Старо Габрово

От децата на Гаврил Кръстников, най-изявен е доцент Никола Г.Кръстников. Роден на 16.08.1880г. в Габрово. Завършил с отличие Априловската гимназия става учител в с. Енчовци, Дряновско. През 1889 със застъпничеството на ген.Столетов, като син на опълченец получава стипендия да учи медицина във военоморската академия в Петербург По време на следването си е чест гост в дома на ген.Столетов. Завършва през 1904г. Веднага след това заминава за Тюркмения, където има холерна епидемия. След това постъпва като асистент в Петербургския женски институт – болница “Св.Мария Магдалина”. След револщцията от 1905г. се връщз в България. Отбива военната си служба в Търново. След няколко години лекарска практика на различни длъжности отново заминава за квалификация в чужбина – слуша лекции на проф. ДеЖерин в Париж, а през 1913г. специализира в Петербург при професорите Бехтерев, Гривер и Бруменау. Участва в Първата световна война. След това се установява в София, където започва практика като невролог и психолог. През 1921г. е учредител на Българското психологично дружество. През 1922г. е избран за асистент- първо в катедрата по фармакология, а после - по неврология и психиятрия. От 1924г. главен асистент, а от 1926г. – доцент. След напускане на катедрата от проф. Н.М.Попов, Н.Кръстников е избран за временен директор. Умира ненадейно на 23.09.1936г. от мозъчен инсулт, докато подготвя Всеславянски лекарски конгрес в София.

Доц.д-р Никола Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на българската психиатрична школа. Създател е на теориите за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания, и за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород.

Братът на Гаврил и чичо на Никола Кръстников - Георги Кръстников е женен за Марина Гладнева, внучка на майстор Станимир от дъщеря му Наца. Имат 3 дъщери – Радка, Наца и Елена.

Рада Кръстникова + Роман Пухлев (1868-1934) - учител и училищен директор. Сина им акад.проф.д-р Алекси Пухлев (1905-1979) - кардиолог интернист, специализирал в Германия, завършил освен медицина и цигулка в консерваторията, ректор на ВМИ. Женен за д-р Весела Михайлова - Пухлева, имат 2 дъщери - Лщдмила - лекар и Алексина - пианист.

Братята Иван и Кънчо Голосманови са били кожари. През 60-те и 70-те години на 19-ти век са имали табакхана в табашката махала близо до Баюв мост. Работилницата на Иван Голосманов е модела, по който е изградена табакханата в етнографски комплекс Етъра.

Открих материали, според които дъщеря на на Никола Голосманов на име Рада, след като овдовява сключва втори брак, от който се ражда Лазар Донков - създателя на етнографски комплекс Етъра. Това обаче не е отразено в нашето родословие, така че точната връзка предстои да се проучи.

Снимка: Никола Голосманов (седнал)със съпругата си Иванка Станимирова сина си Стефан Голосманов (в униформа) и д-р Иван Голосманов

1.N (Колиби Стомонеците)

21. Иван Стомоняка

               211. Йосиф + Дона Станимирова

                               2111. Екатерина + Хр. Бобчев

212. Рачо

               2121. Иван Рачев Стомоняков + N Г. Хесапчиева

                               21211. Рачо (189. – 1970)

                                              212111.д-р  Стефана Р. Стомонякова, лекар

                                              212112. Иван

                                                              2121121. Иван И.

22. Nм + Дешка Рашеева

               221. Васил Стомоняков

               222. Спиридон Стомоняков

                               2221. Борис (СССР)

                               2222. Николай 

Йосиф Иванов Стомоняков е кожухар. Бил е заможен, защото е пътувал из големите европейски градове, откъдето купувал скъпи луксозни кожи. Женен е за поп Стефан Станимировата дъщеря Дона. Имат дъщеря Екатерина, женена за индустриалеца Никола Хр. Бобчев. През 1868г. Йосиф Стомоняков, вече се именува търговец и е писар на Спестовното дружество, а през 1873г. – настоятел на дружество Бъдъщност

Спиридон Стомоняков е габровски търговец в Одеса, член на одеското настоятелство, един от душеприказчиците (изпълнителите на завещанието) на В.Априлов. Вероятно родът е стар, защото близо до Габрово има колиби Стомонеците. Бащата на Спиридон Стомонякое в женен за Дешка Рашеева, от рода на Рашееви

