Старо Габрово

1.N (Колиби Стомонеците)

21. Иван Стомоняка

               211. Йосиф + Дона Станимирова

                               2111. Екатерина + Хр. Бобчев

212. Рачо

               2121. Иван Рачев Стомоняков + N Г. Хесапчиева

                               21211. Рачо (189. – 1970)

                                              212111.д-р  Стефана Р. Стомонякова, лекар

                                              212112. Иван

                                                              2121121. Иван И.

22. Nм + Дешка Рашеева

               221. Васил Стомоняков

               222. Спиридон Стомоняков

                               2221. Борис (СССР)

                               2222. Николай 

Йосиф Иванов Стомоняков е кожухар. Бил е заможен, защото е пътувал из големите европейски градове, откъдето купувал скъпи луксозни кожи. Женен е за поп Стефан Станимировата дъщеря Дона. Имат дъщеря Екатерина, женена за индустриалеца Никола Хр. Бобчев. През 1868г. Йосиф Стомоняков, вече се именува търговец и е писар на Спестовното дружество, а през 1873г. – настоятел на дружество Бъдъщност

Спиридон Стомоняков е габровски търговец в Одеса, член на одеското настоятелство, един от душеприказчиците (изпълнителите на завещанието) на В.Априлов. Вероятно родът е стар, защото близо до Габрово има колиби Стомонеците. Бащата на Спиридон Стомонякое в женен за Дешка Рашеева, от рода на Рашееви

Случайно попаднах на руски сайтове, в които се разказва за сина на Спиридон – Борис Спиридонович Стомоняков Роден е в Габрово през 1882. Български емигрант в Русия, през 1900г. влиза в болшевипката партия (РСДРП) няколко пъти напуска Русия, в периода 1915-1917г. отслужва военната си служба в България и през 1917г. след революцията се завръща в Русия, където става дипломат. През 1920-1925г. е външнотърговски представител на СССР в Берлин. От 1935г. е Зам.Народен Комисар по Международните Работи на СССР (първи заместник на Литвинов). През 1938г. при една от сталинските чистки е набеден за германски шпионин и е разстрелян (според други данни се е самоубил в ареста). През 1988г. е реабилитиран. Имал е брат Н.С.Стомоняков, убит на фронта през 1914

Сестра на Христофор Хесапчиев в омъжена за бащата на Рачо Стомоняков (виж историята на хесапчиев и връзката с висшето руско дворянство и първия министър-председател Тодор Бурмов) В един алманах от 1896 срещаме Иван Р. Стомоняков – главен бирник на Габрово. Същия фигурира и като настоятел при църквата Успение Богородично, вероятно става въпрос за въпросния съпруг на Хесапчиевата сестра.

В списъка на настоятелството на Спестовното дружество в Габрово от 1876г. фигурира името на Христо Стомоняков.

Друг представител на рода Стомонякови – Христофор, е сред учредителите на Футболно дружество “Град Габрово” през 1919г., днес ф.к. Янтра. От Стомонякови (сестра на Спиридон) е и майката на Марина Ангелова Гладнева - първата детска учителка в Габрово, дъщеря на разореният табак Ангел Кънчев Гладнев. Тя е роднина на Марина Ив. Гладнева - жена на Г. Кръстников.

Христофор Стомоняков - ученик краснописец изписва надписа върху паметника на Чардафон през 1912г.

Рачо С. Бобчев и Петър Хр. Бобчев са сред основателите на първото ловно дружество  в Габрово през 1898г. заеднос Чардафон и Никола Д. Рашеев. През 1900 г. Петър Бобчев е убит по невнимание по време на лов на сърни.

Този род се сродява със Станимирови чрез брака на голямата дъщяря на майстор Станимир – Велика с търговеца Иван Петров Родев. Имат синове Петър и Стефан и дъщеря Васила. “…

Коренът на рода не е много ясен, но във всички случаи той води към Стара планина, а още по- точно- към някога трудно достъпните махали, разпилени по хълмовете и овразите на Габровския балкан. А за родоначалник се приема някой си Лаврентий от средата на ХVІІІ век. Допреди шестдесетина години у габровските представители на рода се е пазила една бакърена синия с изчукани букви на църковно- славянски: “ Лавренmiй Родито, лето 1756”.

