисав, Шипка. След освобождението се заселва в София, където живее до края на живота си.

Бурмови са друг известен Габровски род от Нова махала. Най-известния негов представител е Тодор Бурмов (лявата снимка) – първият български министър –председател след освобожденето. От същия род е и ген.л-т. Христо Бурмов (на дясната снимка), изтъкнат военен деец, създател на военнонаучния институт. Нямам данни, чрез които точно да го впиша в родословието, но е ясно, че е от рода. Бурмови са сродени с видните габровски родове Хесапчиеви и Бочарови, а чрез последните - с индустриалците Калпазанови  .  Чрез Брака си с Марионка Золотович, Тодор Бурмов се свързва с големия Калоферски род Золотович на братята Димитър и Георги Золотович – сред лидерите на Цариградския български кръг.  Баща им - основателят на рода Золотович – Иван Генков Златин е женен за Рада Мутева от калоферския род Мутеви. Сина на Дим. Золотович – д-р Георги Д. Золотович е женен за  Гена Н. Тъпчилещова, дъщеря на Никола Хр. Тъпчилещов от могъщата Калоферско - цариградска фамилия на братя Христо, Никола и Стоян П. Тъпчилещови. Христо П. Тъпчилещов е женен за Гена Симнова от големия калоферски род Тошкович. Сестрата на Никола Хр. Тъпчилещов – Христина е омъжена за д-р Константин Стоилов – министър председател и лидер на Народната Партия. 

  Дъщерята на Т. Бурмов - Рада е омъжена за д-р Стоян Данев (вдясно) - министър-председател, лидер на Прогресивнолибералната партия . Техния син Владимир е женен за Теофана - дъщеря на милионера Константин (Кочо) Хаджикалчев

Родословие:

1.      Лазар Бурмата – колиби  Нова махала, габровско

*21. Христо

      *211. Христо от Н. махала, участник във Втора Българска легия 1867

*22. Стоян Бурмата + Неда

      *221. Стефан – починал млад

*222. Данаил Ст.Бурмов – член на революционния комитет, участник в четата на Цанко Дюстабанов.

*223. Пенчо

            *2231. Иван

*224. Тодор Бурмов (1834-1904)– първият министър председател на България + Мария Ив.Първова – Золотович (1835-1916)

            *2241. Надежда (1862 -)

            *2242. Анна-Любица (1867-1897) + ген. Христофор Хесапчиев (1858-1938)

            *2243. Рада ( 1868-1952) + д-р Стоян Данев (1857-1949) Министър-председател

*225. Мария и *226. Тота       една от двете е женена за х.поп Христо Бочаров от Габрово

Други:

• Бурмов Петър Начев – участник в четата на  Ц.Дюстабанов, не е ясна връзката

• Тодор и Мария Бърмови, Ана и Христофор Хесапчиеви и Рачо Стомоняков са погребани на първи ред в парцел 32 на ЦСГ; а д-р Данев и семейството му – през пътеката в парцел 31
• Освен в Нова Махала, днес сем Бурмови в Габрово има и в т.н. “Квартал без име”

• Вела, съпруга на Георги Дим. Шиваров (1879 – 1969) е племенница на Тодор Бурмов.
• Ген. л-т. Христо Дим. Бурмов - неясна връзка с Т. Бурмов.

Връзки:

·        Хесапчиеви

·        д-рДаневи

·        Бочарови

·        Золотович - Тъпчилещови

В Завещанието на Букурещкия търговец, приел монашество  Силвестър Пенов (Силвестру Пену) от 1863г., родом от Габров, сред наследниците се споменават Марина Бурмова и Станя Бурмова – не е ясно дали са жени или падежирани мъжки имена, но очевидно са членове на габровския род Бурмови.

 

Тодор Стоянов Бурмов (1834 – 1906)
Роден в с.Нова махала, Габровско
1853 г. ученик в Киевската духовна семинария.
1857 г. завършва Духовната академия с титла магистър.
1857 - 1860 г. учителства в Габрово.
1860 – 1867 живее в Цариград, където е редактор на в. “Български книжици”, в. “Съветник” и в.”Време”, кореспондент на в. “Московские новости” и в.”Москва”. Участва активно в борбата за църковна независимост. Жени се за Мария Първова – Золотович, кумува Хр. Тъпчилещов, който е роднина на Золотович. Активен участник в “клуба на островитяните от Халки”
1867 – драгоман в руското посолство в Цариград.
1877-1878 по време на войната е на служба при княз Черкаски – главнокомандващ на гражданското управление. Присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Пловдивски вицегубернатор и Софийски губернатор.
5 юли 1879 г. оглавява първото българско правителство.
1881 г. член на Държавния съвет.
1883 г. министър на финансите в кабинета на ген. Соболев.
1884 г. член на Кодификационната комисия.
1886 г. министър на финансите във втория кабинет на митрополит Климент.
1885 -1906 г. участва активно в политическите борби и в редактирането на в.”Витоша”, в. “Български глас” и русофилския в.”Светлина”. Отделя се от Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков.

