Старо Габрово

Името на Калпазанови е много известно. Популярен факт е, че през 1882г. Иван Колчев Калпазанов отвяря първата текстилна фабрика за шаяци в с. Бичкиня, на мястото на купената през 1875г. воденица, приндлежала на поп Рачо Станимиров. Фабриката получава статут на придворен доставчик и се нарича “княжеса фабрика  Фердинанд I” Всъщност в Габрово има два клона Калпазанови - текстилци и кожари. И двата клона са дали на града и на България забележителни личности. Точната родствена връзка между двата клона поне на мен не е известна. Няма да прилагам биографични данни, те са достъпни в почти всяка история на Габрово и в сборника “Габровци на 20-ти век” на Милка Пурел.

Чрез Брака на Добри Калпазанов с Люба Хр. Бочарова, Калпазанови се свързват с останалите   разгледани  досега габровски фамилии.

А - текстилци

1. Колчо Пенчев Калпазанов, ножар от колиби Калпазани + Деша – 5 момчета и 4 момичета
2. Иван Колчев Калпазанов (1835 – 22.07.1889) – първата текстилна фабрика 1882г. + Велика Добрева Стоянова – 7 деца – 3 сина и 4 дъщери

21. Димитър, следва във Виена, убит в Балканската война

22. Никола (-1936) ням е.

23. Добри  (1872-1943) + Люба Г. Бочарова,

      231. Иван (05.08.1905 – 13.12.1976) зав в Швейцария и Белгия + Ангелина Йосифова Атанасова (1908-1991), зав Роберт Колеж

                  2311. Добри (17.11.1938), актьор, дъщеря Ангелина

                  2312. Люба (31.03.1942)

Б – кожари

1. Иван Калпазанов – с. Калпазани

1.1.Йонко Иванов Каплазанов (21.05.1868-1941), зав в Чехия и Лион, основава кож. Фабрика Братя Иван Калпазанови 1891

1.1.1.      N – юрист

1.1.2.      N – д-р по химия, зав в Австрия

1.2.Тотьо

1.2.1.      Руси

1.3.Христо

1.3.1.      Никола

Конкилеви:

1. Колчо Христов (с Гръблевци) + Велика Станчева, сестра на Тотьо Станчев
2. 2. Христо Колчев Конкилев (1847 – 1912) (на снимката), индустриалец,  Роберт колеж, в четата на ЦД, опълченец, 3 мандата кмет, НП от ДП + Донка Ст. Паякова (1864-1950) (има сестра Ганка, омъжена за Андрей Манолов, съдия в апелат. Съд) имат 7 деца

2.1.Величка + Стефан Гунчев, лекар…имат 8деца – 6 момчета и 2 момичета

2.1.1.      Анастасия + Васил Фъндъков

2111. Симона +Благой Вангелов

           21111. Владимир

           21112. Атанас

2.1.2.      Гунчо – проф. географ – геолог

2.1.3.      Здрако – проф. биолог

2.2.Кольо (1888- 1957)  – зав в германия и Белгия + Нацка Ст. Милкова (1892-1964) – нямат деца

2.3.Цоньо (1899-1973) – спец. В Кемниц (Германия) + Мария Ант. Робева – нямат деца

2.4.Цанка (1885-1963) + Хараламби Г. Стоянов, математик, зав Фр.

2.4.1.      Тодора + Талигаров

2.4.1.1.Красимира – пианистка + Василев

2.4.1.1.1.      Васко Василев – известен цигулар

2.5.Нацка (1887 – 1974) + Минчо Кънев, индустриалец – имат 3 деца

2.6.Ганка (1892-1968) + Андрея Петров, индустриалец – имат 1 дете

2.7.Радка (1897 – 1949) + Михаил Ничев от Оряхово, 2 деца.

Паякови

1. Цончо Станчов Паяков (1823 - ) с поповци.

1.1. Станчо  - търговец  - 8 деца, 4 момчета с висше

1.1.1.      Цончо (1861-1923), индустриалец зав. В Петербург, работи във Виена + Райна Спасова

1.1.2.      Мара – зав.в Париж

1.1.3.      Стефан (Станчо) – зав. Търг в Лайпциг, става Офицер

1.1.4.      Ганка (1857-1926) + Андрей Манолов, депутат, председател на апелат. съд

1.1.4.1.Александър (1883-1954) морски офицер, зав. В Петербург

1.1.5.      Донка (1864-1915) + Христо Конкилев

1.1.6.      Иван (1865-1917) + Недка

1.1.6.1.Цанка (пкд)

1.1.6.2.Стефан

 1.1.7. д-р Георги Ст. Паяков (28.07.1871 – 10.07.1935) – психиатър, невролог

         1.2 Нацка + Цоньо Ненов

1.2.1,  Лазар (1861 – 1918) – осиновен от чичо си Станчо, Роберт колеж, Париж, учител, банкер , министър на финансите, НП. + Райна Попконстантинова – братова дъщеря на Алеко Константинов

Марокинджиеви са друга известна габровска фабрикантска фамилия, за която ще посоча само родословието. Биографичните подробности са достъпни в литературата. Чрез брака на Иван Хр. Марокинджиев с Тотка Ц.Хаджистойчева се сродяват двете фабрикантски фамилии. Подробна информация за Марокинджиеви има в блога на Лалю Метев http://meteff.blog.bg , потомък на Метьо Чехлар - родоначалник на друга видна габровска фамилия - Метеви

1. Христо Влаев Марокинджията (1855- ) + Недка Николова (1865-) – имат 7 деца. Първа кожарска машина, награди от изложения в Пловдив(1892) и Лондон (1907), СД “Хр. Марокинджиев и синове”

1.1.Васил (1883-1925) + Сийка Метева

1.2.Никола (1886-1966) + Мария Попова, дъщеря на Сава К. Попов – съдия, адвокат, кмет, нар. Представител

1.2.1. Кина Н.Марокинджиева – Спиридонова.