За съжаление местонахождението на този съд- документ днес не е известно, нито се знае каквото и да е за нявгашния му притежател; хатактерът на името навява мисли за монах или поне за човек, свързан с църквата, но това са само предположения.
По- сигурни сведения откриваме едно- две поколения по- късно- около края на ХVІІІ или началото на ІХХ век. В непристъпната по онова време за конски впряг махала Пъртевци със сигурност е живял дядо Пеню; самата махаличка преди два века и днес е толкова малка, че изобщо не фигурира на картата на областта, нито може да се намери в пощенския указател за кодовете- обитателите й си получават писмата някъде другаде. Не е опазен спомен за основната професия на дядо Пеню/ може би терзия, шивач?/, но със сигурност се знае, че покрай нея той е ръководил и килийно училище в дома си. В махалата е запазена къщата му- една удивително красива сграда в ранно- възрожденски стил с плесенясали каменни плочи на покрива, патинирани в сиво- кафяво външни стени и грубо одялани стълби към горния кат. А там, на горния кат, е собата/ стаята/, където е било килийното училище, с чудно хубав оджак/ камина/ в ъгъла и опушени успоредни греди на тавана. След дядо Пеню се губят още няколко поколения. И стигаме до Цончо Родев- старши. Той е средна ръка или малко над средната ръка търговец в Габрово. Никога не е стоял настрана от народните работи- сподвижник и укривател е на Стефан Стамболов, личен приятел на Цанко Дюстабанов. Силното късогледство не му позволява да тръгне с пушка в ръка през април 76- та, но четата на Дюстабанов потегля по своя кървав и славен път именно от “Родевото място”. По същата причина година по- късно не го приемат и в Опълчението. Там обаче отива брат му Кою и… намира смъртта си в неговите редове. Братовчед на двамата е живописният  габровски хъш Продан Тишков, който след седем- осем години под името Чардафон Велики ще се обезсмърти в бурните събития около Съединението.
Цончо Родев- старши и жена му Василка отглеждат многолюдна челяд: пет сина и една дъщеря / има ли са и още една дъщеричка, но тя е починала съвсем малка, преди да тръгне на училище/. Къде с бащини средства, къде със спечелени от конкурси стипендии, къде с подпомагане помежду си, но и петимата братя Родеви получават висше образование: двама юристи, един инженер/ първия български инженер- корабостроител/, един генералщабен офицер и един свещеник- той завършва Духовната академия към цариградската екзархия; единствено сестрата няма диплом за висшистка, но пък е с най- доброто за времето си образование за девойка, получено в цариградския Роберт колеж. Неизвестно защо, но нито един от шестимата не се завръща в Габрово при родителите си, а се разпиляват навред из царството и преди всичко в североизточна България.
Избухва Балканската война. Офицерът просто остава в полка си, друг от братята е мобилизиран; останалите трима отиват под знамената като доброволци. Духовникът получава назначение за полкови свещеник в Рилската девизия. А за най- малкия от братята, току- що приет за студент в юридическия факултет на Женевски университет, събира веднага багажа си и се прибира в България, за да участвува в прочутата обсада на Одрин и да пуска от самолет снопове ръчни гранати над турските позиции в първите в историята на военните въздушни бомбардировки.
Господ се оказва милостив към тях, та и петимата оцеляват във войната. Родината ги посреща увенчани общо с девет ордена- седем за храброст и два за заслуги.
И на свой ред създават семейства, раждат синове и дъщери. И на тях предават- със слово и пример- онзи родолюбив огън, който е изпълвал и  продължава да изпълва собствените им сърца.

откъс от кн. “Цончо Родев- един живот за България”, Соня Келеведжиева,ИК “Жажда”-Сливен, 2000

.

