Илия Ц. Видинли е роден ок. 1790г[1]. В първите години на XIXв. отива в Габрово, където чиракува като папукчия. На 16г. заминава за Търново да учи търговски занаят при търговеца Янко. Завръща се в Габрово като бучакчия – търговец на едро с ножарски стоки – заготовки, стомана и готови ножове. Това е основния му приход чак до края на 60-те години. От търговията с ножове и манифактурни стоки и придобива голяма тежест в Габрово. Става крупен земевладелец. Щедър дарител е на Рилския манастир (една от колоните на църквата в манастира носи надпис с неговото име). През 1847 двамата с Васил Априлов даряват по 2500 за габровкото взаимно училище. По-късно дядо Илия дарява и воденица с годишен приход 5000 гроша на . През 1816г. е сред габровските първенци, които заминават за Одрин за да се оплачат от своевеолията на Мустафа ага. Агата изпраща посредници да разколебаят пратениците и да се споразумеят с тях, но те не склоняват. В следствие на оказания натиск Мустафа Ага е изгонен, но преди заповедта да достигне Габрово умира от напрежението.

През 30-те години Илия Видинли се издига до чорбаджия. Името му се среща като гарант по разписка от 1831г. През 1840г. дедо Илия Видинли вече е първия човек в Габрово и заема това място няколко десетилетия. Името му фигурира в регистри на чорбаджийте от 1856 и 1862г. Имал е много земи и 40 камъка воденици в Габровско, Севлиевско и Дряновско. Бил е и лихвар. Запазени са спомени за чорбаджийския му салтанат – винаги носел калпак,  седял в кафенето и давал напътствия на минаващите, ако облеклото или поведенето им не съответстват на социалното им положение[2]. Когато минавал по улицата и българи и турци ставали на крака да му засвидетелстват почитта си. Винаги се хранел сам, отделно от семейството си, и докато не се нахрани останалите не сядали. Избирал за синовете си съпруги от чорбаджийски родове и им съобщавал за предстоящата сватба чрез жена си.* Забранявал на членовете на семейството си да се обличат в скъпи дрехи и да демонстрират материалното си положение.

През 1865г. дедо Илия Видинли издейства разрешителното за строежа на църквата Св Успение Богородично.

Въпреки, че най-често е описван като гъркоман и туркофил, поведението му не е еднозначно. През 1850 г. Илия Видинли подписва обръщение, в което протестира срещу турските зверства при потушаване на въстанието във Видинско. След Кримската война е член на Тайното общество на Раковски, заедно с Хр. Дюстабанов. По-късно е противник на възстанията на Никола Филиповски (1856) и Никола Стефанов (1862) и подкрепа гръцкия митрополит на Търново Неофит Византиос. Трябва да отчетем, че като пръв чорбаджия и представител на официалната власт едва ли е имал особен избор. Илия Видинли умира през 1875(1876?)г. Даренията му за училището и Рилския манастор, както и поведението на племенниците му показват, че Видинли е род на патриоти.

В НХГ са запазени два “сакрални” портрета на Илия Видинли на смъртния му одър от Христо Цокев, които са единствените в този жанр в България. Същият художник рисува (отново посмъртно) внучката нму Марийка Цонева Видинлиева (1874), починала на 14 г. от скарлатина. Запазен е портрет и на снаха му Мария Станчева Хаджипетрова - Видинлиева (1874). Илия Видинли имал 2 брака, от които има 5 деца:  синове Цоню, Лазар, Денчо, N и една дъщеря.  Лазар Видинли е най-големия син. За него се знае,  че е бил сред габровските чорбаджий през 1856[3] . Той умира на 20.07.1865г. Има дъщеря Мария Лазарова Видинлиева - по мъж Селвелиева. Името на Цоню Видинли, чието  е записано в кондиката на Рилския манастир. Денчо Видинли е най-малкия син на дядо Илия, тъкмо неговия син Илия е женен за дъщерята на поп Рачо Станимиров (виж по-долу)

Брата на дядо Илия  – чорбаджи Денчо Видинли, е убит от казанлъшкия разбойник – хайдутин Станьо Безлов на 14.09.1938г.. В някои книги се опитват да представят това убийство – грабеж като “наказание на чорбаджия-изедник”, но тази идеологическа теза не издържа, тъй като се знае, че и тримата синове на чорбаджи Денчо - Илия, Димитър и Георги, са  сред активните габровски участници в революционните борби.

Братята Георги и Димитър Д. Видинли са членове на БРЦК и заедно с Гаврил Кръстников и Никола Голосманов участват в подготовката на Априлското възстание. Димитър Денчев Видинли е бил приятел на Цанко Хр. Дюзтабанов и той е човекът който е въвел бъдещия воевода в революционното движение. След освобождението издава “Габрово в спомените на Д.Д. Видинлиев” (Изв ДА кн.59.1990). По- късно по тези спомени д-р П. Цончев прави психологически портрет на Цанко Дюстабанов. Знае се още, че Димитър Видинлиев е бил сред първите майстори панталонджий, които шият европейски дрехи. През 1870г. купува и донася от Търново в Габрово първата шевна машина.  Една от дъщерите му – Райна се омъжва за композитора Добри Христов (1875- ), ученик на Дворжак, член на БАН,  композирал химна Мила Родино, Многая лета, Литургия на Св. Иван Златоуст и някои от най-известните църковни песнопения, хорови песни и бойни маршове. Имат две деца: Лиляна – пианистка, омъжена в Германия за оперния певец Рудолф Вацке  и Любомир (има син Добромир, минен инженер + Добринка , сина им Любомир – доцент по режисура в НАТФИЗ, негов син Добромир  - учи в НАТФИЗ)

Внукът на дядо Илия , на име Илия Денчев Видинлиев след Освобождението е помощник кмет на Габрово. Той е мъж на поп Рачо Станимировата дъщеря Донка (1870-1957), учителка и имат 5 деца:

1.      Неда (1888-1967), завършила гимназия в Одеса, омъжена за д-р Николай Прозоровски (1881-1961)

2.      Пенка (1889-1956), учителка, омъжена за адв. Петко ПопГруев (1883-1950)

3.      Мария (Мика) (1890-1970), учителка, омъжена за инж. Стамат Шишков

4.      Денчо(1892-1922)

5.      Теодора (Тотка), учителка, р.1894г, омъжена за Петър С. Хаджистойчев – индустриалец, роден 1889г.