1.3.Иван (1888-1954) – офицер, фабрикант + Тотка Цанкова Х.Стойчева

1.4.Еленка (1888-1978) – близначка на Иван + Андрей Кьошев

1.5.Тодорка (1891-1974) + Андрей Гъдев

1.6.Мария (1893 – 1958) + Цвятко Христов, завършил в Париж, директор на Пощите, телеграфите и телефоните

1.7.Петър (1896-1916) – убит при завоя на Черна

Ще си позволя да поместя материал за рода Марокинджиеви от друг родословски блог с данни за габровски и калоферски фамилии -  на Лалю Метев http://meteff.blog.bg Блогът на Метев съдържа богата биографична информация, както и интересни данни за обществения и политическия живот на Габрово през 19-20 век.

Габровската фамилия Марокинджиеви

Основателят на кожарската индустрия в града, Христо Влаев Марокинджиев (1855-1924), е роден в Габрово в семейството на дребен търговец на кожи. По време на Кримската война, баща му претърпява загуби, продава къщата и се заселва в близкото с. Гръблевци. Христо ходи на училище в Габрово, но 15-годишен напуска и постъпва чирак при габровски кожар. Тук кожарският занаят още е в примитивно състояние. През 1872 г. без всякъкви средства той отива в Търново, където кожарството е в по-напреднал стадий. След три години се връща в Габрово и с честно спечелени 1500 гроша, открива собствена работилница.Започва да произвежда нови видове кожи – сантрач и марокин, което е усвоил в Търново. Марокинът – дебела лицева кожа, не произвеждана до това време, с доброто си качество се посреща положително от обущарския еснаф. Всички заговорват за марокините на Христо Влаев и започват да го наричат Марокинджията. Европейците пък получавали суровината от Мароко, оттук и името на изделието „марокин”. Христо Марокинджиев се оженва на 27-годишна възраст за 17-годишната Недка Николова (1865-?). Възпитават седемте си деца в труд и постоянство. Всички помагат на баща си във фабриката. Известният вече Христо Марокинджиев купува нова работилница през 1887 г. и разширява производството с нови видове кожи – чер юфт и бланк. През 1892 г. е вече първи кожар в Габрово и носител на сребърен медал от Пловдивското промишлено изложение. За да бъде продукцията му конкурентноспособна, доставя първата в Габрово кожарска машина – цепеначка. Пътува до Русия, Турция, Австрия и Влашко за по-хубави кожи и за въвеждане на технически подобрения в производството. С най-необходимите машини и един двигател производството му прераства от ръчно в модерно фабрично. През 1903 г., когато излиза първият закон за облекчаване на местната индустрия, производството във фабриката на Марокинджиев се обогатява с изработването на цветни кожи за чанти и куфари. В обстановка на примиряване разногласията в буржоазния лагер най-сетне в Габрово била основана организация на Народно-либералната партия. Партийната й маса се рекрутирала предимно от бивши демократи. За народно–либерали се обявили габровските буржоа-индустриалци Пенчо Сватов, Христо Марокинджиев, Ганчо Попов, Пенчо Семов, Георги Селвелиев, братята Христо и Сава Момерин. Към тях се присъединил и разочарованият либерал от 1899 г. д-р Васил Карагьозов. На балканското изложение в Лондон през 1907 г. Христо Марокинджиев е удостоен с диплом и златен медал. Той с тримата си синове създават събирателно дружество – фирма „Христо Марокинджиев и синове”. Увеличеното производство налага през 1910 г. построяването на нова фабрична сграда с модерно оборудване. През войните 1912-1918 г. предприятието е милитаризирано. През 1923 г. се преобразува в Акционерно дружество. Последва обновяване на машинния парк и надстрояване на още два етажа. Благодарение на модернизацията и добрите специалисти, фабриката се нарежда сред първите кожарски предприятия в България. През 1934 г. към нея е построена електрическа централа с дизелов мотор от 190 к.с. В страната и чужбина високо ценят двете запазени марки на фирмата: едната с орел – за леките гьонове, другата с лъв – за тежките. Транспорт, асансьори, кранове, многобройни вентилатори за пречистване на въздуха – всичко говори за взискателни и грижовни стопани. Най-големият син, Васил Христов Марокинджиев (1883-1925), изучил всички тънкости на кожарското производство, в последствие започва да пътува из страната и чужбина, за да купува сурови кожи и да продава готовата стока. В началото на 1910 г. се констатират симптоми на разклащане в средата на демократите. Проличавало незадоволството на буржоазно Габрово от продължаващия режим на буржоазната демокрация, който развързвал прекалено ръцете на работниците. На 20 февруари 1910 г. вестник „Габровски глас” известил, че група габровски младежи, числящи се в редовете на Демократическата партия, се обявили за Народната. Активизирало се и седемчленното бюро на стамболовистите-габровци, в което се изявявали само неколцина от индустриалните кръгове – Пенчо Сватов, Ганчо Попов, Васил Марокинджиев, Васил Карагьозов. В Балканската война Васил Марокинджиев е тежко ранен, възстановява се и продължава да работи в предприятието. След войните Васил Марокинджиев се оженва за Сийка Метева (1897-1968) - дъщеря на фабриканта Метю Христов – Чехлар (1845-1913). Умира през 1925 г. съвсем млад. По-късно вдовицата му Сийка Метева ще се омъжи повторно за председателя на БТПД проф. Светослав Греков. Никола Христов Марокинджиев (1886-1966) завършва като първенец прочутото кожухарско училище във Фрайберг (Германия) и остава още две години като обикновен работник, за да усвои всички новости. Връща се с много идеи, които постепенно осъществява. Сам монтира доставените от чужбина машини. Оженва се за  Мария Попова, дъщеря на Сава К. Попов, който последователно е съдия, адвокат, кмет на Габрово, народен представител. Тяхна дъщеря е Кина Николова Марокинджиева – по мъж Спиридонова, отлична диригентка, работила дълги години в родния си град Габрово. Иван Христов Марокинджиев (1888-1954) завършва Априловската гимназия, и остава да работи във фабриката. Участва в трите войни като офицер и командир на рота. След това специализира и е готов за търговското ръководство на едно модерно предприятие, става фабрикант. Оженва се за Тотка Цанкова х.Стойчева, дъщеря на опълченеца и индустриалец Цанко Хаджистойчев. Братята Иван Хр. Марокинджиев и Никола Хр. Марокинджиев са сред наградените индустриалци по случай честването на 100 години българска индустрия на 28 октомври 1937 г. с „Народен орден за гражданска заслуга” – IV степен. Сред удостоените са и габровските индустриалци Йонко Ив. Калпазанов, д-р Никола Златин и Петър Хаджистойчев. Еленка Христова Марокинджиева (1888-1978), близначка на Иван Христов Марокинджиев. Омъжва се за Андрей Кьошев. Съпругът й започва да работи в предприятието. Тодорка Христова Марокинджиева (1891-1974) се омъжва за Андрей Гъдев, който се занимава със закупуването и пласмента на кожи. Мария Христова Марокинджиева (1893-1958) завършва Девическото училище в Габрово. Омъжва се за Цвятко Христов, габровец, завършил Телеграфопощенското училище в Париж. Работи в Главна дирекция на пощите. Достига длъжността директор на пощите, телеграфите и телефоните. Петър Христов Марокинджиев (1896-1916) завършва Френския колеж в Пловдив, после Търговската гимназия в Свищов. Веднага е мобилизиран и пада убит при завоя на река Черна, а е само на 20 години… Фамилия Марокинджиеви всъщност написва част от историята родната ни кожарска индустрия. Заможното семейство е направило най-различни дарения и винаги ще бъде помнено със своето родолюбие от благодарната ни общественост.Многочислената фамилия познава родословието си и живее задружно. Живите наследници с преклонение и обич си спомнят за Недка и Христо Марокинджиеви, чийто живот е бил изпълнен само и единствено с много ТРУД