Случайно попаднах на руски сайтове, в които се разказва за сина на Спиридон – Борис Спиридонович Стомоняков Роден е в Габрово през 1882. Български емигрант в Русия, през 1900г. влиза в болшевипката партия (РСДРП) няколко пъти напуска Русия, в периода 1915-1917г. отслужва военната си служба в България и през 1917г. след революцията се завръща в Русия, където става дипломат. През 1920-1925г. е външнотърговски представител на СССР в Берлин. От 1935г. е Зам.Народен Комисар по Международните Работи на СССР (първи заместник на Литвинов). През 1938г. при една от сталинските чистки е набеден за германски шпионин и е разстрелян (според други данни се е самоубил в ареста). През 1988г. е реабилитиран. Имал е брат Н.С.Стомоняков, убит на фронта през 1914

Сестра на Христофор Хесапчиев в омъжена за бащата на Рачо Стомоняков (виж историята на хесапчиев и връзката с висшето руско дворянство и първия министър-председател Тодор Бурмов) В един алманах от 1896 срещаме Иван Р. Стомоняков – главен бирник на Габрово. Същия фигурира и като настоятел при църквата Успение Богородично, вероятно става въпрос за въпросния съпруг на Хесапчиевата сестра.

В списъка на настоятелството на Спестовното дружество в Габрово от 1876г. фигурира името на Христо Стомоняков.

Друг представител на рода Стомонякови – Христофор, е сред учредителите на Футболно дружество “Град Габрово” през 1919г., днес ф.к. Янтра. От Стомонякови (сестра на Спиридон) е и майката на Марина Ангелова Гладнева - първата детска учителка в Габрово, дъщеря на разореният табак Ангел Кънчев Гладнев. Тя е роднина на Марина Ив. Гладнева - жена на Г. Кръстников.

Христофор Стомоняков - ученик краснописец изписва надписа върху паметника на Чардафон през 1912г.

Рачо С. Бобчев и Петър Хр. Бобчев са сред основателите на първото ловно дружество  в Габрово през 1898г. заеднос Чардафон и Никола Д. Рашеев. През 1900 г. Петър Бобчев е убит по невнимание по време на лов на сърни.

Този род се сродява със Станимирови чрез брака на голямата дъщяря на майстор Станимир – Велика с търговеца Иван Петров Родев. Имат синове Петър и Стефан и дъщеря Васила. “…

Коренът на рода не е много ясен, но във всички случаи той води към Стара планина, а още по- точно- към някога трудно достъпните махали, разпилени по хълмовете и овразите на Габровския балкан. А за родоначалник се приема някой си Лаврентий от средата на ХVІІІ век. Допреди шестдесетина години у габровските представители на рода се е пазила една бакърена синия с изчукани букви на църковно- славянски: “ Лавренmiй Родито, лето 1756”.