Петър И. Родев (1848-1916) (снимката)има деца Иван, Велика, Марко, Стефан и Радка. Марко П.Родев, търговец като баща си и братята си, е съставител на първото родословно дърво на рода Станимирови в периода 1957-1960г., без което щеше да е практически невъзможен настоящия труд. Вечна му памет! На мястото на негова градина през 1961г е построена сградата на бившия Партиен дом в Габрово. За бай Марко се расказва една следната весела случка: Когато Кимон Георгиев станал министър-председател, габровски зевзеци изпращат телеграма на Марко да се яви в София в кабинета на Премиера. Бай Марко се развълнувал, помислил, че роднината му ще го назначава на някакъв висок пост, ушил си костюм, приготвил се и тръгнал за гарата. Минути преди влакът да тръгне, му съобщили, че всичко е на шега. 

 Сестрата на Марко Родев - Велика П. Родева е омъжена за съдията Петър Друмев, братов син на възрожденеца Васил Друмев, по-късно Митрополит Климент Браницки (вж. отделна статия за него)

Стефан И. Родев (1860-1924) като ученик се записва доброволец в сръбско-българската война. Бил е дребен търговец, председател на спестовно дружество “сирумашки труд” 1889. В началото на 20-ти век се премества в Бургас. Има 3 дъщери: Надежда, Веска и Елисавета. Елисавета е омъжена за проф. Иван Танев – лекар. Веска е омъжена за Кимон Георгиев – офицер, участник във Военния съюз. Организатор на 3 преврата и министър в няколко правителстава при диаметрално противоположни политически режими. Имат 2 дъщери: Мария и Корнелия. Едната е омъжена за Гоньо Ганев – юрист, народен представител в няколко поредни парламента, един от бащите на новата българска конституция., днес национален омбудсман (обществен защитник). Надежда е омъжена за Владимир Георгиев – търговец и имат 2 дъщери: Веселина – художничка в Париж, женена за един от бароните Ротшилд и Мария – архитект, омъжена за арх. Богдан Томалевски. Ще дам малко информация за Веселина, която представлява синтез на няколко статии за нейни изложби, а по-долу ще кажа няколко думи за родовете на двете дъщери на Надежда Родева - Георгиева – Томалевски и Ротшилд

.Васила И.Родева се жени за Цоню Иванов Родев. Вероятно тук става дума за брак между братовчеди от различни клонове на рода Родеви. Другата възможност е Марко Родев да е сбъркал, като изрично е написал Васила като дъщеря на Иван и Велика Родеви, а тя просто да е снаха им – жена на втори техен син Цоню. Но това едва ли е възможно, като имаме пред вид, че Марко Родев е техен съвременник, а “грешката” се повтаря и в двете му записки – от 1957 и 1960г. Така че аз по-скоро приемам версията за вътреродов брак. От брака на Цоню и Васила Родеви се раждат 5 деца – Иван, Петър, Христо, Стефан и Радка.

Стефан Ц. Родев (1883-1945) през 1901г. е бил главен певец в църквата Успение Богородично в габрово, а след това до смъртта си е свещеник в София.

Христо Ц. Родев(1880-1944) е адвокат, депутат в 23-тото НС. Убит е веднага след 9.9.1944, а в последствие е осъден на смърт от т.н. Народен съд. Баща е на писателя Цончо Родев.

Цончо Хр. Родев е роден през 1926г. в Провадия. Завършва право, но като син на убит от Народния съд няма право да практикува и се отдава на страстта си от студентските години - литературата. С многобройните си очерци, раскази и романи той присъства в литературния ни живот повече от 50 години. Открил призванието в белетристиката, той пресъздава мигове от българската история. Създава значителен брой книги както за деца, така и за възрастни, сред които романите: Черният конник (1966), Наричаха ме желязната ръка (1971), Човекът без сянка (1976), Мечът на непримиримите (1981), двама против ада (1986), Пиратът с черен лъв на мачтата (1994), както и сборниците с разкази Съкровището на Лизимах (1966), Отгласи (1971) и Отмъстителят (1983), очеркът Отвъд синия праг (1985) и др.