ген.-лейт. Христо Дим. Бурмов (1869 – 1936)
Роден: 23.09.1869 в Габрово.
Образование: Военното училище в София (1889). Генералщабна академия в Торино, Италия (1898).
Военна служба:
1889 - Военното училище в София;
1892 - 4-и артилерийски полк;
1898 - Генералщабна академия в Торино, Италия;
1899 - Командир на батарея в 4-и артилерийски полк;
25.02.1899 - Oфицер за поръчки при оперативното отделение в Щаба на армията;
02.1902-04.1903 - Командир на рота в 1-и пехотен полк;
03.04.1903 - Старши адютант при щаба на 1-и пехотен полк;
31.12.1903 - Началник-щаб на 1-а пехотна бригада при 1-а пехотна дивизия;
27.01.1904 - 12.1910 - Военен аташе в Рим;
05.1907 - Командир на дружина в 6-и пехотен полк;
01.01.1910 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
1910 - Командир на 11-и пехотен полк;
1912-1913 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
03.1914 - Началник на ШЗО;
12.1914 - Началник-щаб на 1-а военноинспекционна област;
14.09.1915 - Командир на 3-а бригада от 7-а пехотна дивизия;
24.03.1916 - Командир на 10-а пехотна дивизия;
02.06.1917 - Командир на 2-а пехотна дивизия;
17.07.1918-10.10.1918 - Началник на щаба на Действащата армия;
10.10.1918 - Началник на 2-а военноинспекционна област;
1919 - В запаса.
Офицерски звания:
18.05.1889 - Подпоручик;
02.08.1892 - Поручик;
01.01.1899 - Капитан;
01.01.1904 - Майор;
15.10.1908 - Подполковник;
15.10.1912 - Полковник;
20.05.1917 - Генерал-майор;
06.05.1936 - Генерал-лейтенант.
Умира: 23.12.1936 в София.
Награди:
Орден “За храброст” 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден “Свети Александър” 3-та и 4-та степен с мечове по средата;
Орден “За военна заслуга” 2-ра степен с военно отличие, 5-и клас на обикновена лента;
Орден “За заслуга” на обикновена лента.
Германски орден Железен Кръст І и ІІ степен от Първата Световна война
Автор:
“Англо-трансилванската война. Офанзивата на бурите”, “Някои мисли относно статията „Съвременен бой - настъпателна отбрана”, “Италианските големи маневри през 1909″ - статии във “Военен журнал” (1899-1910);
“Нашето главно командване във войните 1885-1918″, “Политика и армия”, “Какъв трябва да е и кой може да бъде главнокомандващ”, “Началник-щабът на армията и неговите функции”, “Как трябва да бъде организирано нашето главно командване”, “Отговорностите на короната, правителството и главното командване по подготовката на армията за водене на войната”, “Единомислие, единодействие и командване във войната”, “Военният министър и неговите функции” - статии в “Българска военна мисъл” (1934-1939);
“Да се готвим не само да воюваме, но и да победим. (Задача на българския военен печат). Спомени” - статия във “Народна отбрана”;
Преводи от френски и немски език: „Развръщане на бригада”, .,Отдаване на заповеди по големите военни единици”.
Други биографични данни:
1900-1902 - Главен редактор на “Военен журнал” и “Войнишка библиотека”;
1932 - Председател на Военнонаучния институт

Родът на Д-р Стоян Данев

 


*1. Д-р Стоян Данев (1857 – 1949) – шеф на Прогресивнолибералната партия, председател на НС, министър-председател (1901-1903; 1913), Учи право в Хайделберг и Париж, говори 7 езика. + Рада Т. Бурмова (1868-1952)
            *11. Ивайло (1890-1979) + Олга Ертел
                        *111. проф. Стоян И. Данев + Мария
                                  *1111. Татяна – лекар, женена в Швейцария
                        *112. Татяна – женена в Швейцария. 
            *12. Владимир (1893-1969) – дипломат, директор на БТА + Теофана К. х. Калчова – пианистка, дъщеря на Кочо х. Калчев 
                        *121. Лиляна Бризби , журналистка
                                   *1211. Джон Бризби – съветник на Англ. Кралица
                        *122. Стъвън – Констант
            *13. Тодор С. Данев (1890 – 1894)
            *14. Олга (1897 – 1993)

Фамилното име Хаджидосеви се свързва с два видни габровски рода, дали изключителни личности на България. Единият е родът на х.Досьо Йовев от с. Негенците, който е по-известен като Негенцови. Свързани с този род са: Ран Босилек (Генчо Негенцов) - писател; Тотьо Иванов хДосев (на снимката)- подвойвода на четата на Цанко Дюстабанов ; Лазар Донков - създателя на Етнографски комплекс “Етъра” ; Цанка Кожухарова, съпруга на Илия Ив. Кожухаров - съдия, кмет, министър и управител на Беломорска тракия, син на видния свещеник Иван Кожухаров. Другият род е на х. Теодосий Йовчов, богат търговец в Букурещ, филантроп и дарител на габровското училище, родствено свързан с големите габровски фамилии Мустакови, Палаузови, Дюстабанови.