Петър х.Стойчев е бил гайтанджия около 1860г. Д-р Петър Цончев го споменава и като чаркчия, и дори, споменава, че е държал работник, с когото са правели чаркове. Съпругата му е Бона Дюстабанова, бащина сестра на Цанко Дюзтабанов и племенница на Васил Априлов. (вж. отделно Априлови, Дюзтабанови) Петър и Бона имат четирима сина – Стефан Иван, Цанко и Христо, които през 70-те години на XIXв. вече са поели от баща си две одаи с чаркове по р. Синкевица (кв”Без има” между мостовете Игото и Шиваров). Цанко П.Хаджистойчев е сред тези габровци, които през Руско-турската война формират две доброволчески дружини и св включват в боевете на Шипка. През 1883г, заедно с Хр. Бобчев тримата братя Хаджистойчеви основават фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци. Четвъртият брат е Христо Петров х. Стойчев – Габровчето – от четата на Цанко Дюстабанов, убит в тетевенския балкан. Главата му е отрязана и набучена на кол. 

Тримата братя имат сестра – Аница, омъжена за Пантьо Пантев. Нейния внук Пантьо Тотев Пантев е женен за дъщерята на Дешка Иванова Семова (по мъж Петър Кадева), с което хСтойчевия род е сроден с рода Семови от Габрово.

1889г. се ражда Петър С. Хаджистойчев – син на най-големия от тримата братя. Той се жени за Теодора (Тотка) Ил.Видинлиева (р.1894), внучка на поп Рачо от дъщеря му Дона. Петър х.Стойчев е бил настоятел при цъквата Успение Богородично.

През 1902-4г. е построена къщата на Хаджистойчеви на главната улица в габрово. Тя и до днес е най-забележителната сграда в града, в типичния за Европа стил за онова времето. Проектирана е от известния арх. Никола Лазаров. По своя размах, обем и стил къщата е с мащабите на малък дворец и може да бъде уподобена на къщата на Яблански в София, и Върбеновата къща в Плевен. Дълги години е била сграда на БНБ. Днес в нея се помещава габровският исторически музей.

През 1907г, фирма “Братя П.х.Стойчеви” откриват заедно с Драган Балабански дърводелска работилница за мебели в кв. Радичевец. През 1919 г. се отделят и заедно с други съдружници купуват английска предачна техника от Ив. Калпазанов и основават фабрика за вълнени прежди Балкан. През 1930г. Хаджистойчеви продват Балкан на Ив.П.Кирчев и основават нова вълнено-текстилна фабрика в кв. Маркотея. Петър и Теодора Хаджистойчеви имат две деца – Цанко (р.1925г) и Донка (р.1931). Цанко П. Хаджистойчев е виден български юрист. През 90-те г. на 20-ти век е член на Конституционния съд. Живее в София. Женен е за Елена, от която има дъщеря Теодора. Друг виден представител на рода Хаджистойчеви е арх. Стефан Ц. Хаджистойчев. Получил образованието си във Франция, той живее и работи в Габрово до смъртта си през 1976г. Известен в града с крилатите си изрази и острия си език. Той Има син – Цанко С.Хаджистойчев, архитект в София.

В следващите няколко статии ще се опитам да публикувам родовите схеми на двадесетина родово-свързани видни габровски фамилии, с които Станимирови са сродени: Родеви, Априлови, Хаджистойчеви, Дюстабанови, Палаузови, Рашееви, Мустакови, Хесапчиеви, Бурмови, Стомонякови, Екимови, хЦоневи, х.Христо-Рачкови, Калпазанови и др. За разлика от разгледаните дотук родове, с които сме в близко родство, за по-широкия родов комплекс на габроския елит ще дам само родови схеми.  Биографичните данни за тях са обществено достъпни, а популяризирането им е работа на техните потомци.

 Едно от сериозните бели полета на българската историография е родовата история.  Повечето исторически публикации приличат на нещо средно между биографичен справочник и хроника  - описват отделни лица или отделни събития като независими едни от други. Все едно, че тези изявени хора са паднали от Марс, а събитията, които са сътворили са им хрумнали докато са засуквали мустаци по къра. Все едно, че семейната и родова среда, домашното възпитание, и личния пример не са формирали големите личности на Възраждането. Доскоро този подход обслужваше господстващата историческа доктрина - представянето на историята като дело на стари (чорбаджии изедници и турски мекерета, които със сламка пият потта на трудовия народ) и млади (революционери, луди глави, които предимно се занимават с умиране от глад, жалене на народа, точене на овчарски ножове и обичане на Русия). Някак си много им се искаше България да няма елит, събитията да възникват така от “широките народни маси”. Може би тъкмо поради тази причина умишлено се неглижира родовата история и генеалогията. Защото само един бегъл поглед на родословията на възрожденските ни дейци ще покаже, че всички “луди глави” без изключения са издънки на тежки богати фамилии,  че след освобождението  русофилите са “старите”, а “младите” са яростни русофоби. Ще се види, че цялата ни нова история е дело на 200 - 300 видни рода, които имат материалното положение, образованието, социалната тежест и самочувствието да формулират национален проект и да жертват сили, средства и живот за неговото осъществяване. Ще се види, че историческите събития се раждат в дузина балкански градчета, всяко от които има десетина авторитетни фамилии, които при това са забележително консервативни по отношение на браковете си - женят се  помежду си или с хора от елитите на другите градчета. 

Габровският краевед Илия Габровски си е направил труда да изучи и опише родословията на около 200 габровски рода…. Те никога не са издавани, лежат си в ръкопис в някое хранилище. В замяна на това са публикувани две дебели книги с материали от същия автор, в които расказва за кладенци, чешмички и ливади в габровско, както и за по-колоритните местни алкохолици и луди.

Големият Чудомир - Димитър Чорбаджийски е проучил и описал родовата история на 129  казанлъшки възрожденски рода. Този уникален труд никога не е издаван, събира прах в някое хранилище, но многократно са издавани томовете с лакърдии от същия автор, описваш забавни случки с местните пиянки.

