Братята Иван и Кънчо Голосманови са били кожари. През 60-те и 70-те години на 19-ти век са имали табакхана в табашката махала близо до Баюв мост. Работилницата на Иван Голосманов е модела, по който е изградена табакханата в етнографски комплекс Етъра.

Открих материали, според които дъщеря на на Никола Голосманов на име Рада, след като овдовява сключва втори брак, от който се ражда Лазар Донков - създателя на етнографски комплекс Етъра. Това обаче не е отразено в нашето родословие, така че точната връзка предстои да се проучи.

Снимка: Никола Голосманов (седнал)със съпругата си Иванка Станимирова сина си Стефан Голосманов (в униформа) и д-р Иван Голосманов

Илия Ц. Видинли е роден ок. 1790г[1]. В първите години на XIXв. отива в Габрово, където чиракува като папукчия. На 16г. заминава за Търново да учи търговски занаят при търговеца Янко. Завръща се в Габрово като бучакчия – търговец на едро с ножарски стоки – заготовки, стомана и готови ножове. Това е основния му приход чак до края на 60-те години. От търговията с ножове и манифактурни стоки и придобива голяма тежест в Габрово. Става крупен земевладелец. Щедър дарител е на Рилския манастир (една от колоните на църквата в манастира носи надпис с неговото име). През 1847 двамата с Васил Априлов даряват по 2500 за габровкото взаимно училище. По-късно дядо Илия дарява и воденица с годишен приход 5000 гроша на . През 1816г. е сред габровските първенци, които заминават за Одрин за да се оплачат от своевеолията на Мустафа ага. Агата изпраща посредници да разколебаят пратениците и да се споразумеят с тях, но те не склоняват. В следствие на оказания натиск Мустафа Ага е изгонен, но преди заповедта да достигне Габрово умира от напрежението.

През 30-те години Илия Видинли се издига до чорбаджия. Името му се среща като гарант по разписка от 1831г. През 1840г. дедо Илия Видинли вече е първия човек в Габрово и заема това място няколко десетилетия. Името му фигурира в регистри на чорбаджийте от 1856 и 1862г. Имал е много земи и 40 камъка воденици в Габровско, Севлиевско и Дряновско. Бил е и лихвар. Запазени са спомени за чорбаджийския му салтанат – винаги носел калпак,  седял в кафенето и давал напътствия на минаващите, ако облеклото или поведенето им не съответстват на социалното им положение[2]. Когато минавал по улицата и българи и турци ставали на крака да му засвидетелстват почитта си. Винаги се хранел сам, отделно от семейството си, и докато не се нахрани останалите не сядали. Избирал за синовете си съпруги от чорбаджийски родове и им съобщавал за предстоящата сватба чрез жена си.* Забранявал на членовете на семейството си да се обличат в скъпи дрехи и да демонстрират материалното си положение.

През 1865г. дедо Илия Видинли издейства разрешителното за строежа на църквата Св Успение Богородично.

Въпреки, че най-често е описван като гъркоман и туркофил, поведението му не е еднозначно. През 1850 г. Илия Видинли подписва обръщение, в което протестира срещу турските зверства при потушаване на въстанието във Видинско. След Кримската война е член на Тайното общество на Раковски, заедно с Хр. Дюстабанов. По-късно е противник на възстанията на Никола Филиповски (1856) и Никола Стефанов (1862) и подкрепа гръцкия митрополит на Търново Неофит Византиос. Трябва да отчетем, че като пръв чорбаджия и представител на официалната власт едва ли е имал особен избор. Илия Видинли умира през 1875(1876?)г. Даренията му за училището и Рилския манастор, както и поведението на племенниците му показват, че Видинли е род на патриоти.