Тук ще представя един голям родов комплекс - този на габровския род Екимта и няколко негови сродени фамилии. В габрово има такъв израз “Дълго, дълго, като Екимта”. Наистина става дума за огромен и разклонен род, в който се преплитат и повтарят имена, а фамилното име понякога варира. Затова беше доста трудно сглобяването на родословното дърво. Рода Екимови е дал много видни личности - първият български композитор Емануил Манолов, революционерите Еким Топузанов и  Еким Цанков, първия кмет на Габрово Димитър Мичковец, първия български морски капитан Сава Манолов, фабрикантите Генчо Екимов и Стефан Сватов и др, все хора, които заслужават отделни статии. Поради многото си разклонения, Екимови са интересни и с браковете си с други родове. През втората половина на 20-ти век Екимови се сродяват и със Станимирови. (сн: Цоньо и Еким Екимови)

Поради непосилния обем биографична информация, тук ще дам само родовата схема. 

 Както обикновено става, програмата смачка информацията в най-неподходящия вид и направи родовата схема - плод на няколко часа труд напълно нечетивна. Компютърните са сред малкото неща които не мога да разбера в този живот, а и нямам желание. Така че разчитам на интелигентността на читателите по номерацията да вдянат простата логика и без прегледност. Онези, които не могат да разберат тази логика и без това едва ли ще влязат в този блог

(кап. Сава Манолов)                                                                                                                       (Емануил Манолов)

*1.      Сейко Екимов, с. Червей 1700

*2.      Геньо – синовете му се преселват в Габрово

*22. Сейко

 *21. Еким + дъщерята на хЦоньо, кмет на Габрово, имат 3 сина и 7 дъщери. Дъщерите се женят за Априлови, Топузанови, Проданови, Гръблеви