Плевенският читалищен деец Иван Данчев събира и описва историята на 120 рода от преди освобождението. Този негов труд отлежава в ръкописна форма в хранилището на Плевенския музей….

Ще направя много скромен опит да компенсирам частично тези липси, като споделя на блога си родословията на онези Габровски родове, които са свързани помежду си в родов комплекс, част от който е и рода Станимирови. Няма да давам биографични данни, доколкото те са задължение на потомците на тези родове, а и не липсват в редица публикации. Ще дам само родословните дървета на фамилиите, кратка информация за занятието и приноса им и семейните връзки с другите родове.

Предварително искам да се застраховам, че схемите са съставени по откъслечни информации от най различни източници: от интервюта на потомци, до отделни думи и изречения в историески публикации. Тези източници са зверски оскъдни. Най често историците цитират надълго и нашироко някое писмо на общината Х до даскала У след което пишат “следват подписите на 12 градски първенци и първомайстори от градчето Z“  Много е трудно да се сглоби цялостната схема на един род, на база на такива източници. Вероятно съм допуснал грешки, за които моля да бъда извинен. Ще бъда особено щастлив, ако някой се захване да коригира тези грешки и изрови имената на предците си от архивните единици.

Тук бързам да заявя, че в наскоро появилият се интернет сайт на Регионален исторически музей - Габрово има цяла рубрика Фамилии. Тя засега стои празна, но намерението е едно добро начало, желая им успех!

http://www.h-museum-gabrovo.bg

Друго приятно изключение от общото правило е книгата на Милка Пурел “Габровци на ХХ в.” където наред с отделните биографии са разгледани няколко рода. Тази публикация допълни съществено събраната от мен информация.

Не мога да не спомена и друг подобен труд: “Родът на Христо Ботев” от Петър Чолов - може би най-добрата подобна публикация досега, която дава подробна  схема на изключително богатите родовивръзки на карловско -калоферските родове, обхващаша голяма част от българския възрожденски елит въобще. В тази родова схема моето родословие се включва чрез Кескиновия род, затова ще я разгледам отделно по-нататък.

Недостатък на статиите за другите габровски родове е, представеният материал съм събрал преди да прочета “Из общественото и културно минало на Габрово” на д-р П. Цончев, безспорно най-пълната откъм имена публикация за града. Но в края на краищата целта ми не е била да правя съвършенно изследване на чуждите родове, а само да дам някои бележки, които да дадат представа за габровското общество през 19-ти век и евентуално да послужат на някой, който реши да работи по темата. Не би било честно да отнемам на хората удоволствието сами да напишат родовата си история.

Васил Априлов (21.07.1789 – 2.10.1847 г)

Баща му Евстатий бил от стар влиятелен род, който давал много хаджии (поклонници на Божи гроб) и кметове на селото. Двама негови синове, по-стари братя на Васил, били отишли в Москва и там въртели добра търговия. В 1799 г. Евстатий умира, и ония двама братя дошли да уредят бащиното наследство. По-старият брат, Христофор, взема със себе си малолетния Васил, който до тогава се учел в Габрово, и го отвежда в Москва. Тук той го настанява в едно гръцко семейство, за да изучи добре гръцки език, тъй необходим за търгуване с Цариград; и навярно тук се вкоренява още повече елиноманията, която е започнала дома.

Автор на: „Българските книжици или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука” (1841), „Денница на новоболгарското образование” (1841) и „Дополнение к книге: Денница…” (1842), „Болгарские грамоты” (1845) и „Мисли за сегашното българско учение” (1847). Първоначално записва народни песни за Ю. Венелин, но след смъртта му (1839) сам подготвя сборник от 181 български песни. Богатата си библиотека и значителната сума от 60 хил. рубли завещава на Габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия. Умира в Галац, Румъния.

Родословие

*1. Новак Априлов - +1796

*11. Райко

*12. Нено Новаков – търговец 1780-1800

13. Рада

*2. х.Кръстьо – през 1762 построява известната Априлова чешма в центъра на Габрово*

21. х.Станчо – търговец 1780-1800*

*211.  Nж + Христо Даскалов, брат на тревнененския чорбаджия Генчо Петров от тревненския род Даскалови

23. х. Евстати – (-1799)

*231.Христофор Е.Апрлов – търговец емигрант, най-големия брат, днес няма наследници *

232. Никифор – търговец емигрант 1799 – Москва, 1805 Цариград, 1806 в Ц се жени за г-жа Маразли, гъркиня, сестра на търговеца Теодориди            

 **2321. д-р Никола Н.Априлов – Цариград, Ц.Дюстабанов му е наследник

* 233. Васил Е.Априлов (1789-1849)

* 234. Кера + Цанко Дюстабанов (дядо на воеводата)    

  ** 2341. Христо Дюстабанов + Рада хДосева, дъщеря на х.Теодоси Йончев и близка роднина на Палзузови

* 24. Николай Априлов – знае се че има син Пенчо и от беговото коляно са днешните потомци

*241. Пенчо 

                 **2411.Димитър П. – член на революционния комитет, от с.Нова Махала

                       ***4211(1). Димитър – офицер + Мария от Охрид      

**** 241111 Христо – Строителен инж. в София, известен с външната си прилика на Гьоте. +Мария Генова – поетеса, преводачка от чешки.

**** 421112. Стефка – примабалерина в Соф. Опера

** 2412. Коста П. Априлов – от Нова Махала. Член на револ.к-т, в четата на Ц.Дюстабанов, Опълченец, бижутер 1896

Други:

потомци на рода са: константин Илиев – диригент; Хр.даскалов – историк

Връзки:

• Дюстабанови    
• ХДосеви
• Знае се, че х.Йордан Манафов е “сестрин зет на В. Априлов”, което сродява Априлови с видния габровски род Манафови.
• Голямата дъщера на х.Станчо Априлов е жена на Хр. Даскалов, с което Априлови се сродяват с Тревненската чорбаджийска династия Даскалови на чорбаджи Генчо Петров.

Цанко Христов Дюстабанов (1844-1876) Син  на богатия бегликчия Христо Дюзът и жена му Рада хДосева - племенница на Васил Априлов и  родственица на Николай Палаузов. Завършва Габровското класно училище. През 1870 година Цанко Дюстабанов отива в Цариград. Там се сдружава с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово, с когото превеждат наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език. . След смъртта на д-р Никола Н. Априлов през 1872 г. той посещава за втори път османската столица, където в продължение на една година посещава Робърт колеж.