В НХГ са запазени два “сакрални” портрета на Илия Видинли на смъртния му одър от Христо Цокев, които са единствените в този жанр в България. Същият художник рисува (отново посмъртно) внучката нму Марийка Цонева Видинлиева (1874), починала на 14 г. от скарлатина. Запазен е портрет и на снаха му Мария Станчева Хаджипетрова - Видинлиева (1874). Илия Видинли имал 2 брака, от които има 5 деца:  синове Цоню, Лазар, Денчо, N и една дъщеря.  Лазар Видинли е най-големия син. За него се знае,  че е бил сред габровските чорбаджий през 1856[3] . Той умира на 20.07.1865г. Има дъщеря Мария Лазарова Видинлиева - по мъж Селвелиева. Името на Цоню Видинли, чието  е записано в кондиката на Рилския манастир. Денчо Видинли е най-малкия син на дядо Илия, тъкмо неговия син Илия е женен за дъщерята на поп Рачо Станимиров (виж по-долу)

Брата на дядо Илия  – чорбаджи Денчо Видинли, е убит от казанлъшкия разбойник – хайдутин Станьо Безлов на 14.09.1938г.. В някои книги се опитват да представят това убийство – грабеж като “наказание на чорбаджия-изедник”, но тази идеологическа теза не издържа, тъй като се знае, че и тримата синове на чорбаджи Денчо - Илия, Димитър и Георги, са  сред активните габровски участници в революционните борби.

Братята Георги и Димитър Д. Видинли са членове на БРЦК и заедно с Гаврил Кръстников и Никола Голосманов участват в подготовката на Априлското възстание. Димитър Денчев Видинли е бил приятел на Цанко Хр. Дюзтабанов и той е човекът който е въвел бъдещия воевода в революционното движение. След освобождението издава “Габрово в спомените на Д.Д. Видинлиев” (Изв ДА кн.59.1990). По- късно по тези спомени д-р П. Цончев прави психологически портрет на Цанко Дюстабанов. Знае се още, че Димитър Видинлиев е бил сред първите майстори панталонджий, които шият европейски дрехи. През 1870г. купува и донася от Търново в Габрово първата шевна машина.  Една от дъщерите му – Райна се омъжва за композитора Добри Христов (1875- ), ученик на Дворжак, член на БАН,  композирал химна Мила Родино, Многая лета, Литургия на Св. Иван Златоуст и някои от най-известните църковни песнопения, хорови песни и бойни маршове. Имат две деца: Лиляна – пианистка, омъжена в Германия за оперния певец Рудолф Вацке  и Любомир (има син Добромир, минен инженер + Добринка , сина им Любомир – доцент по режисура в НАТФИЗ, негов син Добромир  - учи в НАТФИЗ)

Внукът на дядо Илия , на име Илия Денчев Видинлиев след Освобождението е помощник кмет на Габрово. Той е мъж на поп Рачо Станимировата дъщеря Донка (1870-1957), учителка и имат 5 деца:

1.      Неда (1888-1967), завършила гимназия в Одеса, омъжена за д-р Николай Прозоровски (1881-1961)

2.      Пенка (1889-1956), учителка, омъжена за адв. Петко ПопГруев (1883-1950)

3.      Мария (Мика) (1890-1970), учителка, омъжена за инж. Стамат Шишков

4.      Денчо(1892-1922)

5.      Теодора (Тотка), учителка, р.1894г, омъжена за Петър С. Хаджистойчев – индустриалец, роден 1889г.

Петър х.Стойчев е бил гайтанджия около 1860г. Д-р Петър Цончев го споменава и като чаркчия, и дори, споменава, че е държал работник, с когото са правели чаркове. Съпругата му е Бона Дюстабанова, бащина сестра на Цанко Дюзтабанов и племенница на Васил Априлов. (вж. отделно Априлови, Дюзтабанови) Петър и Бона имат четирима сина – Стефан Иван, Цанко и Христо, които през 70-те години на XIXв. вече са поели от баща си две одаи с чаркове по р. Синкевица (кв”Без има” между мостовете Игото и Шиваров). Цанко П.Хаджистойчев е сред тези габровци, които през Руско-турската война формират две доброволчески дружини и св включват в боевете на Шипка. През 1883г, заедно с Хр. Бобчев тримата братя Хаджистойчеви основават фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци. Четвъртият брат е Христо Петров х. Стойчев – Габровчето – от четата на Цанко Дюстабанов, убит в тетевенския балкан. Главата му е отрязана и набучена на кол. 