Братът на Христо Родев, Иван Цонев Родев също е забележителна личност – първият български инженер-корабостроител . Ще поместя биографична статия за него във в. Морски вестник 22.12.1999:

Петър х.Стойчев е бил гайтанджия около 1860г. Д-р Петър Цончев го споменава и като чаркчия, и дори, споменава, че е държал работник, с когото са правели чаркове. Съпругата му е Бона Дюстабанова, бащина сестра на Цанко Дюзтабанов и племенница на Васил Априлов. (вж. отделно Априлови, Дюзтабанови) Петър и Бона имат четирима сина – Стефан Иван, Цанко и Христо, които през 70-те години на XIXв. вече са поели от баща си две одаи с чаркове по р. Синкевица (кв”Без има” между мостовете Игото и Шиваров). Цанко П.Хаджистойчев е сред тези габровци, които през Руско-турската война формират две доброволчески дружини и св включват в боевете на Шипка. През 1883г, заедно с Хр. Бобчев тримата братя Хаджистойчеви основават фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци. Четвъртият брат е Христо Петров х. Стойчев – Габровчето – от четата на Цанко Дюстабанов, убит в тетевенския балкан. Главата му е отрязана и набучена на кол. 

Тримата братя имат сестра – Аница, омъжена за Пантьо Пантев. Нейния внук Пантьо Тотев Пантев е женен за дъщерята на Дешка Иванова Семова (по мъж Петър Кадева), с което хСтойчевия род е сроден с рода Семови от Габрово.

1889г. се ражда Петър С. Хаджистойчев – син на най-големия от тримата братя. Той се жени за Теодора (Тотка) Ил.Видинлиева (р.1894), внучка на поп Рачо от дъщеря му Дона. Петър х.Стойчев е бил настоятел при цъквата Успение Богородично.

През 1902-4г. е построена къщата на Хаджистойчеви на главната улица в габрово. Тя и до днес е най-забележителната сграда в града, в типичния за Европа стил за онова времето. Проектирана е от известния арх. Никола Лазаров. По своя размах, обем и стил къщата е с мащабите на малък дворец и може да бъде уподобена на къщата на Яблански в София, и Върбеновата къща в Плевен. Дълги години е била сграда на БНБ. Днес в нея се помещава габровският исторически музей.

През 1907г, фирма “Братя П.х.Стойчеви” откриват заедно с Драган Балабански дърводелска работилница за мебели в кв. Радичевец. През 1919 г. се отделят и заедно с други съдружници купуват английска предачна техника от Ив. Калпазанов и основават фабрика за вълнени прежди Балкан. През 1930г. Хаджистойчеви продват Балкан на Ив.П.Кирчев и основават нова вълнено-текстилна фабрика в кв. Маркотея. Петър и Теодора Хаджистойчеви имат две деца – Цанко (р.1925г) и Донка (р.1931). Цанко П. Хаджистойчев е виден български юрист. През 90-те г. на 20-ти век е член на Конституционния съд. Живее в София. Женен е за Елена, от която има дъщеря Теодора. Друг виден представител на рода Хаджистойчеви е арх. Стефан Ц. Хаджистойчев. Получил образованието си във Франция, той живее и работи в Габрово до смъртта си през 1976г. Известен в града с крилатите си изрази и острия си език. Той Има син – Цанко С.Хаджистойчев, архитект в София.

Името на Калпазанови е много известно. Популярен факт е, че през 1882г. Иван Колчев Калпазанов отвяря първата текстилна фабрика за шаяци в с. Бичкиня, на мястото на купената през 1875г. воденица, приндлежала на поп Рачо Станимиров. Фабриката получава статут на придворен доставчик и се нарича “княжеса фабрика  Фердинанд I” Всъщност в Габрово има два клона Калпазанови - текстилци и кожари. И двата клона са дали на града и на България забележителни личности. Точната родствена връзка между двата клона поне на мен не е известна. Няма да прилагам биографични данни, те са достъпни в почти всяка история на Габрово и в сборника “Габровци на 20-ти век” на Милка Пурел.