През 1873 г. той се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание в Габрово, което да изготви махзар (петиция) до правителството и да поиска три основни неща: а) премахване на стария позорен данък бедел - данък, който само българите плащали, заради военната охрана, която им осигурявало правителството; б) признаване на българския език като втори официален език на империята; в) признаване правото на българите на редовна военна служба.

 Въпреки че дотогава не е привърженик на революционната борба, през 1876г. Дюстабанов става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. В Соколския манастир край Габрово на 13 май се събират 219 души, които сформират чета. Два дни по- късно четниците, предвождани от Дюстабанов пристигат в с. Батошево, а оттам въстанието обхваща и Кръвеник и Ново село Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на многочисления противник, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката той се укрива в колибите Бойновци. Предаден, той е заловен и откаран през Габрово във Велико Търново за да бъде съден, заедно със заловените въстаници от спецалния съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Дюстабанов изрича думите, с които и до днес се свързва неговото име:

„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме. Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола. Вие издадохте хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече - Европа, както казах, ще ви изпъди оттука“.

Съдът осъжда Дюстабанов на смърт и на 15 юни 1876г. той е обесен.

Родът Дюстабанови

(Габрово)

1.      Чорбаджи Станьо Дюстабанов

*21.Цанко +Кера Априлова

*211. Христо – чорбаджия, търговез 30-60-тег на 19в.  + Рада хДосева, сродница на Палаузови

            *2111 Цанко Дюстабанов – воевода

            *2112 Ганка Хр. 1879

*2113 Ватка Гюлчева, собственичка на Гюлчевия хан, до 30/20в сина и Цанко го стопанисва

            *212. Бона + Петър Хаджистойчев….(вж.Хаджистойчеви)

 *22. Христо – баща на Васил Хр.

      *221. Васил Хр. - западнал търговец1877, чичо на ЦД, през 20-те г на 20 в е сред източницуте на информация за д-р П. Цончев; Секретар на Градския съвет след влизането на руските войски, секретар на Окръжния съвет е Никола Голосманов.

      *2211. Цанко В. Дюстабанов – опълченец, след Осв. Общ съв от НП (заедно с Цанко хСтойчев)

 Връзки:·        Априлови·        ХДосеви·        ХСточеви·        Палаузови

Палаузови са един от най-видните възрожденски родове не само в Габрово, но и в България. Въпреки това за тях се знае относително малко. Няколко поколения палаузови се изявяват като истински интелектуалци и равностойни членове на руския висок Елит. За съжаление, въпреки огромните си заслуги към българия, родът живее в Русия и Украйна и ако има днешни представители, те са с руско самосъзнание. Позорно е, че дори историци и официални институции не правят разлика между Николай Ст. Палаузов и Николай Хр. Палаузов, като се ограничават с повърхностното клише да представят този “обобщен” образ на чичото и племенника само като “другия от дуета Априлов - Палаузов”… кич.

Родословие:

*1-2.Никола Кираджията (р. ок. 1710г. с.Мечковци)

*3.Стефан Палаузът + Неда

*31.Николай Ст. Палаузов (1776-1853)

      *311.София

      *312.Андрей

      *313. Сприридон Н.Палаузов, руски историк (1818-1872)

                  *3131.Александър - проф.мед.

                        *31311. Всеволод (1914) -проф. химия

                  *3132. Nж

      *314. Константин (1816-) Душеприказчик на х.Теодосий Йончов от Букурещ.

        *315. Александър

*32. Христофор Ст.Палаузов

      *321. Петър

      *322. Николай Хр.Палаузов (1819-1895) Ришельовски лицей, Новорус . у-т.

                  *3221. Олга

                  *3222. Николай Н.Палаузов – Ришельовски лицей

                  *3223. Мария

                  *3224. Владимир Н. Палаузов (1851-).

      *323. Анастасия

      *324. Владимир Хр. Палаузов - Новорус. У-т.

*33. Петър Ст.Палаузов

      *331. Неда

      *332. Васил

      *333. Ивана Христова

      *334. Николай П.Палаузов

                *3341. х.Велислава (Величка)(1883-1967) + Хр. Чохаджиев

                       *33411. Димитър    *33412. Николай

*34. Иванка + НиколаРашеят от Горнова могила

      *341.Васил Рашеев

      *342Тонката

      *343Георги

      *344Дешка + Иван Стомоняков

            *3441 Васил Стомоняков

            *3442 Спиридон Стомоняков

Други:

·        Велика Палаузова – монахиня в девическия м-р в Гб 1840

·        За Рада хДосева, майка на Цанко Дюстабанов се знае, че е близка родственица на Палаузови, но точната връзка не е ясна.

Връзки:

·        Рашееви

·        Дюстабанови

·        Априлови

·        ХДосеви

·        Стомонякови

Николай Ст. Палаузов (1776-1853) Български търговец с бакалски стоки в Одеса, приятел на Васил Априлов, с когото създават и наставляват първото съвременно училище. 

Николай Хр. Палаузов (1816 – 1899)  Роден в Габрово. През 1842г. завършва Ришельовския лицей, и приема руско поданство. Заема редица високопоставени руски държавни служби  Цензор на Одеса, управител на Одеската митница, губернски секретар, колежски секретар, надзирател в тирасополската митница.  Инициатор за учредяването на Одеското българско настоятелство. През Кримската война е на служба към руската Главна квартира, като връзка между руското командване и българското население  Водил кореспонденция по българския въпрос с архиепископ Инокентий (“Славянских Известиях”, Санкт-Петербург, 1884, № 9) , княз Черкаски (“Русская Старина”, 1892, № 3). и др. Написал монография за миналото на Одеса - “Из прошлого Одессы” (“Сборнике” Л.М. Дерибасова, Одесса, 1894) и заметки в “Русской Старине”. Превежда и  на руски “Писма за България” от Н.Геров. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението “Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина” (1851 г.) Получава дворянска титла – действителен статски съветник (1868). Спомагателен и почитен член на БКД. Награди: Св.Станислав IV, III, II ст., Св. Анна III, II ст., Св. Александър II ст. , За Гражданска заслуга I ст. и др.Умира през 1899г. в Русия.