Тримата братя имат сестра – Аница, омъжена за Пантьо Пантев. Нейния внук Пантьо Тотев Пантев е женен за дъщерята на Дешка Иванова Семова (по мъж Петър Кадева), с което хСтойчевия род е сроден с рода Семови от Габрово.

1889г. се ражда Петър С. Хаджистойчев – син на най-големия от тримата братя. Той се жени за Теодора (Тотка) Ил.Видинлиева (р.1894), внучка на поп Рачо от дъщеря му Дона. Петър х.Стойчев е бил настоятел при цъквата Успение Богородично.

През 1902-4г. е построена къщата на Хаджистойчеви на главната улица в габрово. Тя и до днес е най-забележителната сграда в града, в типичния за Европа стил за онова времето. Проектирана е от известния арх. Никола Лазаров. По своя размах, обем и стил къщата е с мащабите на малък дворец и може да бъде уподобена на къщата на Яблански в София, и Върбеновата къща в Плевен. Дълги години е била сграда на БНБ. Днес в нея се помещава габровският исторически музей.

През 1907г, фирма “Братя П.х.Стойчеви” откриват заедно с Драган Балабански дърводелска работилница за мебели в кв. Радичевец. През 1919 г. се отделят и заедно с други съдружници купуват английска предачна техника от Ив. Калпазанов и основават фабрика за вълнени прежди Балкан. През 1930г. Хаджистойчеви продват Балкан на Ив.П.Кирчев и основават нова вълнено-текстилна фабрика в кв. Маркотея. Петър и Теодора Хаджистойчеви имат две деца – Цанко (р.1925г) и Донка (р.1931). Цанко П. Хаджистойчев е виден български юрист. През 90-те г. на 20-ти век е член на Конституционния съд. Живее в София. Женен е за Елена, от която има дъщеря Теодора. Друг виден представител на рода Хаджистойчеви е арх. Стефан Ц. Хаджистойчев. Получил образованието си във Франция, той живее и работи в Габрово до смъртта си през 1976г. Известен в града с крилатите си изрази и острия си език. Той Има син – Цанко С.Хаджистойчев, архитект в София.

Палаузови са един от най-видните възрожденски родове не само в Габрово, но и в България. Въпреки това за тях се знае относително малко. Няколко поколения палаузови се изявяват като истински интелектуалци и равностойни членове на руския висок Елит. За съжаление, въпреки огромните си заслуги към българия, родът живее в Русия и Украйна и ако има днешни представители, те са с руско самосъзнание. Позорно е, че дори историци и официални институции не правят разлика между Николай Ст. Палаузов и Николай Хр. Палаузов, като се ограничават с повърхностното клише да представят този “обобщен” образ на чичото и племенника само като “другия от дуета Априлов - Палаузов”… кич.

Родословие:

*1-2.Никола Кираджията (р. ок. 1710г. с.Мечковци)

*3.Стефан Палаузът + Неда

*31.Николай Ст. Палаузов (1776-1853)

      *311.София

      *312.Андрей

      *313. Сприридон Н.Палаузов, руски историк (1818-1872)

                  *3131.Александър - проф.мед.

                        *31311. Всеволод (1914) -проф. химия

                  *3132. Nж

      *314. Константин (1816-) Душеприказчик на х.Теодосий Йончов от Букурещ.

        *315. Александър

*32. Христофор Ст.Палаузов

      *321. Петър

      *322. Николай Хр.Палаузов (1819-1895) Ришельовски лицей, Новорус . у-т.

                  *3221. Олга

                  *3222. Николай Н.Палаузов – Ришельовски лицей

                  *3223. Мария

                  *3224. Владимир Н. Палаузов (1851-).