Чрез Брака на Добри Калпазанов с Люба Хр. Бочарова, Калпазанови се свързват с останалите   разгледани  досега габровски фамилии.

А - текстилци

1. Колчо Пенчев Калпазанов, ножар от колиби Калпазани + Деша – 5 момчета и 4 момичета
2. Иван Колчев Калпазанов (1835 – 22.07.1889) – първата текстилна фабрика 1882г. + Велика Добрева Стоянова – 7 деца – 3 сина и 4 дъщери

21. Димитър, следва във Виена, убит в Балканската война

22. Никола (-1936) ням е.

23. Добри  (1872-1943) + Люба Г. Бочарова,

      231. Иван (05.08.1905 – 13.12.1976) зав в Швейцария и Белгия + Ангелина Йосифова Атанасова (1908-1991), зав Роберт Колеж

                  2311. Добри (17.11.1938), актьор, дъщеря Ангелина

                  2312. Люба (31.03.1942)

Б – кожари

1. Иван Калпазанов – с. Калпазани

1.1.Йонко Иванов Каплазанов (21.05.1868-1941), зав в Чехия и Лион, основава кож. Фабрика Братя Иван Калпазанови 1891

1.1.1.      N – юрист

1.1.2.      N – д-р по химия, зав в Австрия

1.2.Тотьо

1.2.1.      Руси

1.3.Христо

1.3.1.      Никола

Конкилеви:

1. Колчо Христов (с Гръблевци) + Велика Станчева, сестра на Тотьо Станчев
2. 2. Христо Колчев Конкилев (1847 – 1912) (на снимката), индустриалец,  Роберт колеж, в четата на ЦД, опълченец, 3 мандата кмет, НП от ДП + Донка Ст. Паякова (1864-1950) (има сестра Ганка, омъжена за Андрей Манолов, съдия в апелат. Съд) имат 7 деца

2.1.Величка + Стефан Гунчев, лекар…имат 8деца – 6 момчета и 2 момичета

2.1.1.      Анастасия + Васил Фъндъков

2111. Симона +Благой Вангелов

           21111. Владимир

           21112. Атанас

2.1.2.      Гунчо – проф. географ – геолог

2.1.3.      Здрако – проф. биолог

2.2.Кольо (1888- 1957)  – зав в германия и Белгия + Нацка Ст. Милкова (1892-1964) – нямат деца

2.3.Цоньо (1899-1973) – спец. В Кемниц (Германия) + Мария Ант. Робева – нямат деца

2.4.Цанка (1885-1963) + Хараламби Г. Стоянов, математик, зав Фр.

2.4.1.      Тодора + Талигаров

2.4.1.1.Красимира – пианистка + Василев

2.4.1.1.1.      Васко Василев – известен цигулар

2.5.Нацка (1887 – 1974) + Минчо Кънев, индустриалец – имат 3 деца

2.6.Ганка (1892-1968) + Андрея Петров, индустриалец – имат 1 дете

2.7.Радка (1897 – 1949) + Михаил Ничев от Оряхово, 2 деца.

Паякови

1. Цончо Станчов Паяков (1823 - ) с поповци.