Владимир Ник. Палаузов (1851-1920 ) - руски юрист - криминалист от бълг. произход. Роден 1851г. Завършва Ришельовския лицей през 1868г. и постъпва в юридическия факълтет на Новорусийския университет. Завършва го през 1872г. със степен кандидат и остава на работа в университета да сеготви за професорска титла. .През 1878 защитава магистърска дисертация”К вопросу о форме участия народного элемента к уголовной юстиции” (“Записках Императорского Новороссийского Университета”, т. XX и отд., Одесса, 1876)  По време на Освободителната война 1877 – 1878 играе важна роля в устройствто на гражданското управление на България – старши чиновник с особено назначение при юсвищовския губернатор, ст. Помощник на имперския комисар по устройство на съдебното ведомство,  участник в изработването на проекта за Конституция в УС и в I ВНС. Завръща се в Одеса, През 1880г. е избран за доцент, а през 1884 – за извънреден професор по наказателно право на Новорусийския университет. През 1885г. става доктор по наказателно право (дисертация “Постановка вопросов присяжным заседателем по русскому праву” (“Записках Императорского Новороссийского Университета”, т. XLIII и отд., Одесса, 1885).

През 1886г. Владимир Н. Палаузов е назначен за редовен професор, а от 1887 преподава наказателно право и наказателен процес. Секретар на юридическия факълтет (1886), Декан (1887-8), Статски съветник (1886), член на Одеското Българско настоятелство (1899-1920). Член на БКД. През 1909г. дарява на Народната библиотека в София 97 книги на баща си. Има редица публикации в руските юридичеки сборници и периодика, на в-к Македония. , превежда на руски “История на българите” от К. Иречек. Награди: Св Станислав II и IV ст., Св Анна II ст. и др.

Спиридон Н. Палаузов (1818-1872) – руски литератор, учен и историк от български произход. Роден в Одеса.  Завършва Ришельовския лицей, а след това в Хайделбергския и Мюнхенския университет, където получава степех доктор на политико-икономическите науки. В Московския университет изучава историята на славянството и получава степек кандидат. През 1852г. защитава магистърска степен в Санкт-Петербургския университет на тема „Векът на българският цар Симеон”. Започва служебната си кариера като чиновник за особени поръчки при министерството на народното просвещение, след това като цензор, а по време на войната от 1853 – 1856 служи в Молдова и Влахия при княз Паскевич, а после и при главнокомандващия княз Горчаков, във връзка с изселването на българи към Русия. След войната работи като  управител на Варшавската митница и началник-отдел в Министерство на финансите и редица други висши длъжности. За участието си в Кримската война му е дадена титла колежски аксесор, орден Св. Анна.  По поръка на Одеското българско настоятелство и лично на В. Априлов и чичо си Н. С. Палаузов, Спиридон Палаузов идва в Габрово за да организира първото българско светско училище.

Сп. Палаузов владеел свободно няколко езика – в семейството му се общувало на гръцки, повечето му трудове са писани на руски, но някои от тях са на български.

Почти всичките му исторически съчинения касаят България, Румъния и Австро – Унгария.

Библиография:

“Австрия со времени революции 1848 года” (Санкт-Петербург, 1850)

„Век Болгарского царя Симеона” (1852)

“Синодик царя Борила” (М., 1855)

“Юго-Восток Европы в XIV веке” (Санкт-Петербург, 1857)

“Уния в царуванието на Ивана Асеня” (“Български книжици”, 1858)

“По вопросу о болгарском патриаршестве” (брошюра, Б., 1860)

“Венгрия в современных ее отношениях к Австрии” (Санкт-Петербург, 1861) “Румынские господарства Молдавия и Валахия” (Санкт-Петербург, 1859)

“Реформы и католическая реакция в Венгрии” (Санкт-Петербург, 1860)

“Распространение христианства в Болгарии”, по поводу 1000-летия христианства в Болгарии (“Чтение в Славянском Благотворительном Комитете”, 1870)

“Болгарская рукопись XIV века, найденная в Тернове”

“Опровержение Богумильской ереси Евфимия Зигабена. Из бумаг С. Н. П.” (“Православное Обозрение”, 1873 - 1875)

Константин Н. Палаузов (1816 - ) Син на Ник. Ст. Палаузов и брат на Спиридон Н. Палаузов. Роден в Одеса, завършва право в Новорусийския университет. Член и дарител на Одеското българско настоятелство. Изпълнител на завещанието на В. Априлов.

Николай Н. Палаузов (1856-1913) Син на Н.Хр.П. Завършва Новорусийския университет. Следовател в Одеса. и мирови съдия в Николаев.

Николай П. Палаузов (1828-1900). Роден в Габрово, братовчед на Спиридон и Ник.Хр. Палзузов. През 1835 учи в габровското училищепри Неофит Рилски, след това завършва гимназия в одеса. Секретар на чичо си Н.Ст.Палаузов, събира от негово име средства за габровското училище, за българската църква и за Одеското настоятелство, на което е учредител. Член –основател на БКД. През 1877 – преводач в Главната квартира на руската армия – получава ордени Св Станисав, Шипка. След освобождението се заселва в София, където живее до края на живота си.

Хесапчиеви са от най – изявените габровски родове. Данни за тяхната активност има от 18 до 20-ти век – като чорбаджии, крупни търговци, църковни, обществени и военни дейци. Най – известната личност от този именит род безспорно е генерал Христофор Хесапчиев – герой от Сливница, началник на военното училище, военачалник и учен – член на БАН. Но именно като проследим семейната среда на генерала ще разберем, че неговата интересна личност е формирана неслучайно – родът Хесапчиеви дава цяла преляда будни, учени и смели мъже, успешни във всяко начинание с което се захванат.