      *323. Анастасия

      *324. Владимир Хр. Палаузов - Новорус. У-т.

*33. Петър Ст.Палаузов

      *331. Неда

      *332. Васил

      *333. Ивана Христова

      *334. Николай П.Палаузов

                *3341. х.Велислава (Величка)(1883-1967) + Хр. Чохаджиев

                       *33411. Димитър    *33412. Николай

*34. Иванка + НиколаРашеят от Горнова могила

      *341.Васил Рашеев

      *342Тонката

      *343Георги

      *344Дешка + Иван Стомоняков

            *3441 Васил Стомоняков

            *3442 Спиридон Стомоняков

Други:

·        Велика Палаузова – монахиня в девическия м-р в Гб 1840

·        За Рада хДосева, майка на Цанко Дюстабанов се знае, че е близка родственица на Палаузови, но точната връзка не е ясна.

Връзки:

·        Рашееви

·        Дюстабанови

·        Априлови

·        ХДосеви

·        Стомонякови

Николай Ст. Палаузов (1776-1853) Български търговец с бакалски стоки в Одеса, приятел на Васил Априлов, с когото създават и наставляват първото съвременно училище. 

Николай Хр. Палаузов (1816 – 1899)  Роден в Габрово. През 1842г. завършва Ришельовския лицей, и приема руско поданство. Заема редица високопоставени руски държавни служби  Цензор на Одеса, управител на Одеската митница, губернски секретар, колежски секретар, надзирател в тирасополската митница.  Инициатор за учредяването на Одеското българско настоятелство. През Кримската война е на служба към руската Главна квартира, като връзка между руското командване и българското население  Водил кореспонденция по българския въпрос с архиепископ Инокентий (“Славянских Известиях”, Санкт-Петербург, 1884, № 9) , княз Черкаски (“Русская Старина”, 1892, № 3). и др. Написал монография за миналото на Одеса - “Из прошлого Одессы” (“Сборнике” Л.М. Дерибасова, Одесса, 1894) и заметки в “Русской Старине”. Превежда и  на руски “Писма за България” от Н.Геров. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението “Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина” (1851 г.) Получава дворянска титла – действителен статски съветник (1868). Спомагателен и почитен член на БКД. Награди: Св.Станислав IV, III, II ст., Св. Анна III, II ст., Св. Александър II ст. , За Гражданска заслуга I ст. и др.Умира през 1899г. в Русия.

Владимир Ник. Палаузов (1851-1920 ) - руски юрист - криминалист от бълг. произход. Роден 1851г. Завършва Ришельовския лицей през 1868г. и постъпва в юридическия факълтет на Новорусийския университет. Завършва го през 1872г. със степен кандидат и остава на работа в университета да сеготви за професорска титла. .През 1878 защитава магистърска дисертация”К вопросу о форме участия народного элемента к уголовной юстиции” (“Записках Императорского Новороссийского Университета”, т. XX и отд., Одесса, 1876)  По време на Освободителната война 1877 – 1878 играе важна роля в устройствто на гражданското управление на България – старши чиновник с особено назначение при юсвищовския губернатор, ст. Помощник на имперския комисар по устройство на съдебното ведомство,  участник в изработването на проекта за Конституция в УС и в I ВНС. Завръща се в Одеса, През 1880г. е избран за доцент, а през 1884 – за извънреден професор по наказателно право на Новорусийския университет. През 1885г. става доктор по наказателно право (дисертация “Постановка вопросов присяжным заседателем по русскому праву” (“Записках Императорского Новороссийского Университета”, т. XLIII и отд., Одесса, 1885).

През 1886г. Владимир Н. Палаузов е назначен за редовен професор, а от 1887 преподава наказателно право и наказателен процес. Секретар на юридическия факълтет (1886), Декан (1887-8), Статски съветник (1886), член на Одеското Българско настоятелство (1899-1920). Член на БКД. През 1909г. дарява на Народната библиотека в София 97 книги на баща си. Има редица публикации в руските юридичеки сборници и периодика, на в-к Македония. , превежда на руски “История на българите” от К. Иречек. Награди: Св Станислав II и IV ст., Св Анна II ст. и др.