За съжаление местонахождението на този съд- документ днес не е известно, нито се знае каквото и да е за нявгашния му притежател; хатактерът на името навява мисли за монах или поне за човек, свързан с църквата, но това са само предположения.
По- сигурни сведения откриваме едно- две поколения по- късно- около края на ХVІІІ или началото на ІХХ век. В непристъпната по онова време за конски впряг махала Пъртевци със сигурност е живял дядо Пеню; самата махаличка преди два века и днес е толкова малка, че изобщо не фигурира на картата на областта, нито може да се намери в пощенския указател за кодовете- обитателите й си получават писмата някъде другаде. Не е опазен спомен за основната професия на дядо Пеню/ може би терзия, шивач?/, но със сигурност се знае, че покрай нея той е ръководил и килийно училище в дома си. В махалата е запазена къщата му- една удивително красива сграда в ранно- възрожденски стил с плесенясали каменни плочи на покрива, патинирани в сиво- кафяво външни стени и грубо одялани стълби към горния кат. А там, на горния кат, е собата/ стаята/, където е било килийното училище, с чудно хубав оджак/ камина/ в ъгъла и опушени успоредни греди на тавана. След дядо Пеню се губят още няколко поколения. И стигаме до Цончо Родев- старши. Той е средна ръка или малко над средната ръка търговец в Габрово. Никога не е стоял настрана от народните работи- сподвижник и укривател е на Стефан Стамболов, личен приятел на Цанко Дюстабанов. Силното късогледство не му позволява да тръгне с пушка в ръка през април 76- та, но четата на Дюстабанов потегля по своя кървав и славен път именно от “Родевото място”. По същата причина година по- късно не го приемат и в Опълчението. Там обаче отива брат му Кою и… намира смъртта си в неговите редове. Братовчед на двамата е живописният  габровски хъш Продан Тишков, който след седем- осем години под името Чардафон Велики ще се обезсмърти в бурните събития около Съединението.
Цончо Родев- старши и жена му Василка отглеждат многолюдна челяд: пет сина и една дъщеря / има ли са и още една дъщеричка, но тя е починала съвсем малка, преди да тръгне на училище/. Къде с бащини средства, къде със спечелени от конкурси стипендии, къде с подпомагане помежду си, но и петимата братя Родеви получават висше образование: двама юристи, един инженер/ първия български инженер- корабостроител/, един генералщабен офицер и един свещеник- той завършва Духовната академия към цариградската екзархия; единствено сестрата няма диплом за висшистка, но пък е с най- доброто за времето си образование за девойка, получено в цариградския Роберт колеж. Неизвестно защо, но нито един от шестимата не се завръща в Габрово при родителите си, а се разпиляват навред из царството и преди всичко в североизточна България.
Избухва Балканската война. Офицерът просто остава в полка си, друг от братята е мобилизиран; останалите трима отиват под знамената като доброволци. Духовникът получава назначение за полкови свещеник в Рилската девизия. А за най- малкия от братята, току- що приет за студент в юридическия факултет на Женевски университет, събира веднага багажа си и се прибира в България, за да участвува в прочутата обсада на Одрин и да пуска от самолет снопове ръчни гранати над турските позиции в първите в историята на военните въздушни бомбардировки.
Господ се оказва милостив към тях, та и петимата оцеляват във войната. Родината ги посреща увенчани общо с девет ордена- седем за храброст и два за заслуги.
И на свой ред създават семейства, раждат синове и дъщери. И на тях предават- със слово и пример- онзи родолюбив огън, който е изпълвал и  продължава да изпълва собствените им сърца.

откъс от кн. “Цончо Родев- един живот за България”, Соня Келеведжиева,ИК “Жажда”-Сливен, 2000

.

Петър И. Родев (1848-1916) (снимката)има деца Иван, Велика, Марко, Стефан и Радка. Марко П.Родев, търговец като баща си и братята си, е съставител на първото родословно дърво на рода Станимирови в периода 1957-1960г., без което щеше да е практически невъзможен настоящия труд. Вечна му памет! На мястото на негова градина през 1961г е построена сградата на бившия Партиен дом в Габрово. За бай Марко се расказва една следната весела случка: Когато Кимон Георгиев станал министър-председател, габровски зевзеци изпращат телеграма на Марко да се яви в София в кабинета на Премиера. Бай Марко се развълнувал, помислил, че роднината му ще го назначава на някакъв висок пост, ушил си костюм, приготвил се и тръгнал за гарата. Минути преди влакът да тръгне, му съобщили, че всичко е на шега. 

 Сестрата на Марко Родев - Велика П. Родева е омъжена за съдията Петър Друмев, братов син на възрожденеца Васил Друмев, по-късно Митрополит Климент Браницки (вж. отделна статия за него)

Стефан И. Родев (1860-1924) като ученик се записва доброволец в сръбско-българската война. Бил е дребен търговец, председател на спестовно дружество “сирумашки труд” 1889. В началото на 20-ти век се премества в Бургас. Има 3 дъщери: Надежда, Веска и Елисавета. Елисавета е омъжена за проф. Иван Танев – лекар. Веска е омъжена за Кимон Георгиев – офицер, участник във Военния съюз. Организатор на 3 преврата и министър в няколко правителстава при диаметрално противоположни политически режими. Имат 2 дъщери: Мария и Корнелия. Едната е омъжена за Гоньо Ганев – юрист, народен представител в няколко поредни парламента, един от бащите на новата българска конституция., днес национален омбудсман (обществен защитник). Надежда е омъжена за Владимир Георгиев – търговец и имат 2 дъщери: Веселина – художничка в Париж, женена за един от бароните Ротшилд и Мария – архитект, омъжена за арх. Богдан Томалевски. Ще дам малко информация за Веселина, която представлява синтез на няколко статии за нейни изложби, а по-долу ще кажа няколко думи за родовете на двете дъщери на Надежда Родева - Георгиева – Томалевски и Ротшилд