Нямам никакви данни за родствена връзка между двата рода, но приликата между имената на основателите им х.Досьо Йовев и х. Теодоси Йовчов ме навежда на мисълта, че може би родство има. Следват родовите схеми на двата рода до които съм достигнал - за Негенцови от книгата на Милка Пурел, а за х.Досеви - от различни споменавания в литературата:

ХДосеви-Негенцови

1.      хДосьо Йовев – воденичар от с.  Негенците

1.1.Йонко

1.1.1.Досьо, учител, нар.представител

1.1.2.Андрея

            1.1.2.1 Христо, учи в Тула (Рус), където го записват Негенцов и оттам се променя името.

            1.1.2.2. Иван

            1.1.2.3. Цанка + Илия Ив. Кожухаров (13.11.1893-12.06.1994), съдия,  4 мандата кмет (1923-1935) от ДП, министър при Андр. Тошев, управител на Беломорска тракия  през ВСВ, син на свещ. Иван Илев Кожухаров (1860-1934)  в Св Богородица,  архиерейски наместник от 1897; (брат на Стефана Ив. Кожухарова – Богдан Генчева (04.06.1887 – 12.11.1978)

                       11231 Весела

                       11232 Динка

1.1.3. Станчо -  опълченец – 6 деца – 4 момчета (едното умира малко) и 2 момичета,  всички получават висше

образование

            1.1.3.1. д-р Христо Станчев Негенцов (1881-1953) проф. попедагогика

            1.1.3.2. Генчо (Ран Босилек)  (26.09.1886 – 08.10.1958), Бяла спретната къщурка… Родна реч… Я кажи ми облаче ле бяло… Има син Босилко,  юрист

            1.1.3.3. Никола (1888-1943) физик, метеоролог, създател на метеорологията във ВВС.

1.1.4. Христо

1.2.Иван

1.2.1.      Тотьо Иванов х Досев (1849 – 28.05.1876) подвойвода на Цанко Дюстабанов, загива в Новоселската епопея

1.2.2.      Донко Иванов х. Досев + х.Бона  – спасяват Иван Лазаров  (9г сирак от въстанието) и го осиновяват.

1.2.2.1. Иван Л. Донков + Рада Голосманова

           12211. Лазар Донков (1867-1946) – създател на Етъра

1.2.2.2. Мария

1.2.2.3. Атанас (1886-1951) – архитект, зав. В Италия, проектира паметника на Шипка

1.2.3.      Досьо + Слава Петрова Балабанова (1850 - ) от Кованлъка, “Слава – момчето” – избягала от селото си, защото не искала да я женят за избрания от родителите и и работила в Габрово като чирак, докато не разкрили, че е момиче. След като овдовяла заминала с двамата си сина при брат си в Америка.

1.2.3.1.Досьо (-1965) + Мейми – деца: Досьо, Слава, Робърт

1.2.3.2.Иван – проф. По изобр. Изкуство в Минеаполис + Гладис

1.3.Андрея

1.4.Стойка

Х.Теодосий Йовчови (хДосеви)

(Габрово, Букурещ)

1.Йовчо

2.Петър

3. Досю – х.Теодоси Йовчов – 1796 търговец в Букурещ, завещава имоти за ежедневна вноска към  Габровското училище Теодоси Петър Йовчо поч.1831

            31. Йонко хДосев – чорбаджия в Габрово 1853

            32. Иван хДосев – 50-80-те на 19в – търговец на бубено семе в Габрово

                        321. Донко Ив.хДосев - 1876 – спест д-во; бакалин 1896

            33. Мария + Рачко Петров – родители на х Христо Рачков…

            34. Рада + Хр.Дюстабанов…

Други:

·        Досева Мара – Епитроп

·        Досю Иванов 1878- спест д-во

Връзки:

·        Знае се, че х.Теодоси е роднина с братя х.Иван и х.Велчо Мустакови

·        Х.Христо Рачков.

·        Дюстабанови

·        Априлови (през Дюст.)

·        Знае се за близко роднинство с Николай Палаузов, но е ясно точно какво.