Спиридон Н. Палаузов (1818-1872) – руски литератор, учен и историк от български произход. Роден в Одеса.  Завършва Ришельовския лицей, а след това в Хайделбергския и Мюнхенския университет, където получава степех доктор на политико-икономическите науки. В Московския университет изучава историята на славянството и получава степек кандидат. През 1852г. защитава магистърска степен в Санкт-Петербургския университет на тема „Векът на българският цар Симеон”. Започва служебната си кариера като чиновник за особени поръчки при министерството на народното просвещение, след това като цензор, а по време на войната от 1853 – 1856 служи в Молдова и Влахия при княз Паскевич, а после и при главнокомандващия княз Горчаков, във връзка с изселването на българи към Русия. След войната работи като  управител на Варшавската митница и началник-отдел в Министерство на финансите и редица други висши длъжности. За участието си в Кримската война му е дадена титла колежски аксесор, орден Св. Анна.  По поръка на Одеското българско настоятелство и лично на В. Априлов и чичо си Н. С. Палаузов, Спиридон Палаузов идва в Габрово за да организира първото българско светско училище.

Сп. Палаузов владеел свободно няколко езика – в семейството му се общувало на гръцки, повечето му трудове са писани на руски, но някои от тях са на български.

Почти всичките му исторически съчинения касаят България, Румъния и Австро – Унгария.

Библиография:

“Австрия со времени революции 1848 года” (Санкт-Петербург, 1850)

„Век Болгарского царя Симеона” (1852)

“Синодик царя Борила” (М., 1855)

“Юго-Восток Европы в XIV веке” (Санкт-Петербург, 1857)

“Уния в царуванието на Ивана Асеня” (“Български книжици”, 1858)

“По вопросу о болгарском патриаршестве” (брошюра, Б., 1860)

“Венгрия в современных ее отношениях к Австрии” (Санкт-Петербург, 1861) “Румынские господарства Молдавия и Валахия” (Санкт-Петербург, 1859)

“Реформы и католическая реакция в Венгрии” (Санкт-Петербург, 1860)

“Распространение христианства в Болгарии”, по поводу 1000-летия христианства в Болгарии (“Чтение в Славянском Благотворительном Комитете”, 1870)

“Болгарская рукопись XIV века, найденная в Тернове”

“Опровержение Богумильской ереси Евфимия Зигабена. Из бумаг С. Н. П.” (“Православное Обозрение”, 1873 - 1875)

Константин Н. Палаузов (1816 - ) Син на Ник. Ст. Палаузов и брат на Спиридон Н. Палаузов. Роден в Одеса, завършва право в Новорусийския университет. Член и дарител на Одеското българско настоятелство. Изпълнител на завещанието на В. Априлов.

Николай Н. Палаузов (1856-1913) Син на Н.Хр.П. Завършва Новорусийския университет. Следовател в Одеса. и мирови съдия в Николаев.

Николай П. Палаузов (1828-1900). Роден в Габрово, братовчед на Спиридон и Ник.Хр. Палзузов. През 1835 учи в габровското училищепри Неофит Рилски, след това завършва гимназия в одеса. Секретар на чичо си Н.Ст.Палаузов, събира от негово име средства за габровското училище, за българската църква и за Одеското настоятелство, на което е учредител. Член –основател на БКД. През 1877 – преводач в Главната квартира на руската армия – получава ордени Св Станисав, Шипка. След освобождението се заселва в София, където живее до края на живота си.