Хесапчиеви представляват интерес и по отношение на родствените си връзки. Чрез брака на една от сестрите на Хр. Хесапчиев с Иван. Р. Стомоняков, те се свързват със Стомонякови, а чрез тях със Станимирови. Мома Хесапчиева е омъжена за известния търговец Тотю Станчев. Интересни родствени връзки идват от двата брака на ген. Христофир Хесапчиев. Първият му брак е с руската дворянка Александра Резниченко. Тъкмо този малко известен и потулен в тайнственост брак ме накара да установя връзка със Сергей Алексеевич  Сапожников – зам.председател на Руското дворянско събрание и предводтел на Московското дворянско събрание. Чрез един негов родственик разбрах, че издирват родословска информация за Хесапчиев и заинтригуван от зловещата история на александра резниченко събрах каквото можах за Хесапчиеви, съставих едно доста-вероятно родословно дърво и го изпратих. Казвам вероятно, защото както и при другите изследвани родове, информацията е много оскъдна, неточна, противоречива и без никакъв фокус на родствените връзки.

Вторият брак на Хр. Хесапчиев е с Анна – Любица Бурмова, дъщеря на Тодор Стоянов Бурмов – първият български министър председател. Бумови са друг голям габровски род. Тодор Бурмов е живял в Цариград и е сроден със Золотович, а чрез тях с Тъпчилещови и още редица от най-видните възрожденски родове. Тази инфомация ще разгледам в отделна статия за Бурмови.

Ето известните данни за Хесапчиеви, до които достигнах:

Родословие: 

*1. хаджи Т. Хесапчиев
*11. х.Дечо Хесапчиев, чорбаджия в Габрово през 30-те и 40 те г. на 19 в., бучакчия, лихвар
*111. Георги
           

*1111. Иван Г. (1877-1935) офицер

*112. Христо Д. , (акт 30 – 60) , чорбаджия 1854, епитроп в Св Богородица
            *1121. Иван Х. – акт 60 – 90. Търговец в Цариград, Смирна, Одрин, 1894 акционер в пивоварната фабрика, земевладелец. 
                        *11211. Стефан И. (1879-) полковник, уво 1927. с деца Анна, Никодим и Симеон. 
                       

 *11212. Ангел И. (1883 - ) офицер

*113. Андрея Д., чорбаджия 1854, търговец с бубено семе в Милано, епитроп в Св. Богородица. + Кириякия
*1131 П.А. Хесапчиев, член на д-во Бъдъщност (1871)
*1132. Димитър А. – търговец с бубено семе в Милано 1861
*114. Никифор Д. замонашва се през 1866
*12. х.Георги Т. Хесапчиев , чорбаджия 1852-1876, гайтанджия, лихвар, епитроп в Св Богородица, 1859 – Общество на жариградските българи, участник в църковните борби.
            *121. Никодим Г. -  акт.1864
                        *1211. Михаил Никодимов (1885-) майор, уво 1919
            *122. Никола Г. – акт 1867
                       *1221. Георги Николов (1878-) подполковник
                                   *12211. Борис Г. (1918-) капитан
            *123. Димитър Г. (акт 60-70) – търговец с бубено семе.
                        *1231. Христофор Д.(-1918)  – търгувал с бубено семе във Верона, директор на девическата г-я след освобождението
                                   *12311. Иван Хр. (Свел1903-1972 Гб), банков служител, диригент. 
                                               *123111. д-р Надежда Владимирова
                                               *123112. Адрияна 
            *124. ген. Христофор Г.+Александра Резниченко / 2+ Анна Бурмова.
            *125. Петър
            *126. Nж + Иван Р. Стомоняков.(син Рачо Стомоняков, деца Иван и д-р Стефана)

Връзки: Стомонякови - габровски родов комплекс, Бурмови - цариградски родов комплекс, Резниченко - руски дворянски родов комплекс.

 
През 1883 г. Христофор Хесапчиев като офицер се завръща от Русия, където учи военна наука и се жени за руската дворянка Александра Резниченко.Чрез нея Хесапчиев се сродява с редица руски благороднически родове, като Кутузови, Нолле (немски барони на руска служба), Кази и Мавромихали (гръцки фанариоти на генералска служба при екатерина) През 1885- Александра Резниченко е убита при загадъчни обстоятелства. Говори се, че Хесапчиев я е убил от ревност  Според друга версия, брат на Хр. Хесапчиев на име Петър, също офицер бил влюбен в дворянката и застрелял нея и себе си в изблик на умопомрачение. Интересното е, че никъде не намерих информация за човек на име Петър Хесапчиев, дори в справочника на офицерския корпус. За историята научих от статията на С.А. Сапожников, хералдмайстор на Руското дворянско събрание в сп. Родознание 3-4/1996.

Ето родословната информация за Александра Резниченко – Хесапчиева (дърво на предците, т.е обърнато)

·        Александра В. Резниченко (1865-1885)+Хр Хесапчиев

·        Олга (1864-1943) + ген. Дмитрий Ник. Воронец (1852-1934), Смоленска губерня, съученик на Хесапчиев от Николаевската ген/щ. Академия

·        Евгения (1866-) + Николай Петрович Мадатов (1860-), Ставрополска губ.

·        Наталия (1871-1942) + Николай Мих. Нолле (1862-1906) артил. Оф. , учител по солфеж,        

Новгородска губ.

·        Сергей (1872-1940) поручик в лейбвардейския павловски полк, действителен статски съветник. Женен два пъти: 1) +Вера Константиновна Кутузова; 2)+ Агрипина Филиповна Константинова

o       Олга Илиншина Кази (1843-1923) + Васил Василиевич Резниченко (1838-1903) – офицер

·        Ксения + Алексей Лвович Сапожников (1906-1989) син на гвард. Офицер от Ногород

o       Ген.м-р Сергей Илич Кази

§         Александра Павловна Мавромихали (1816-1880) + Иля Андреевич Кази (1804 – 1886) имение Бурлюк до Севастопол.