1.1. Станчо  - търговец  - 8 деца, 4 момчета с висше

1.1.1.      Цончо (1861-1923), индустриалец зав. В Петербург, работи във Виена + Райна Спасова

1.1.2.      Мара – зав.в Париж

1.1.3.      Стефан (Станчо) – зав. Търг в Лайпциг, става Офицер

1.1.4.      Ганка (1857-1926) + Андрей Манолов, депутат, председател на апелат. съд

1.1.4.1.Александър (1883-1954) морски офицер, зав. В Петербург

1.1.5.      Донка (1864-1915) + Христо Конкилев

1.1.6.      Иван (1865-1917) + Недка

1.1.6.1.Цанка (пкд)

1.1.6.2.Стефан

 1.1.7. д-р Георги Ст. Паяков (28.07.1871 – 10.07.1935) – психиатър, невролог

         1.2 Нацка + Цоньо Ненов

1.2.1,  Лазар (1861 – 1918) – осиновен от чичо си Станчо, Роберт колеж, Париж, учител, банкер , министър на финансите, НП. + Райна Попконстантинова – братова дъщеря на Алеко Константинов

Марокинджиеви са друга известна габровска фабрикантска фамилия, за която ще посоча само родословието. Биографичните подробности са достъпни в литературата. Чрез брака на Иван Хр. Марокинджиев с Тотка Ц.Хаджистойчева се сродяват двете фабрикантски фамилии. Подробна информация за Марокинджиеви има в блога на Лалю Метев http://meteff.blog.bg , потомък на Метьо Чехлар - родоначалник на друга видна габровска фамилия - Метеви

1. Христо Влаев Марокинджията (1855- ) + Недка Николова (1865-) – имат 7 деца. Първа кожарска машина, награди от изложения в Пловдив(1892) и Лондон (1907), СД “Хр. Марокинджиев и синове”

1.1.Васил (1883-1925) + Сийка Метева

1.2.Никола (1886-1966) + Мария Попова, дъщеря на Сава К. Попов – съдия, адвокат, кмет, нар. Представител

1.2.1. Кина Н.Марокинджиева – Спиридонова.

1.3.Иван (1888-1954) – офицер, фабрикант + Тотка Цанкова Х.Стойчева

1.4.Еленка (1888-1978) – близначка на Иван + Андрей Кьошев

1.5.Тодорка (1891-1974) + Андрей Гъдев

1.6.Мария (1893 – 1958) + Цвятко Христов, завършил в Париж, директор на Пощите, телеграфите и телефоните

1.7.Петър (1896-1916) – убит при завоя на Черна

Ще си позволя да поместя материал за рода Марокинджиеви от друг родословски блог с данни за габровски и калоферски фамилии -  на Лалю Метев http://meteff.blog.bg Блогът на Метев съдържа богата биографична информация, както и интересни данни за обществения и политическия живот на Габрово през 19-20 век.