Бурмови са друг известен Габровски род от Нова махала. Най-известния негов представител е Тодор Бурмов (лявата снимка) – първият български министър –председател след освобожденето. От същия род е и ген.л-т. Христо Бурмов (на дясната снимка), изтъкнат военен деец, създател на военнонаучния институт. Нямам данни, чрез които точно да го впиша в родословието, но е ясно, че е от рода. Бурмови са сродени с видните габровски родове Хесапчиеви и Бочарови, а чрез последните - с индустриалците Калпазанови  .  Чрез Брака си с Марионка Золотович, Тодор Бурмов се свързва с големия Калоферски род Золотович на братята Димитър и Георги Золотович – сред лидерите на Цариградския български кръг.  Баща им - основателят на рода Золотович – Иван Генков Златин е женен за Рада Мутева от калоферския род Мутеви. Сина на Дим. Золотович – д-р Георги Д. Золотович е женен за  Гена Н. Тъпчилещова, дъщеря на Никола Хр. Тъпчилещов от могъщата Калоферско - цариградска фамилия на братя Христо, Никола и Стоян П. Тъпчилещови. Христо П. Тъпчилещов е женен за Гена Симнова от големия калоферски род Тошкович. Сестрата на Никола Хр. Тъпчилещов – Христина е омъжена за д-р Константин Стоилов – министър председател и лидер на Народната Партия. 

  Дъщерята на Т. Бурмов - Рада е омъжена за д-р Стоян Данев (вдясно) - министър-председател, лидер на Прогресивнолибералната партия . Техния син Владимир е женен за Теофана - дъщеря на милионера Константин (Кочо) Хаджикалчев

Родословие:

1.      Лазар Бурмата – колиби  Нова махала, габровско

*21. Христо

      *211. Христо от Н. махала, участник във Втора Българска легия 1867

*22. Стоян Бурмата + Неда

      *221. Стефан – починал млад

*222. Данаил Ст.Бурмов – член на революционния комитет, участник в четата на Цанко Дюстабанов.

*223. Пенчо

            *2231. Иван

*224. Тодор Бурмов (1834-1904)– първият министър председател на България + Мария Ив.Първова – Золотович (1835-1916)

            *2241. Надежда (1862 -)

            *2242. Анна-Любица (1867-1897) + ген. Христофор Хесапчиев (1858-1938)

            *2243. Рада ( 1868-1952) + д-р Стоян Данев (1857-1949) Министър-председател

*225. Мария и *226. Тота       една от двете е женена за х.поп Христо Бочаров от Габрово

Други:

• Бурмов Петър Начев – участник в четата на  Ц.Дюстабанов, не е ясна връзката

• Тодор и Мария Бърмови, Ана и Христофор Хесапчиеви и Рачо Стомоняков са погребани на първи ред в парцел 32 на ЦСГ; а д-р Данев и семейството му – през пътеката в парцел 31
• Освен в Нова Махала, днес сем Бурмови в Габрово има и в т.н. “Квартал без име”

• Вела, съпруга на Георги Дим. Шиваров (1879 – 1969) е племенница на Тодор Бурмов.
• Ген. л-т. Христо Дим. Бурмов - неясна връзка с Т. Бурмов.

Връзки:

·        Хесапчиеви

·        д-рДаневи

·        Бочарови

·        Золотович - Тъпчилещови

В Завещанието на Букурещкия търговец, приел монашество  Силвестър Пенов (Силвестру Пену) от 1863г., родом от Габров, сред наследниците се споменават Марина Бурмова и Станя Бурмова – не е ясно дали са жени или падежирани мъжки имена, но очевидно са членове на габровския род Бурмови.