·        Павел Мавромихали

o       Стефан Бей Мавромихали 1770 Крим, гръцки въстаник, получил генералски чин от Екатерина

Биография:

Генерал-майор Христофор Георгиев Хесапчиев (1858-1938)
Роден: 06.02.1858 в Йерусалим.
Образование: Априловската гимназия в Габрово. Пансиона “Нотр Дам” в Цариград (1873-1875). Института “Камер” в Монпелие, Франция (1875-1878). Военното училище в София (1879). Специален курс при Константиновското военно училище в Русия (1880). Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия (1880-1883). Офицерска кавалерийска школа в Санкт-Петербург, Русия (1885).
Военна служба:
1879 - 18-та (12-та?) пехотна дружина;
1884 - 4-ти (1-ви?) конен полк;
1884-1885 - Стаж в Руската армия - Ахтирски и Владимировски кавалерийски полкове;
11.1885 - Помощник-началник щаб на войската;
28.08.1886-1893 - Началник на Военното училище;
1893-1895 - Началник на Учебно-инофрмационното бюро при Щаба на войската и Втори редактор на военните издания;
? - Началник на статистико-топографското отделение при Министерство на войната;
1896-1898 - Командир на 6-ти пехотен полк;
1899 - Военен аташе в Белград;
1904-1905 - Дипломатически агент в Белград;
07.10.1905-19.07.1909 - Дипломатически агент в Букурещ;
19.07.1909-07.01.1911 - Пълномощен министър в Букурещ;
1912-1913 - Представител на българската войска при Гръцката главна квартира.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Подпоручик;
30.08.1883 - Поручик;
30.08.1885 - Ротмистър;
01.01.1895 - Майор;
14.02.1900 - Подполковник;
14.02.1904 - Полковник;
11.10.1910 - Генерал-майор.
Умира: 15.05.1938 в София.
Награди:
Орден “За храброст” 4-та степен, 1-ви клас;
Орден “свети Александър” 4-та степен с мечове по средата;
Орден “За военна заслуга” 2-ра степен на обикновена лента;
Медал “За наука и изкуство”.
Други биографични данни:
1898 - Действителен член на Българската акдемия на науките (БАН);
Професор по тактика, военна история и военна топография във Военното училище в София;
1904 - Пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага;

Бурмови са друг известен Габровски род от Нова махала. Най-известния негов представител е Тодор Бурмов (лявата снимка) – първият български министър –председател след освобожденето. От същия род е и ген.л-т. Христо Бурмов (на дясната снимка), изтъкнат военен деец, създател на военнонаучния институт. Нямам данни, чрез които точно да го впиша в родословието, но е ясно, че е от рода. Бурмови са сродени с видните габровски родове Хесапчиеви и Бочарови, а чрез последните - с индустриалците Калпазанови  .  Чрез Брака си с Марионка Золотович, Тодор Бурмов се свързва с големия Калоферски род Золотович на братята Димитър и Георги Золотович – сред лидерите на Цариградския български кръг.  Баща им - основателят на рода Золотович – Иван Генков Златин е женен за Рада Мутева от калоферския род Мутеви. Сина на Дим. Золотович – д-р Георги Д. Золотович е женен за  Гена Н. Тъпчилещова, дъщеря на Никола Хр. Тъпчилещов от могъщата Калоферско - цариградска фамилия на братя Христо, Никола и Стоян П. Тъпчилещови. Христо П. Тъпчилещов е женен за Гена Симнова от големия калоферски род Тошкович. Сестрата на Никола Хр. Тъпчилещов – Христина е омъжена за д-р Константин Стоилов – министър председател и лидер на Народната Партия. 

  Дъщерята на Т. Бурмов - Рада е омъжена за д-р Стоян Данев (вдясно) - министър-председател, лидер на Прогресивнолибералната партия . Техния син Владимир е женен за Теофана - дъщеря на милионера Константин (Кочо) Хаджикалчев

Родословие:

1.      Лазар Бурмата – колиби  Нова махала, габровско

*21. Христо

      *211. Христо от Н. махала, участник във Втора Българска легия 1867

*22. Стоян Бурмата + Неда

      *221. Стефан – починал млад

*222. Данаил Ст.Бурмов – член на революционния комитет, участник в четата на Цанко Дюстабанов.

*223. Пенчо

            *2231. Иван

*224. Тодор Бурмов (1834-1904)– първият министър председател на България + Мария Ив.Първова – Золотович (1835-1916)

            *2241. Надежда (1862 -)

            *2242. Анна-Любица (1867-1897) + ген. Христофор Хесапчиев (1858-1938)

            *2243. Рада ( 1868-1952) + д-р Стоян Данев (1857-1949) Министър-председател

*225. Мария и *226. Тота       една от двете е женена за х.поп Христо Бочаров от Габрово

Други:

• Бурмов Петър Начев – участник в четата на  Ц.Дюстабанов, не е ясна връзката

• Тодор и Мария Бърмови, Ана и Христофор Хесапчиеви и Рачо Стомоняков са погребани на първи ред в парцел 32 на ЦСГ; а д-р Данев и семейството му – през пътеката в парцел 31
• Освен в Нова Махала, днес сем Бурмови в Габрово има и в т.н. “Квартал без име”

• Вела, съпруга на Георги Дим. Шиваров (1879 – 1969) е племенница на Тодор Бурмов.
• Ген. л-т. Христо Дим. Бурмов - неясна връзка с Т. Бурмов.

Връзки:

·        Хесапчиеви

·        д-рДаневи

·        Бочарови

·        Золотович - Тъпчилещови

В Завещанието на Букурещкия търговец, приел монашество  Силвестър Пенов (Силвестру Пену) от 1863г., родом от Габров, сред наследниците се споменават Марина Бурмова и Станя Бурмова – не е ясно дали са жени или падежирани мъжки имена, но очевидно са членове на габровския род Бурмови.

 

Тодор Стоянов Бурмов (1834 – 1906)
Роден в с.Нова махала, Габровско
1853 г. ученик в Киевската духовна семинария.
1857 г. завършва Духовната академия с титла магистър.
1857 - 1860 г. учителства в Габрово.
1860 – 1867 живее в Цариград, където е редактор на в. “Български книжици”, в. “Съветник” и в.”Време”, кореспондент на в. “Московские новости” и в.”Москва”. Участва активно в борбата за църковна независимост. Жени се за Мария Първова – Золотович, кумува Хр. Тъпчилещов, който е роднина на Золотович. Активен участник в “клуба на островитяните от Халки”
1867 – драгоман в руското посолство в Цариград.
1877-1878 по време на войната е на служба при княз Черкаски – главнокомандващ на гражданското управление. Присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Пловдивски вицегубернатор и Софийски губернатор.
5 юли 1879 г. оглавява първото българско правителство.
1881 г. член на Държавния съвет.
1883 г. министър на финансите в кабинета на ген. Соболев.
1884 г. член на Кодификационната комисия.
1886 г. министър на финансите във втория кабинет на митрополит Климент.
1885 -1906 г. участва активно в политическите борби и в редактирането на в.”Витоша”, в. “Български глас” и русофилския в.”Светлина”. Отделя се от Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков.