            *211. Василка , баба на Емануил Манолов + Манол

                       *2111. Иван

                                  * 21111. Емануил Манолов (композитор)

                                               *211111. Христо - композитор

                                                           *2111111. Здравко

                                                           *2111112. Nм

                                   *21112. Еким

                                   *21113. Сава Манолов – първия морски капитан

                                               *211131. Христо

                       *2112. Андрея

            *212. Генчо Екимов (1813-1896) – гайтанджия, член на съда, индустриалец; два брака – 5 сина и 3 дъщери – сродяване Русчуклиеви, Рашееви, Папазови, Гунчеви, Андрейчини

                       *2121. Еким (1846-1903)

                                   *21211. Мария + Димитър Костов [поп Иван Костов Илиев] Папазов

*212111. проф. Бранимир Папазов, гинеколог,

2121111. Боян Папазов – режисьор

                                   *212112. Nж + N. Tопузанов , брат на Еким Хр. Топузанов

                                               *2121121. Христо – аниматор, режисьор.

                       *2122. Цоньо (1860-1930) + Недка Рашеева – 2 сина 3 д.

                                   *21221. Георги (1894-1974), зав. Медицина  във Виена, поставя началото на лекарската фамилия Екимови в София, синът, дъщерята и двамата му внука са лекари                               *21222. Димитър (1903-1972) индустриалец + Евгения Йохан Валек (1903-1997), дъщеря на Йохан Валек – чех, габровски индустриалец

                                               *212221. Недка (1931), артистка

                                                           *2122211. Анамари - артистка

                                               *212222. Цоньо (1935) – доц. Математик, ила син лекар и дъщеря - архитект

                                               *212223. Петър (1945)

                       *2123. Анна + Иван Гунчев – 1 дъщеря и 3 сина, всички висшисти в чужбина

                                   *21231. д-р Симеон Ив. Гунчев (03.03.1893 – 24.04.1956) учи в Швейцария и Лайпциг, педиатър

                       *2124. Иван

                                   21241. Александър – Народен представител 1910

                                               *212411. Иван

213. Минка + Цанко Рачков – Шейтана

            *2131. Еким Цанков (1844-1876) имал 4 сестри, ляля му е Теодосия.

            *2132. Пена + Димитър Мичковец

            *2133. Василка + Хр. Топузанов (…кръгова връзка)

 хЦоневи - Андрейчини: 

*

1.      хЦоньо Кмета

1.1. Nж + Еким Г. Екимов…

*1.2.Андрей х Цонев, помагам на русните войски през 1829 и след това емигрирал в Русия.

*1.2.1.      Стоян + дъщеря на поп Дим.  Бочаров

*1.2.1.1.Еким (29.02.1876 – 27.07.1947), учител + Евгения Ламбева Кандева

*1.2.1.1.1. Разум (09.04.1911 – 12.1997) – проф. физик

*1.2.1.2.Андрей (1863-1898), учител

*1.2.1.3.Иван (01.05.1871 – 15.01.1934), писател, театрал

*1.2.1.4.Стефан (07.04.1873 – 1962), писател, поет

*1.2.1.5.Димитър (1879 – 1954) лесовъд

*1.2.1.5.1.      проф. Любомир (22.03.1910 – 03.09.1975) академик, езиковед

*1.3.Пенчо х.Цонев + Ирина

Топузанови

1. Христо Митев Топузанов (1847 – 1903) чета на ЦД, адвокат, кмет, НП от Нар П + сестра на Еким Цанков

    

2. Еким (1887 – 1944) юрист, кмет, съдия, НП от ДП, секретар на кабинета на Ляпчев
3. Богдана (1929) поет, преводач, + проф. Любен Хр. Зидаров (23.12.1923) – художник
4. Филип (10.03.1953) художник

Сватови

1. Пенчо Сватов (1851 – 22.01.1947) от рода на Андрейчевците + Елена Золотова, опълченец.
2. Стефан  (1876-1938), индустриалец, фабрика Изгрев + Пена Пенчева – внучка на  дим. Мичковец

Илеви

1. Илия Илев (1875 – 25.02.1941) с кряковци, индустриалец, фабр. Бъдъщност + Радка Стоева
2. Димитър (1908-19.04.1960) зав в Германия + Милка Стефанова Сватова (майка и)

*2.1.Стефка Димитрова – инж. Химик

*2.2.Илия – физик, професор.

В поименен списък на подлеждащите на облагане с данък джезие от началото на XVIII в. се срещат четирима братя: Радомир Мустак, Бано Мустак, Петко Мустак и N Mустак (името не се чете)

1.      Х Никола Мустаков 1796 купува къщата на Новак Априлов.

21. хИванчо (Йоан хНикола Мустаков) 1797 – търговец в Букурещ с трима сина.

      211. Димитър

      212. Константин – 1841 – участва в браилските бунтове, автор на Чистописание (1861), посланик на сръбския княз Милош във Влашко.

213 Христофор  (-1860)– учи в Атина, председател на Добродетелната дружина в Букурещ, душеприказчик на х Теодосий Йовчов

            2131. Григор Хр. Мустаков, учи в Киев – гимназия и юридически факултет, живее в Букурещ.