 

Тодор Стоянов Бурмов (1834 – 1906)
Роден в с.Нова махала, Габровско
1853 г. ученик в Киевската духовна семинария.
1857 г. завършва Духовната академия с титла магистър.
1857 - 1860 г. учителства в Габрово.
1860 – 1867 живее в Цариград, където е редактор на в. “Български книжици”, в. “Съветник” и в.”Време”, кореспондент на в. “Московские новости” и в.”Москва”. Участва активно в борбата за църковна независимост. Жени се за Мария Първова – Золотович, кумува Хр. Тъпчилещов, който е роднина на Золотович. Активен участник в “клуба на островитяните от Халки”
1867 – драгоман в руското посолство в Цариград.
1877-1878 по време на войната е на служба при княз Черкаски – главнокомандващ на гражданското управление. Присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Пловдивски вицегубернатор и Софийски губернатор.
5 юли 1879 г. оглавява първото българско правителство.
1881 г. член на Държавния съвет.
1883 г. министър на финансите в кабинета на ген. Соболев.
1884 г. член на Кодификационната комисия.
1886 г. министър на финансите във втория кабинет на митрополит Климент.
1885 -1906 г. участва активно в политическите борби и в редактирането на в.”Витоша”, в. “Български глас” и русофилския в.”Светлина”. Отделя се от Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков.

ген.-лейт. Христо Дим. Бурмов (1869 – 1936)
Роден: 23.09.1869 в Габрово.
Образование: Военното училище в София (1889). Генералщабна академия в Торино, Италия (1898).
Военна служба:
1889 - Военното училище в София;
1892 - 4-и артилерийски полк;
1898 - Генералщабна академия в Торино, Италия;
1899 - Командир на батарея в 4-и артилерийски полк;
25.02.1899 - Oфицер за поръчки при оперативното отделение в Щаба на армията;
02.1902-04.1903 - Командир на рота в 1-и пехотен полк;
03.04.1903 - Старши адютант при щаба на 1-и пехотен полк;
31.12.1903 - Началник-щаб на 1-а пехотна бригада при 1-а пехотна дивизия;
27.01.1904 - 12.1910 - Военен аташе в Рим;
05.1907 - Командир на дружина в 6-и пехотен полк;
01.01.1910 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
1910 - Командир на 11-и пехотен полк;
1912-1913 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
03.1914 - Началник на ШЗО;
12.1914 - Началник-щаб на 1-а военноинспекционна област;
14.09.1915 - Командир на 3-а бригада от 7-а пехотна дивизия;
24.03.1916 - Командир на 10-а пехотна дивизия;
02.06.1917 - Командир на 2-а пехотна дивизия;
17.07.1918-10.10.1918 - Началник на щаба на Действащата армия;
10.10.1918 - Началник на 2-а военноинспекционна област;
1919 - В запаса.
Офицерски звания:
18.05.1889 - Подпоручик;
02.08.1892 - Поручик;
01.01.1899 - Капитан;
01.01.1904 - Майор;
15.10.1908 - Подполковник;
15.10.1912 - Полковник;
20.05.1917 - Генерал-майор;
06.05.1936 - Генерал-лейтенант.
Умира: 23.12.1936 в София.
Награди:
Орден “За храброст” 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден “Свети Александър” 3-та и 4-та степен с мечове по средата;
Орден “За военна заслуга” 2-ра степен с военно отличие, 5-и клас на обикновена лента;
Орден “За заслуга” на обикновена лента.
Германски орден Железен Кръст І и ІІ степен от Първата Световна война
Автор:
“Англо-трансилванската война. Офанзивата на бурите”, “Някои мисли относно статията „Съвременен бой - настъпателна отбрана”, “Италианските големи маневри през 1909″ - статии във “Военен журнал” (1899-1910);
“Нашето главно командване във войните 1885-1918″, “Политика и армия”, “Какъв трябва да е и кой може да бъде главнокомандващ”, “Началник-щабът на армията и неговите функции”, “Как трябва да бъде организирано нашето главно командване”, “Отговорностите на короната, правителството и главното командване по подготовката на армията за водене на войната”, “Единомислие, единодействие и командване във войната”, “Военният министър и неговите функции” - статии в “Българска военна мисъл” (1934-1939);
“Да се готвим не само да воюваме, но и да победим. (Задача на българския военен печат). Спомени” - статия във “Народна отбрана”;
Преводи от френски и немски език: „Развръщане на бригада”, .,Отдаване на заповеди по големите военни единици”.
Други биографични данни:
1900-1902 - Главен редактор на “Военен журнал” и “Войнишка библиотека”;
1932 - Председател на Военнонаучния институт