ген.-лейт. Христо Дим. Бурмов (1869 – 1936)
Роден: 23.09.1869 в Габрово.
Образование: Военното училище в София (1889). Генералщабна академия в Торино, Италия (1898).
Военна служба:
1889 - Военното училище в София;
1892 - 4-и артилерийски полк;
1898 - Генералщабна академия в Торино, Италия;
1899 - Командир на батарея в 4-и артилерийски полк;
25.02.1899 - Oфицер за поръчки при оперативното отделение в Щаба на армията;
02.1902-04.1903 - Командир на рота в 1-и пехотен полк;
03.04.1903 - Старши адютант при щаба на 1-и пехотен полк;
31.12.1903 - Началник-щаб на 1-а пехотна бригада при 1-а пехотна дивизия;
27.01.1904 - 12.1910 - Военен аташе в Рим;
05.1907 - Командир на дружина в 6-и пехотен полк;
01.01.1910 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
1910 - Командир на 11-и пехотен полк;
1912-1913 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
03.1914 - Началник на ШЗО;
12.1914 - Началник-щаб на 1-а военноинспекционна област;
14.09.1915 - Командир на 3-а бригада от 7-а пехотна дивизия;
24.03.1916 - Командир на 10-а пехотна дивизия;
02.06.1917 - Командир на 2-а пехотна дивизия;
17.07.1918-10.10.1918 - Началник на щаба на Действащата армия;
10.10.1918 - Началник на 2-а военноинспекционна област;
1919 - В запаса.
Офицерски звания:
18.05.1889 - Подпоручик;
02.08.1892 - Поручик;
01.01.1899 - Капитан;
01.01.1904 - Майор;
15.10.1908 - Подполковник;
15.10.1912 - Полковник;
20.05.1917 - Генерал-майор;
06.05.1936 - Генерал-лейтенант.
Умира: 23.12.1936 в София.
Награди:
Орден “За храброст” 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден “Свети Александър” 3-та и 4-та степен с мечове по средата;
Орден “За военна заслуга” 2-ра степен с военно отличие, 5-и клас на обикновена лента;
Орден “За заслуга” на обикновена лента.
Германски орден Железен Кръст І и ІІ степен от Първата Световна война
Автор:
“Англо-трансилванската война. Офанзивата на бурите”, “Някои мисли относно статията „Съвременен бой - настъпателна отбрана”, “Италианските големи маневри през 1909″ - статии във “Военен журнал” (1899-1910);
“Нашето главно командване във войните 1885-1918″, “Политика и армия”, “Какъв трябва да е и кой може да бъде главнокомандващ”, “Началник-щабът на армията и неговите функции”, “Как трябва да бъде организирано нашето главно командване”, “Отговорностите на короната, правителството и главното командване по подготовката на армията за водене на войната”, “Единомислие, единодействие и командване във войната”, “Военният министър и неговите функции” - статии в “Българска военна мисъл” (1934-1939);
“Да се готвим не само да воюваме, но и да победим. (Задача на българския военен печат). Спомени” - статия във “Народна отбрана”;
Преводи от френски и немски език: „Развръщане на бригада”, .,Отдаване на заповеди по големите военни единици”.
Други биографични данни:
1900-1902 - Главен редактор на “Военен журнал” и “Войнишка библиотека”;
1932 - Председател на Военнонаучния институт

Родът на Д-р Стоян Данев

 


*1. Д-р Стоян Данев (1857 – 1949) – шеф на Прогресивнолибералната партия, председател на НС, министър-председател (1901-1903; 1913), Учи право в Хайделберг и Париж, говори 7 езика. + Рада Т. Бурмова (1868-1952)
            *11. Ивайло (1890-1979) + Олга Ертел
                        *111. проф. Стоян И. Данев + Мария
                                  *1111. Татяна – лекар, женена в Швейцария
                        *112. Татяна – женена в Швейцария. 
            *12. Владимир (1893-1969) – дипломат, директор на БТА + Теофана К. х. Калчова – пианистка, дъщеря на Кочо х. Калчев 
                        *121. Лиляна Бризби , журналистка
                                   *1211. Джон Бризби – съветник на Англ. Кралица
                        *122. Стъвън – Констант
            *13. Тодор С. Данев (1890 – 1894)
            *14. Олга (1897 – 1993)

Една от сестрите на Тодор Бурмов е женена за х.п. Христо Бочаров. Люба Бочарова - дъщеря на въстанника  Георги п.Дим.Бочаров е омъжена за фабриканта Добри Калпазанов. Известна фигура от рода е ген.д-р Стефан Бочаров - основоположник на хиегиенната наука в българската военна медицина

Родословие:

*1. Йовчо Бочаров

*11. х.поп Христо Бочаров (Св. Богородица 1840 –80)+ сестра на Тодор Ст. Бурмов

*111. хСтефан – Ген.м-р д-р Стефан Бочаров (1850 – 1937) +Дария.

           *1111. Христо –

           *1112. Александър

           *1113. Никола

           *1114. д-р Владимир – основоположник на протезната ортопедия

                       *11141. д-р Стефан – уролог

           *1115. Вера (пкд)

*112.х. Димитър

*113. Неда

        *12. поп Димитър- служил в църквата Св. Богородица в Габрово (1852-1889)

*121.Георги пДим. Бочаров – участник в четата на Цанко Дюстабанов

           *1211.Димитър – адвокат, завършил в Санкт Петербург

           *1212. Драгомир – артист

           *1213. Люба, учи в Санкт Петербург + Добри Калпазанов

*122. Христо:

Генерал-майор д-р Стефан Хр. Бочаров (1850 – 1937).

 Завършва килийно училище в Габрово, Южнославянския пансион на Т.Минков в гр. Николаев (1871), Петербургската воено-медицинска академия (1878), Имперската воено-медицнска академия (1884). Участва в Освободителната война. Първия български специалист по военна хигиена, създател на хигиенното дело в българската войска, заемал различни военно-медицински постове, с множество публикации, вкл. Списанието на БКД, член на върховното управление на БЧК. Отличия: Св. Александър III, IV ст. Св. Станислав и др.