.Васила И.Родева се жени за Цоню Иванов Родев. Вероятно тук става дума за брак между братовчеди от различни клонове на рода Родеви. Другата възможност е Марко Родев да е сбъркал, като изрично е написал Васила като дъщеря на Иван и Велика Родеви, а тя просто да е снаха им – жена на втори техен син Цоню. Но това едва ли е възможно, като имаме пред вид, че Марко Родев е техен съвременник, а “грешката” се повтаря и в двете му записки – от 1957 и 1960г. Така че аз по-скоро приемам версията за вътреродов брак. От брака на Цоню и Васила Родеви се раждат 5 деца – Иван, Петър, Христо, Стефан и Радка.

Стефан Ц. Родев (1883-1945) през 1901г. е бил главен певец в църквата Успение Богородично в габрово, а след това до смъртта си е свещеник в София.

Христо Ц. Родев(1880-1944) е адвокат, депутат в 23-тото НС. Убит е веднага след 9.9.1944, а в последствие е осъден на смърт от т.н. Народен съд. Баща е на писателя Цончо Родев.

Цончо Хр. Родев е роден през 1926г. в Провадия. Завършва право, но като син на убит от Народния съд няма право да практикува и се отдава на страстта си от студентските години - литературата. С многобройните си очерци, раскази и романи той присъства в литературния ни живот повече от 50 години. Открил призванието в белетристиката, той пресъздава мигове от българската история. Създава значителен брой книги както за деца, така и за възрастни, сред които романите: Черният конник (1966), Наричаха ме желязната ръка (1971), Човекът без сянка (1976), Мечът на непримиримите (1981), двама против ада (1986), Пиратът с черен лъв на мачтата (1994), както и сборниците с разкази Съкровището на Лизимах (1966), Отгласи (1971) и Отмъстителят (1983), очеркът Отвъд синия праг (1985) и др.

Братът на Христо Родев, Иван Цонев Родев също е забележителна личност – първият български инженер-корабостроител . Ще поместя биографична статия за него във в. Морски вестник 22.12.1999:

Илия Ц. Видинли е роден ок. 1790г[1]. В първите години на XIXв. отива в Габрово, където чиракува като папукчия. На 16г. заминава за Търново да учи търговски занаят при търговеца Янко. Завръща се в Габрово като бучакчия – търговец на едро с ножарски стоки – заготовки, стомана и готови ножове. Това е основния му приход чак до края на 60-те години. От търговията с ножове и манифактурни стоки и придобива голяма тежест в Габрово. Става крупен земевладелец. Щедър дарител е на Рилския манастир (една от колоните на църквата в манастира носи надпис с неговото име). През 1847 двамата с Васил Априлов даряват по 2500 за габровкото взаимно училище. По-късно дядо Илия дарява и воденица с годишен приход 5000 гроша на . През 1816г. е сред габровските първенци, които заминават за Одрин за да се оплачат от своевеолията на Мустафа ага. Агата изпраща посредници да разколебаят пратениците и да се споразумеят с тях, но те не склоняват. В следствие на оказания натиск Мустафа Ага е изгонен, но преди заповедта да достигне Габрово умира от напрежението.

През 30-те години Илия Видинли се издига до чорбаджия. Името му се среща като гарант по разписка от 1831г. През 1840г. дедо Илия Видинли вече е първия човек в Габрово и заема това място няколко десетилетия. Името му фигурира в регистри на чорбаджийте от 1856 и 1862г. Имал е много земи и 40 камъка воденици в Габровско, Севлиевско и Дряновско. Бил е и лихвар. Запазени са спомени за чорбаджийския му салтанат – винаги носел калпак,  седял в кафенето и давал напътствия на минаващите, ако облеклото или поведенето им не съответстват на социалното им положение[2]. Когато минавал по улицата и българи и турци ставали на крака да му засвидетелстват почитта си. Винаги се хранел сам, отделно от семейството си, и докато не се нахрани останалите не сядали. Избирал за синовете си съпруги от чорбаджийски родове и им съобщавал за предстоящата сватба чрез жена си.* Забранявал на членовете на семейството си да се обличат в скъпи дрехи и да демонстрират материалното си положение.