Габровската фамилия Марокинджиеви

Основателят на кожарската индустрия в града, Христо Влаев Марокинджиев (1855-1924), е роден в Габрово в семейството на дребен търговец на кожи. По време на Кримската война, баща му претърпява загуби, продава къщата и се заселва в близкото с. Гръблевци. Христо ходи на училище в Габрово, но 15-годишен напуска и постъпва чирак при габровски кожар. Тук кожарският занаят още е в примитивно състояние. През 1872 г. без всякъкви средства той отива в Търново, където кожарството е в по-напреднал стадий. След три години се връща в Габрово и с честно спечелени 1500 гроша, открива собствена работилница.Започва да произвежда нови видове кожи – сантрач и марокин, което е усвоил в Търново. Марокинът – дебела лицева кожа, не произвеждана до това време, с доброто си качество се посреща положително от обущарския еснаф. Всички заговорват за марокините на Христо Влаев и започват да го наричат Марокинджията. Европейците пък получавали суровината от Мароко, оттук и името на изделието „марокин”. Христо Марокинджиев се оженва на 27-годишна възраст за 17-годишната Недка Николова (1865-?). Възпитават седемте си деца в труд и постоянство. Всички помагат на баща си във фабриката. Известният вече Христо Марокинджиев купува нова работилница през 1887 г. и разширява производството с нови видове кожи – чер юфт и бланк. През 1892 г. е вече първи кожар в Габрово и носител на сребърен медал от Пловдивското промишлено изложение. За да бъде продукцията му конкурентноспособна, доставя първата в Габрово кожарска машина – цепеначка. Пътува до Русия, Турция, Австрия и Влашко за по-хубави кожи и за въвеждане на технически подобрения в производството. С най-необходимите машини и един двигател производството му прераства от ръчно в модерно фабрично. През 1903 г., когато излиза първият закон за облекчаване на местната индустрия, производството във фабриката на Марокинджиев се обогатява с изработването на цветни кожи за чанти и куфари. В обстановка на примиряване разногласията в буржоазния лагер най-сетне в Габрово била основана организация на Народно-либералната партия. Партийната й маса се рекрутирала предимно от бивши демократи. За народно–либерали се обявили габровските буржоа-индустриалци Пенчо Сватов, Христо Марокинджиев, Ганчо Попов, Пенчо Семов, Георги Селвелиев, братята Христо и Сава Момерин. Към тях се присъединил и разочарованият либерал от 1899 г. д-р Васил Карагьозов. На балканското изложение в Лондон през 1907 г. Христо Марокинджиев е удостоен с диплом и златен медал. Той с тримата си синове създават събирателно дружество – фирма „Христо Марокинджиев и синове”. Увеличеното производство налага през 1910 г. построяването на нова фабрична сграда с модерно оборудване. През войните 1912-1918 г. предприятието е милитаризирано. През 1923 г. се преобразува в Акционерно дружество. Последва обновяване на машинния парк и надстрояване на още два етажа. Благодарение на модернизацията и добрите специалисти, фабриката се нарежда сред първите кожарски предприятия в България. През 1934 г. към нея е построена електрическа централа с дизелов мотор от 190 к.с. В страната и чужбина високо ценят двете запазени марки на фирмата: едната с орел – за леките гьонове, другата с лъв – за тежките. Транспорт, асансьори, кранове, многобройни вентилатори за пречистване на въздуха – всичко говори за взискателни и грижовни стопани. Най-големият син, Васил Христов Марокинджиев (1883-1925), изучил всички тънкости на кожарското производство, в последствие започва да пътува из страната и чужбина, за да купува сурови кожи и да продава готовата стока. В началото на 1910 г. се констатират симптоми на разклащане в средата на демократите. Проличавало незадоволството на буржоазно Габрово от продължаващия режим на буржоазната демокрация, който развързвал прекалено ръцете на работниците. На 20 февруари 1910 г. вестник „Габровски глас” известил, че група габровски младежи, числящи се в редовете на Демократическата партия, се обявили за Народната. Активизирало се и седемчленното бюро на стамболовистите-габровци, в което се изявявали само неколцина от индустриалните кръгове – Пенчо Сватов, Ганчо Попов, Васил Марокинджиев, Васил Карагьозов. В Балканската война Васил Марокинджиев е тежко ранен, възстановява се и продължава да работи в предприятието. След войните Васил Марокинджиев се оженва за Сийка Метева (1897-1968) - дъщеря на фабриканта Метю Христов – Чехлар (1845-1913). Умира през 1925 г. съвсем млад. По-късно вдовицата му Сийка Метева ще се омъжи повторно за председателя на БТПД проф. Светослав Греков. Никола Христов Марокинджиев (1886-1966) завършва като първенец прочутото кожухарско училище във Фрайберг (Германия) и остава още две години като обикновен работник, за да усвои всички новости. Връща се с много идеи, които постепенно осъществява. Сам монтира доставените от чужбина машини. Оженва се за  Мария Попова, дъщеря на Сава К. Попов, който последователно е съдия, адвокат, кмет на Габрово, народен представител. Тяхна дъщеря е Кина Николова Марокинджиева – по мъж Спиридонова, отлична диригентка, работила дълги години в родния си град Габрово. Иван Христов Марокинджиев (1888-1954) завършва Априловската гимназия, и остава да работи във фабриката. Участва в трите войни като офицер и командир на рота. След това специализира и е готов за търговското ръководство на едно модерно предприятие, става фабрикант. Оженва се за Тотка Цанкова х.Стойчева, дъщеря на опълченеца и индустриалец Цанко Хаджистойчев. Братята Иван Хр. Марокинджиев и Никола Хр. Марокинджиев са сред наградените индустриалци по случай честването на 100 години българска индустрия на 28 октомври 1937 г. с „Народен орден за гражданска заслуга” – IV степен. Сред удостоените са и габровските индустриалци Йонко Ив. Калпазанов, д-р Никола Златин и Петър Хаджистойчев. Еленка Христова Марокинджиева (1888-1978), близначка на Иван Христов Марокинджиев. Омъжва се за Андрей Кьошев. Съпругът й започва да работи в предприятието. Тодорка Христова Марокинджиева (1891-1974) се омъжва за Андрей Гъдев, който се занимава със закупуването и пласмента на кожи. Мария Христова Марокинджиева (1893-1958) завършва Девическото училище в Габрово. Омъжва се за Цвятко Христов, габровец, завършил Телеграфопощенското училище в Париж. Работи в Главна дирекция на пощите. Достига длъжността директор на пощите, телеграфите и телефоните. Петър Христов Марокинджиев (1896-1916) завършва Френския колеж в Пловдив, после Търговската гимназия в Свищов. Веднага е мобилизиран и пада убит при завоя на река Черна, а е само на 20 години… Фамилия Марокинджиеви всъщност написва част от историята родната ни кожарска индустрия. Заможното семейство е направило най-различни дарения и винаги ще бъде помнено със своето родолюбие от благодарната ни общественост.Многочислената фамилия познава родословието си и живее задружно. Живите наследници с преклонение и обич си спомнят за Недка и Христо Марокинджиеви, чийто живот е бил изпълнен само и единствено с много ТРУД

