Старо Габрово

Илия Ц. Видинли е роден ок. 1790г[1]. В първите години на XIXв. отива в Габрово, където чиракува като папукчия. На 16г. заминава за Търново да учи търговски занаят при търговеца Янко. Завръща се в Габрово като бучакчия – търговец на едро с ножарски стоки – заготовки, стомана и готови ножове. Това е основния му приход чак до края на 60-те години. От търговията с ножове и манифактурни стоки и придобива голяма тежест в Габрово. Става крупен земевладелец. Щедър дарител е на Рилския манастир (една от колоните на църквата в манастира носи надпис с неговото име). През 1847 двамата с Васил Априлов даряват по 2500 за габровкото взаимно училище. По-късно дядо Илия дарява и воденица с годишен приход 5000 гроша на . През 1816г. е сред габровските първенци, които заминават за Одрин за да се оплачат от своевеолията на Мустафа ага. Агата изпраща посредници да разколебаят пратениците и да се споразумеят с тях, но те не склоняват. В следствие на оказания натиск Мустафа Ага е изгонен, но преди заповедта да достигне Габрово умира от напрежението.

През 30-те години Илия Видинли се издига до чорбаджия. Името му се среща като гарант по разписка от 1831г. През 1840г. дедо Илия Видинли вече е първия човек в Габрово и заема това място няколко десетилетия. Името му фигурира в регистри на чорбаджийте от 1856 и 1862г. Имал е много земи и 40 камъка воденици в Габровско, Севлиевско и Дряновско. Бил е и лихвар. Запазени са спомени за чорбаджийския му салтанат – винаги носел калпак,  седял в кафенето и давал напътствия на минаващите, ако облеклото или поведенето им не съответстват на социалното им положение[2]. Когато минавал по улицата и българи и турци ставали на крака да му засвидетелстват почитта си. Винаги се хранел сам, отделно от семейството си, и докато не се нахрани останалите не сядали. Избирал за синовете си съпруги от чорбаджийски родове и им съобщавал за предстоящата сватба чрез жена си.* Забранявал на членовете на семейството си да се обличат в скъпи дрехи и да демонстрират материалното си положение.

През 1865г. дедо Илия Видинли издейства разрешителното за строежа на църквата Св Успение Богородично.

Въпреки, че най-често е описван като гъркоман и туркофил, поведението му не е еднозначно. През 1850 г. Илия Видинли подписва обръщение, в което протестира срещу турските зверства при потушаване на въстанието във Видинско. След Кримската война е член на Тайното общество на Раковски, заедно с Хр. Дюстабанов. По-късно е противник на възстанията на Никола Филиповски (1856) и Никола Стефанов (1862) и подкрепа гръцкия митрополит на Търново Неофит Византиос. Трябва да отчетем, че като пръв чорбаджия и представител на официалната власт едва ли е имал особен избор. Илия Видинли умира през 1875(1876?)г. Даренията му за училището и Рилския манастор, както и поведението на племенниците му показват, че Видинли е род на патриоти.

В НХГ са запазени два “сакрални” портрета на Илия Видинли на смъртния му одър от Христо Цокев, които са единствените в този жанр в България. Същият художник рисува (отново посмъртно) внучката нму Марийка Цонева Видинлиева (1874), починала на 14 г. от скарлатина. Запазен е портрет и на снаха му Мария Станчева Хаджипетрова - Видинлиева (1874). Илия Видинли имал 2 брака, от които има 5 деца:  синове Цоню, Лазар, Денчо, N и една дъщеря.  Лазар Видинли е най-големия син. За него се знае,  че е бил сред габровските чорбаджий през 1856[3] . Той умира на 20.07.1865г. Има дъщеря Мария Лазарова Видинлиева - по мъж Селвелиева. Името на Цоню Видинли, чието  е записано в кондиката на Рилския манастир. Денчо Видинли е най-малкия син на дядо Илия, тъкмо неговия син Илия е женен за дъщерята на поп Рачо Станимиров (виж по-долу)

Брата на дядо Илия  – чорбаджи Денчо Видинли, е убит от казанлъшкия разбойник – хайдутин Станьо Безлов на 14.09.1938г.. В някои книги се опитват да представят това убийство – грабеж като “наказание на чорбаджия-изедник”, но тази идеологическа теза не издържа, тъй като се знае, че и тримата синове на чорбаджи Денчо - Илия, Димитър и Георги, са  сред активните габровски участници в революционните борби.

Братята Георги и Димитър Д. Видинли са членове на БРЦК и заедно с Гаврил Кръстников и Никола Голосманов участват в подготовката на Априлското възстание. Димитър Денчев Видинли е бил приятел на Цанко Хр. Дюзтабанов и той е човекът който е въвел бъдещия воевода в революционното движение. След освобождението издава “Габрово в спомените на Д.Д. Видинлиев” (Изв ДА кн.59.1990). По- късно по тези спомени д-р П. Цончев прави психологически портрет на Цанко Дюстабанов. Знае се още, че Димитър Видинлиев е бил сред първите майстори панталонджий, които шият европейски дрехи. През 1870г. купува и донася от Търново в Габрово първата шевна машина.  Една от дъщерите му – Райна се омъжва за композитора Добри Христов (1875- ), ученик на Дворжак, член на БАН,  композирал химна Мила Родино, Многая лета, Литургия на Св. Иван Златоуст и някои от най-известните църковни песнопения, хорови песни и бойни маршове. Имат две деца: Лиляна – пианистка, омъжена в Германия за оперния певец Рудолф Вацке  и Любомир (има син Добромир, минен инженер + Добринка , сина им Любомир – доцент по режисура в НАТФИЗ, негов син Добромир  - учи в НАТФИЗ)

Внукът на дядо Илия , на име Илия Денчев Видинлиев след Освобождението е помощник кмет на Габрово. Той е мъж на поп Рачо Станимировата дъщеря Донка (1870-1957), учителка и имат 5 деца:

1.      Неда (1888-1967), завършила гимназия в Одеса, омъжена за д-р Николай Прозоровски (1881-1961)

2.      Пенка (1889-1956), учителка, омъжена за адв. Петко ПопГруев (1883-1950)

3.      Мария (Мика) (1890-1970), учителка, омъжена за инж. Стамат Шишков

4.      Денчо(1892-1922)

5.      Теодора (Тотка), учителка, р.1894г, омъжена за Петър С. Хаджистойчев – индустриалец, роден 1889г.