22. хВелчо – търговец в Букурещ 1797

      221.Маноил В.Мустаков от Габрово – търговец. Не е сигурно че е син на х.Велчо

Други:

·        Мустаков хНиколай – 60-70те г. на 19-ти век.  търг

·        Атанас Мустаков – преводач в 6-ти руски корпус във войната 1828г.

·        Стефан Мустаков – участник в първата българска легия 1861

·        Минчо Хр. Мустаков- опълченец, сребърен медал на Шипка за изнасяне на ранения княз Ваземский

·        Богдан Мустаков – ученик в Русия 1856-1877.

·        Петко Досюв Мустаков, учител в Габрово 1862, по –късно учител в Етулия (Бесарабия), син на свещ. Досю Мустаков – спомоществовател на Месяцослов на Хр. Костович.

Връзки:

·       Знае се, че х.Иванчо и х.Велчо са роднини на х.Христо Рачков от Габрово и на х.Теодосий Йовчов от Букурещ.

1.      Рачко Петров кожухар + Мария х.Досева – родители на хХрР. Деца: Христо, Пенчо, 7 дъщери

21.хХристо Рачков (1750-1821) :  п/з 1794 се жени за Мария, дъщерята на чорбаджи Драган(-1794) и след смъртта му става чорбаджия на Габрово;  има баджанак Симеон (Русе). Шурей Христо; Хр. Р. еплеменик на хТеодоси Йовчев; роднина на хВелчо и хИван Мустакови; хана му в Търново оставя на някой сиАндрейчо да го стопанисва през 1805; 6 от сестрите му имат синове (завещ.1803) ; отравя се с опиум с хана си в Търново, защото е разкрито че е участвал в гръцкото въстание ; деца Наца и Петър

211. Петър – Пецата х.Христов р.1810. – чорбаджия 1830-1839;  жени се през 1829 на 19г. Става чорбаджия п/з 30-40те. Живее в Търново. Баджанак на хМинчо хЦачев(1800-1858)  от Търново, чиято дъщеря пък е омъжена за х.Никули х.Димов Минчооглу от Търново. Чешмата от двора на Пецата х.Христов днес се намира в Етъра

212. Наца, женена за Паскал чорбаджи (търговец 1800-829, чорб 1831); Паскалеви – братя Паскал и Христо – паскалев хан в Габрово, съпричастни към въстанието на Дядо Никола (1856).

х.Христо Рачков е крупен Габровски търговец от края на 18 и началото на 19-ти век, участник в обществените борби и в гръцката Завера (Филики Етерия). Имал е хам в Търново и е сроден с търновките чорбаджийски фамилии. Търговският му тефтер е запазен в НБКМ и е един от основните източници на информация за стопанството и търговията на Габрово по онова време.

Други:

·        Рачков Васил – роднина на Хр Р в завещанието

·        Рачков Рачо – роднина на Хр Р в завещанието

·        Хаджи Рачко Пенчо от Габрово - 1836 – не се знае дали е роднина.

Връзки:

Чорбаджи Драганови – Габрово

ХТеодосиеви

 Мустакови – Букурещ ·      

ХМинчо хЦачев – Търново

ХНикули хМинчооглу – Търново

Паскал чорбаджи - Габрово

Фамилното име Хаджидосеви се свързва с два видни габровски рода, дали изключителни личности на България. Единият е родът на х.Досьо Йовев от с. Негенците, който е по-известен като Негенцови. Свързани с този род са: Ран Босилек (Генчо Негенцов) - писател; Тотьо Иванов хДосев (на снимката)- подвойвода на четата на Цанко Дюстабанов ; Лазар Донков - създателя на Етнографски комплекс “Етъра” ; Цанка Кожухарова, съпруга на Илия Ив. Кожухаров - съдия, кмет, министър и управител на Беломорска тракия, син на видния свещеник Иван Кожухаров. Другият род е на х. Теодосий Йовчов, богат търговец в Букурещ, филантроп и дарител на габровското училище, родствено свързан с големите габровски фамилии Мустакови, Палаузови, Дюстабанови.

Нямам никакви данни за родствена връзка между двата рода, но приликата между имената на основателите им х.Досьо Йовев и х. Теодоси Йовчов ме навежда на мисълта, че може би родство има. Следват родовите схеми на двата рода до които съм достигнал - за Негенцови от книгата на Милка Пурел, а за х.Досеви - от различни споменавания в литературата:

ХДосеви-Негенцови

1.      хДосьо Йовев – воденичар от с.  Негенците

1.1.Йонко

1.1.1.Досьо, учител, нар.представител

1.1.2.Андрея

            1.1.2.1 Христо, учи в Тула (Рус), където го записват Негенцов и оттам се променя името.