През 1865г. дедо Илия Видинли издейства разрешителното за строежа на църквата Св Успение Богородично.

Въпреки, че най-често е описван като гъркоман и туркофил, поведението му не е еднозначно. През 1850 г. Илия Видинли подписва обръщение, в което протестира срещу турските зверства при потушаване на въстанието във Видинско. След Кримската война е член на Тайното общество на Раковски, заедно с Хр. Дюстабанов. По-късно е противник на възстанията на Никола Филиповски (1856) и Никола Стефанов (1862) и подкрепа гръцкия митрополит на Търново Неофит Византиос. Трябва да отчетем, че като пръв чорбаджия и представител на официалната власт едва ли е имал особен избор. Илия Видинли умира през 1875(1876?)г. Даренията му за училището и Рилския манастор, както и поведението на племенниците му показват, че Видинли е род на патриоти.

В НХГ са запазени два “сакрални” портрета на Илия Видинли на смъртния му одър от Христо Цокев, които са единствените в този жанр в България. Същият художник рисува (отново посмъртно) внучката нму Марийка Цонева Видинлиева (1874), починала на 14 г. от скарлатина. Запазен е портрет и на снаха му Мария Станчева Хаджипетрова - Видинлиева (1874). Илия Видинли имал 2 брака, от които има 5 деца:  синове Цоню, Лазар, Денчо, N и една дъщеря.  Лазар Видинли е най-големия син. За него се знае,  че е бил сред габровските чорбаджий през 1856[3] . Той умира на 20.07.1865г. Има дъщеря Мария Лазарова Видинлиева - по мъж Селвелиева. Името на Цоню Видинли, чието  е записано в кондиката на Рилския манастир. Денчо Видинли е най-малкия син на дядо Илия, тъкмо неговия син Илия е женен за дъщерята на поп Рачо Станимиров (виж по-долу)

Брата на дядо Илия  – чорбаджи Денчо Видинли, е убит от казанлъшкия разбойник – хайдутин Станьо Безлов на 14.09.1938г.. В някои книги се опитват да представят това убийство – грабеж като “наказание на чорбаджия-изедник”, но тази идеологическа теза не издържа, тъй като се знае, че и тримата синове на чорбаджи Денчо - Илия, Димитър и Георги, са  сред активните габровски участници в революционните борби.

Братята Георги и Димитър Д. Видинли са членове на БРЦК и заедно с Гаврил Кръстников и Никола Голосманов участват в подготовката на Априлското възстание. Димитър Денчев Видинли е бил приятел на Цанко Хр. Дюзтабанов и той е човекът който е въвел бъдещия воевода в революционното движение. След освобождението издава “Габрово в спомените на Д.Д. Видинлиев” (Изв ДА кн.59.1990). По- късно по тези спомени д-р П. Цончев прави психологически портрет на Цанко Дюстабанов. Знае се още, че Димитър Видинлиев е бил сред първите майстори панталонджий, които шият европейски дрехи. През 1870г. купува и донася от Търново в Габрово първата шевна машина.  Една от дъщерите му – Райна се омъжва за композитора Добри Христов (1875- ), ученик на Дворжак, член на БАН,  композирал химна Мила Родино, Многая лета, Литургия на Св. Иван Златоуст и някои от най-известните църковни песнопения, хорови песни и бойни маршове. Имат две деца: Лиляна – пианистка, омъжена в Германия за оперния певец Рудолф Вацке  и Любомир (има син Добромир, минен инженер + Добринка , сина им Любомир – доцент по режисура в НАТФИЗ, негов син Добромир  - учи в НАТФИЗ)

Внукът на дядо Илия , на име Илия Денчев Видинлиев след Освобождението е помощник кмет на Габрово. Той е мъж на поп Рачо Станимировата дъщеря Донка (1870-1957), учителка и имат 5 деца:

1.      Неда (1888-1967), завършила гимназия в Одеса, омъжена за д-р Николай Прозоровски (1881-1961)

2.      Пенка (1889-1956), учителка, омъжена за адв. Петко ПопГруев (1883-1950)

3.      Мария (Мика) (1890-1970), учителка, омъжена за инж. Стамат Шишков

4.      Денчо(1892-1922)

5.      Теодора (Тотка), учителка, р.1894г, омъжена за Петър С. Хаджистойчев – индустриалец, роден 1889г.