Родът на Д-р Стоян Данев

 


*1. Д-р Стоян Данев (1857 – 1949) – шеф на Прогресивнолибералната партия, председател на НС, министър-председател (1901-1903; 1913), Учи право в Хайделберг и Париж, говори 7 езика. + Рада Т. Бурмова (1868-1952)
            *11. Ивайло (1890-1979) + Олга Ертел
                        *111. проф. Стоян И. Данев + Мария
                                  *1111. Татяна – лекар, женена в Швейцария
                        *112. Татяна – женена в Швейцария. 
            *12. Владимир (1893-1969) – дипломат, директор на БТА + Теофана К. х. Калчова – пианистка, дъщеря на Кочо х. Калчев 
                        *121. Лиляна Бризби , журналистка
                                   *1211. Джон Бризби – съветник на Англ. Кралица
                        *122. Стъвън – Констант
            *13. Тодор С. Данев (1890 – 1894)
            *14. Олга (1897 – 1993)

Конкилеви:

1. Колчо Христов (с Гръблевци) + Велика Станчева, сестра на Тотьо Станчев
2. 2. Христо Колчев Конкилев (1847 – 1912) (на снимката), индустриалец,  Роберт колеж, в четата на ЦД, опълченец, 3 мандата кмет, НП от ДП + Донка Ст. Паякова (1864-1950) (има сестра Ганка, омъжена за Андрей Манолов, съдия в апелат. Съд) имат 7 деца

2.1.Величка + Стефан Гунчев, лекар…имат 8деца – 6 момчета и 2 момичета

2.1.1.      Анастасия + Васил Фъндъков

2111. Симона +Благой Вангелов

           21111. Владимир

           21112. Атанас

2.1.2.      Гунчо – проф. географ – геолог

2.1.3.      Здрако – проф. биолог

2.2.Кольо (1888- 1957)  – зав в германия и Белгия + Нацка Ст. Милкова (1892-1964) – нямат деца

2.3.Цоньо (1899-1973) – спец. В Кемниц (Германия) + Мария Ант. Робева – нямат деца

2.4.Цанка (1885-1963) + Хараламби Г. Стоянов, математик, зав Фр.

2.4.1.      Тодора + Талигаров

2.4.1.1.Красимира – пианистка + Василев

2.4.1.1.1.      Васко Василев – известен цигулар

2.5.Нацка (1887 – 1974) + Минчо Кънев, индустриалец – имат 3 деца

2.6.Ганка (1892-1968) + Андрея Петров, индустриалец – имат 1 дете

2.7.Радка (1897 – 1949) + Михаил Ничев от Оряхово, 2 деца.

Паякови

1. Цончо Станчов Паяков (1823 - ) с поповци.

1.1. Станчо  - търговец  - 8 деца, 4 момчета с висше

1.1.1.      Цончо (1861-1923), индустриалец зав. В Петербург, работи във Виена + Райна Спасова

1.1.2.      Мара – зав.в Париж

1.1.3.      Стефан (Станчо) – зав. Търг в Лайпциг, става Офицер

1.1.4.      Ганка (1857-1926) + Андрей Манолов, депутат, председател на апелат. съд

1.1.4.1.Александър (1883-1954) морски офицер, зав. В Петербург

1.1.5.      Донка (1864-1915) + Христо Конкилев

1.1.6.      Иван (1865-1917) + Недка

1.1.6.1.Цанка (пкд)

1.1.6.2.Стефан

 1.1.7. д-р Георги Ст. Паяков (28.07.1871 – 10.07.1935) – психиатър, невролог

         1.2 Нацка + Цоньо Ненов

1.2.1,  Лазар (1861 – 1918) – осиновен от чичо си Станчо, Роберт колеж, Париж, учител, банкер , министър на финансите, НП. + Райна Попконстантинова – братова дъщеря на Алеко Константинов