            1.1.2.2. Иван

            1.1.2.3. Цанка + Илия Ив. Кожухаров (13.11.1893-12.06.1994), съдия,  4 мандата кмет (1923-1935) от ДП, министър при Андр. Тошев, управител на Беломорска тракия  през ВСВ, син на свещ. Иван Илев Кожухаров (1860-1934)  в Св Богородица,  архиерейски наместник от 1897; (брат на Стефана Ив. Кожухарова – Богдан Генчева (04.06.1887 – 12.11.1978)

                       11231 Весела

                       11232 Динка

1.1.3. Станчо -  опълченец – 6 деца – 4 момчета (едното умира малко) и 2 момичета,  всички получават висше

образование

            1.1.3.1. д-р Христо Станчев Негенцов (1881-1953) проф. попедагогика

            1.1.3.2. Генчо (Ран Босилек)  (26.09.1886 – 08.10.1958), Бяла спретната къщурка… Родна реч… Я кажи ми облаче ле бяло… Има син Босилко,  юрист

            1.1.3.3. Никола (1888-1943) физик, метеоролог, създател на метеорологията във ВВС.

1.1.4. Христо

1.2.Иван

1.2.1.      Тотьо Иванов х Досев (1849 – 28.05.1876) подвойвода на Цанко Дюстабанов, загива в Новоселската епопея

1.2.2.      Донко Иванов х. Досев + х.Бона  – спасяват Иван Лазаров  (9г сирак от въстанието) и го осиновяват.

1.2.2.1. Иван Л. Донков + Рада Голосманова

           12211. Лазар Донков (1867-1946) – създател на Етъра

1.2.2.2. Мария

1.2.2.3. Атанас (1886-1951) – архитект, зав. В Италия, проектира паметника на Шипка

1.2.3.      Досьо + Слава Петрова Балабанова (1850 - ) от Кованлъка, “Слава – момчето” – избягала от селото си, защото не искала да я женят за избрания от родителите и и работила в Габрово като чирак, докато не разкрили, че е момиче. След като овдовяла заминала с двамата си сина при брат си в Америка.

1.2.3.1.Досьо (-1965) + Мейми – деца: Досьо, Слава, Робърт

1.2.3.2.Иван – проф. По изобр. Изкуство в Минеаполис + Гладис

1.3.Андрея

1.4.Стойка

Х.Теодосий Йовчови (хДосеви)

(Габрово, Букурещ)

1.Йовчо

2.Петър

3. Досю – х.Теодоси Йовчов – 1796 търговец в Букурещ, завещава имоти за ежедневна вноска към  Габровското училище Теодоси Петър Йовчо поч.1831

            31. Йонко хДосев – чорбаджия в Габрово 1853

            32. Иван хДосев – 50-80-те на 19в – търговец на бубено семе в Габрово

                        321. Донко Ив.хДосев - 1876 – спест д-во; бакалин 1896

            33. Мария + Рачко Петров – родители на х Христо Рачков…

            34. Рада + Хр.Дюстабанов…

Други:

·        Досева Мара – Епитроп

·        Досю Иванов 1878- спест д-во

Връзки:

·        Знае се, че х.Теодоси е роднина с братя х.Иван и х.Велчо Мустакови

·        Х.Христо Рачков.

·        Дюстабанови

·        Априлови (през Дюст.)

·        Знае се за близко роднинство с Николай Палаузов, но е ясно точно какво.

През втората половина на 19 в. в Габрово изявен търговец и общественик е брат му Тонката Рашеев, чиито синове Николай и Георги се изявяват като фабриканти, предприемачи и банкери в началото на 20-ти век.

1. Георги Рашеев

21.Димитър  Г. –гайтанджия

      211.Николай Д. – гайтанджия 1896

212. Иван Д. – епитроп в Св. Богородица, дарява камбаната на камбанарията в с.Радичевец

      213. Георги Д. – гайтанджия 60-те на 19 в. чорбаджия 1854

22 Николай + Иванка Ст.Палаузова

      221. Васил Н. Рашеев (1821-1897) търговец в Одеса, “сестрин син на Н.Палаузов”

      222. Тонката Рашеев – 30-60те лихвар, 60-те гайтанджия, 1876 – чорбаджия

2221. Никола Т. – търговец във Виена, гайтанджия 1896, 1887-акционер във вълнено-текст ф-ка Успех

                  2222. Георги Т. – бояджия 1896, ленена фабрика 1902, първа конопена фабрика в кв. Дядо Дянко, акционер в Индустр.Банка – Габрово 1917, заедно с Васил Хр.

                  2223. Дежка, по мъж -Стомонякова – майка на Васил и Спиридон Стомонякови

•  
  • Хххх.Велчо Евстратиев Рашеев – 45 чарка в Бичкиня, през 1898 СД „Велчо Е Рашеев и синове”; ф-ка Александър ;
    • Хххх1.Христо до 1910г СД „Велчо Е Рашеев и синове”
      • Хххх11. Васил Хр. - 1917 Инд Банка габрово
    • Хххх2. Николай до 1910г СД „Велчо Е Рашеев и синове”
    • Хххх3. Георги – до 1910г СД „Велчо Е Рашеев и синове”

Други:

• Рашеева Милка 1936 детски дом основ
• Проф. Димитър Н. Рашеев (20.12.1890 – 27.01.1957) , Киевска политехника, ВХВП – Пловдив, брат на Георги Н. Рашеев
• Проф. Георги Н. Рашеев (19.03.1903 – 01.01.1988) , син на гайтанджия. , Киевска политехника, БАН

Връзки:

·        Палаузови

·        Стомонякови

Чрез Кескинови, Станимирови и останалите изредени в този блог родове се сродяват с голям комплекс от родствени връзки между най-видните представители на българското възраждане и следосвобожденския елит на Третото българско царство.