През втората половина на 19 в. в Габрово изявен търговец и общественик е брат му Тонката Рашеев, чиито синове Николай и Георги се изявяват като фабриканти, предприемачи и банкери в началото на 20-ти век.

1. Георги Рашеев

21.Димитър  Г. –гайтанджия

      211.Николай Д. – гайтанджия 1896

212. Иван Д. – епитроп в Св. Богородица, дарява камбаната на камбанарията в с.Радичевец

      213. Георги Д. – гайтанджия 60-те на 19 в. чорбаджия 1854

22 Николай + Иванка Ст.Палаузова

      221. Васил Н. Рашеев (1821-1897) търговец в Одеса, “сестрин син на Н.Палаузов”

      222. Тонката Рашеев – 30-60те лихвар, 60-те гайтанджия, 1876 – чорбаджия

2221. Никола Т. – търговец във Виена, гайтанджия 1896, 1887-акционер във вълнено-текст ф-ка Успех

                  2222. Георги Т. – бояджия 1896, ленена фабрика 1902, първа конопена фабрика в кв. Дядо Дянко, акционер в Индустр.Банка – Габрово 1917, заедно с Васил Хр.

                  2223. Дежка, по мъж -Стомонякова – майка на Васил и Спиридон Стомонякови

•  
  • Хххх.Велчо Евстратиев Рашеев – 45 чарка в Бичкиня, през 1898 СД „Велчо Е Рашеев и синове”; ф-ка Александър ;
    • Хххх1.Христо до 1910г СД „Велчо Е Рашеев и синове”
      • Хххх11. Васил Хр. - 1917 Инд Банка габрово
    • Хххх2. Николай до 1910г СД „Велчо Е Рашеев и синове”
    • Хххх3. Георги – до 1910г СД „Велчо Е Рашеев и синове”

Други:

• Рашеева Милка 1936 детски дом основ
• Проф. Димитър Н. Рашеев (20.12.1890 – 27.01.1957) , Киевска политехника, ВХВП – Пловдив, брат на Георги Н. Рашеев
• Проф. Георги Н. Рашеев (19.03.1903 – 01.01.1988) , син на гайтанджия. , Киевска политехника, БАН

Връзки:

·        Палаузови

·        Стомонякови