Родът на архимандрит х.Силвестрий Йончев
Архимандрит 
Силвестрий, със светско име Стефан (Станчо) Йончев Тодоров е роден през 1801г. Получава добро образование в Търново. Към 1820 се връща в Габрово и се задомява. От една паросия от 1866г., запазена в църквата Успение Богородично научаваме 
името на жена му – Ивана презвитера. През 1830 е ръкоположен за свещеник и заедно със жена си и дъщеря си Екатерина предприема поклоническо пътуване до Йерусалим. На връщане той посещава и Св. Гора. През 1831г. се ражда сина им Йонко. През 1832г. Стефан Йончев овдовява и решава да се подстриже за монах под името Силвестрий. Въведен е в архимандритски сан от търновския митрополит Неофит Грък. Остава в Габрово като архиерейски наместник. Подпомага архим.Йосиф Соколски при основаването на двата габровски манастира – Соколския (1832) и Девическия (1836). През 1850г. е избран за църковен епитроп и в продължение на 20 г. съдейства за обновяване на всички църкви в града.
Силвестрий, със светско име Стефан (Станчо) Йончев Тодоров е роден през 1801г. Получава добро образование в Търново. Към 1820 се връща в Габрово и се задомява. От една паросия от 1866г., запазена в църквата Успение Богородично научаваме името на жена му – Ивана презвитера. През 1830 е ръкоположен за свещеник и заедно със жена си и дъщеря си Екатерина предприема поклоническо пътуване до Йерусалим. На връщане той посещава и Св. Гора. През 1831г. се ражда сина им Йонко. През 1832г. Стефан Йончев овдовява и решава да се подстриже за монах под името Силвестрий. Въведен е в архимандритски сан от търновския митрополит Неофит Грък. Остава в Габрово като архиерейски наместник. Подпомага архим.Йосиф Соколски при основаването на двата габровски манастира – Соколския (1832) и Девическия (1836). През 1850г. е избран за църковен епитроп и в продължение на 20 г. съдейства за обновяване на всички църкви в града.
През 1865 дарява средства за построяване на новата църква Св.Успение Богородично, и заедно със зет си, свещ. Стефан Станимиров и още двама свещеници я освещават на 26.10.1866. През 1870 се оттегля като епитроп и служи като ефимерий на Девическия манастир. Архим.х.Силвестрий е бил много богат човек и е давал пари под лихва. За последното има две свидетелства – информация, че е заел 25 000 гроша за строителството на църквата Св.Пророк Илия в Казанлък[1], както и една записка в църковна книга “Земахъ от духовника Силвестрия желтици 1864 майа 16ти. дадох първата ирмиликъ, 1-фанакъ дадохъ” Един от известните стари водоизточници в Габрово – Гунин кладенец, оформен като чешма е построена от архим. Силвестри през 1871г, за което свидетелства надписа и. През 1876 архим.Силвестрий подарява голяма част от книгите си на библиотеката на Априловската гимназия. Умира на 19.01.1878. Погребан е в двора на църквата Успение Богородично. Надгробната му плоча гласи “Помени Господи рабъ твой архимандрита попъ Силвестра поклонника лето 1878 19тий януарии” Архим.Силвестрий е оставил много записки по старите богослужебни книги в храма[2]. В дневникът си Тодор Бурмов[3] споменава архим. Силвестрий по повод остуването му на именния му ден – Стефановден. Дъщерята на х.Силвестри – хаджи Екатерина е родена около 1826-7 г. Като дете посещава Йерусалим с родителите си. През 1857 се венчава за Стефан Станимиров (от 1859 свещеник). През 1858 ражда близнаци – Христо и Станимир. Христо явно е умрял съвсем рано, защото за него няма никаква друга информация освен запис за раждането му. Станимир Поп Стефанов Станимиров вече бе разгледан подробно. Имат още 3 деца: Силвестър – починал като студент в Йена през 1888, Дона, омъжена за Йосиф Стомоняков (вж. Род Стомонякови) и Иванка, омъжена за Никола Голосманов (вж. Род Голосманови). Хаджи Екатерина х.п.Силвестриева п.Станимирова е сред големите дарители на Габровското училище – дарила е 500 златни лева с условие от лихвите настоятелството ежегодно да купува учебници за бедни ученици[4] От една подписка за събиране на средства за новото училище научаваме, че през 1871г. устабашия на терзийския еснаф е бил Йонко х.п.Силвестрия[5]. Отсъствието на титлата хаджи пред името доказва, че Йонко не е бил роден по време на поклоническото пътуване на семейството на Силвестри през 1830. И тъй като баща му овдовява през 1832, то Йонко е роден през 1830-31 година. От записки по старите църковни книги научваме за раждането на децата на йонко – Петър, роден на 3 април 1848 и Теодор – 3 ноември 1858 и Силвестър, 18.12.1960. Той е записан като “Родиса Силвестрия на Тота ха п Силвестровъ” което е малко объркващо, но в друга записка, недатиране е записано “Роди булката Йонковица Силвестрия”.В сборника “Българските печати през епохата на Възраждането от Ана Рошковска, където открих печата на Станимер Чаркчи, е показан и личния печат на Йонко х.п.Силвестрия, който е уникален с наличието на западни монархически символи – изправен коронован лъв държи хералдически щит, върху който са изписани инициалите ЙХПС, а върху щита има бурбонска лилия. В околовръст е изписано името на притежателя. Х.Силвестрий има и втори син Тодор, който умира на 9 май 1878г. (отразено е в тефтерчето на поп Стефан). Тодор оставя вдовица и две момичета, Кина (Кичка) и Вата (Иванка). Шуреят му поп Стефан като изпълнител на завещанието на х.Силвестрий стопанисва завещаната им сума пари, като всяка година им изплаща лихва. Сметките за тази издръжка са отразени в книжата на свещеника. През 1883г. Кина се омъжва и изтегля част от главницата. На 7 септември 1884г. Вата умира и поп Стефан разпределя остатъка от парите между майката и сестрата и закрива сметката.
[1] Пенчев, П. Казанлъшкият край през Възраждането (АИ М.Дринов, София 2005)
[2] Храм Успение Богородично в Габрово (Габрово 2001)
[3] Бурмов, Тодор. Дневник.Спомените ми. Автобиография (Любомъдрие, София 1994)
[4] Велев, С. Златна книга на дарителите за народна просвета. (Пловдив 1907)
[5] Д-р Петър Цончев “Из стопанската история на Габрово” (София 1929)
Posted by in 07:54:03
You are so totally right (write!)