 Централно място в тази родова схема има големия карловски род Пулиеви, който е сроден с голяма част от елита на подбалканските градчета. Самият род Пулиеви води началото си от трима братя – боляри от Арбанаси, които дават началото на три големи рода – Полизу от Влашко, Пулиеви от Карлово и Бракалови от Калофер. Основната част на информацията е анализирана и издадена от Петър Чолов в книгата му „Родът на Христо Ботев”. Поради огромния обем информация, аз ще опиша накратко само някои от връзките с най-именитите хора.

Представеният родов комплекс за пореден път доказва, че историческите събития през последните няколко века се творят от един относително затворен кръг на нялкостотин водещи фамилии от двадесетина балкански градчета и няколко големи града, които сключват бракове помежду си и рядко се омешват с пролетариата.

Братът на Иван Кескинов, х.Стоян Кескинов от Карлово се жени за Катерина, дъщеря на Хито Папазоглу – чорбаджия от Калово (не е известно да е роднина на казанлъшките Папазоглу). Нейната сестра Неда Х. Папазоглу е жена на Иван- Горан Т. Пулиев – син на Тодор Н. Пулиев и Мария Нектариева, сестра на Архимандрит Кирил Нектариев). Синът на Иван Горан и Неда, Богдан Ив. Горанов има 2 дъщери: Мина, майка на артиста Сава П. Огнянов и Екатерина (Ека) – жена на Хр. Караминков и майка на Иван Хр. Караминков, който се жени за дъщерята на Димитър Греков, Райна. Син на Иван и Райна е известният юрист, покойният Ал. Караминков.

Друг син на Тодор Н.Пулиев и Мария Н. Нектариева е Христо Т. Пулиев. Той има 2 деца – Мария и Никола. Мария е жена на Найден Геров, а тяхната пък дъщеря Рада е съпруга на Министър-председателят Теодор Теодоров.; Никола Хр. Пулиев има дъщеря Мария, жена на Иван Евстр. Гешов, сроден с целия Копривщенско –пловдивски елит на родовете Гешови, Доганови, Чалъкови, Вълкович, Каравелови, Каблешкови. Децата на Мария и Ив. Гешови са: Евлоги, баща на Мария, баронеса Ристон (Фр), Евстрати, съпруг на Ана Губиделникова и Харитина – жена на Дим. Яблански и майка на Мария Евстати Паница.

Третото дете на Тодор Н. Пулиев и Мария Нектариева – Евдокия е жена на Георги Недев от Митиризово, а техни деца са братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Освен Мария, архимандрит Кирил Нектариев има още една сестра – Ана, омъжена за Петко поп Атанасов. Техен син е даскал Ботьо Петков, баща на поета Христо Ботев и братята му, сред които изпъква и ген. Кирил Ботев.Семейството на Христо Ботев е свързано и с още интересни хора – майката на поета Иванка е дъщеря на Стайко Дрянков и Тота Бурмова, а сестра и Мария е женена за Димитър Лолов –тяхната дъщеря Гина е женена за син на Ал. Стамболийски, а сина им Желязко е баща на актрисата Татяна Лолова.

Не по-малко интересни са родствата на брата на Ботевия дядо – х.Гено поп Атанасов. Неговите 4 сина (чичовци на Ботев) са както следва: Димитър, чиято дъщеря Дода е жена на К. Хараламбов – братовчед на Васил Левски;  Атанас, чийто син Иван е мъж на Ст. Е. Вазова – братовчедка на Иван Вазов; Тачо, мъж на Нона, сестра на Иван Богоров; Брайко, чиято внучка Ана е женена за ген. Владимир Стоянов Заимов.

Жената на Христо Ботев – Венета е племенница на Панарет Рашев –архидякон на Вселенската Патриаршия, по-късно митрополит Панрет Пагониански.

Това е само малка част от родствените връзки на възрожденския елит. За съжаление публикациите по темата са много оскъдни Освен цитираната книга на Петър Чолов, ще бъде честно ако спомена няколко изследвания на Иван Ферманджиев и двете книги „Неизвестното за известни родове” на журналистката Марияна Първанова.

 ВАЖНО: Подготвя се “Илюстрована история на Габрово”, която ще съдържа близо 500 фотографии и графики на града от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Изданието е почти готово, търсят се още малко средства за отпечатването му.  Ако някой би искал да помогне и да бъде включен в списъка на спомоществувателите, може да се обърне към Даниела Цонева от Исторически музей - Габрово.

В тази статия ще разгледам накратко основните публикации за историята на Габрово, за да улесня търсенията на други хора, които се решат да загърбят чалгата и вип-овете  и да научат нещо за прадядо си. Всички тези книги са достъпни в читалните на големите библиотеки и срещи 3-5 лв. всеки може да потъне в тях. По-лесно е, отколкото изглежда.

“История на града Габрово и габровските възстания” от братя Гъбенски е най-старата публикация за Габрово - от 1903г. Книгата има едно голямо предимство - че е най-близо до времето, което описва, а авторите са съвременници на повечето от своите “герои”. Книгата е доста добра за своя жанр. Особено интересно в нея е описанието на ареста на 72-ма души от Габровската интелигенция след априлското въстание, сред които и поп Рачо Станимиров, които се споменават бегло в останалите публикации.

“Из стопанското минало на Габрово” от Д-р Петър Цончев, издадена през 1929г. е втората книга по темата. Тя е изклщчително богата на информация, имена, факти и заедно с другата книга на именития габровски лекар е наистина “габровската библия” с която трябва да започва всяко изучаване на историята на града и жителите му. Книгата показва развитието на поминъка и занаятите в града, търговските връзки и зараждането на българската индустрия, заради която града е наречен Българският Манчестер.

“Из общественото и културно минало на Габрово” от д-р П. Цончев, издадена през 1934г. е разглежда максимално подробно, с имена и събития историята на града, местните етнографски особености, обичаи, облекло, легендите за възникване на града, църковната история, административното управление… Особен акцент в книгата е габрово като люлка на българската просвета - подробно е разгледана историята на учебното дело, благотворителността, благодетелите на българското училище и разбира се Априловската гимназия. В края на книгата са поместени биографии на най-известните габровски просветители и дарители.

“Габрово - история на града” от проф. Страшимир Димиров и колектив е издадена през 1980г. Първоначално имах доста предубеждения към книгата, тъй като по-голяматачаст от нея по разбираеми причини касае историята на работническото движение, т.н. антифашистка борба и историята на града по времето на социализма. Когато все пак се зачетх в книгата останах очарован - материалите за историята до освобождението са много подробни и задълбочени. Личи си намесата и умението  на професионалния учен - историк. Книгата е пълна като информация и ценна като анализи. В “социалистическата” част на книгата (която не е писана от Стр. Димитров) открих нещо изключително ценно: докато в редица публикации след промените, се прави умишлен опит да се размие границата между комунистите и буржоазията (защото на бившите комунисти им се иска и те да се пришият към елита), то в тази книга границата е съвсем ясна. Като видиш “народни синове” и “прогресивни сили” и разбираш, че става дума за онези с ниските чела и сопите. Като прочетеш за “фашистите”, “експлоататорите” и разбираш, че тук са хората и родовете, които те интересуват.

“Габрово 130 години град” е издание на Общинския съвет от 1994г. Представлява сборник с интересни статии за историята на града, които в по-голямата си част допълват предишните издания с нови данни.

“Борби за освобождение и подем в габровския регион 1393 - 1878г.” от проф. Цоньо Петров и колектив, издадена през 1996г. е добра и подробна книга. която за разлика от предишните избровни, разглежда паралелно историята в Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.

“120 години от освобождението на Габрово” е сборкик статии, издаден от градския исторически музей през 1997г. Статиите са интересни всяка една разглежда подробно различен аспект от историята на града.

 ”Традиционни обществени структури и исторически личности в Габровско XII - XIX век” е друго издание на музея от 1997г. Сборникът статии е малко странен, най-малкото защото за исторически личности изобщо не става дума. Има илюстрации и информация за традиционната габровска носия и за архитектурата на традиционната къща в габровско.

“Храм Успение Богородично в Габрово” от Юлияна Шулекова, Красимира Чолакова и Христо Цанков, издание на Колонел габрово от 1998г. е безкрайно интересна и полезна книга, която разглежда историята на храма и църковната община, иконите, старопечатните книги, биографиите на свещениците, служили в най-красивия габровски храм, както и уникален според мен принос - пълен текст на всички ръкописни приписки по страниците на църковните книги. Наистина великолепен източник за всеки генеалог.

“Църква Св. Троица (Габрово)” от Ю.Шулекова и  Красимира Чолакова, (Колонел 2001г.) - аналогична на горната книга за втората Габровска църква.

“Габровските квартали” (родени от планината, закърмени от реката) от Даниела Цонева (Колонел, 2001) е уникална като принос и информация книга събрала историята на всички днешни квартали на Габрово от зараждането им като махали и колиби. Има данни за забележителни сгради, случки, както и за родовете които са живели или и днес живеят в съответния квартал.  Източник “пет звезди” :) 

“Габровци на XX век” том I и II Милка Пурел, Габрово 2005. Книгата съдържа много информация за национални и местни знаменитости от Габрово. Сред тях има полезна информация за родословието на доста габровски фамилии.

 Книгите на д-р Цончев са преиздадени през 1996г. от Отворено общество, но в престъпно малък тираж и закупуването им е напълно невъзможно. за щастие в библиотеките се намират (Къде по-добре е да издаваш простотии за масони, тамплиери и блондинки в огромни тиражи…)

С огромен интерес очаквам новата книга на Юлияна Шулекова за най-стария габровски храм - Св Йоан Предтеча.

Това са основните книги, които аз съм прочел досега. Има още издания, които вероятно заслужават сериозно внимание, но ще ги анотирам след като се запозная с тях. Сред тях са албумът на арх. Нено Ямандиев “Габрово през Възраждането - архитектурен облик” (Сф 1971), трудовете на Петър Тишков за история на габровските еснафски организации, двете дебели книги на Илия Габровски за легендите от Габровския край и Лица и събития в Габрово и др.  Има много статии по габровската тема в различни исторически списания, научни конференции и др, за които не могат лесно да бъдат намерени в справочниците.