СТАНИМЕРЪ 1697

                  *3221. Олга

                  *3222. Николай Н.Палаузов – Ришельовски лицей

                  *3223. Мария

                  *3224. Владимир Н. Палаузов (1851-).

*33. Петър Ст.Палаузов

      *331. Неда

      *332. Васил

      *333. Ивана Христова

      *334. Николай П.Палаузов

                *3341. х.Велислава (Величка)(1883-1967) + Хр. Чохаджиев

                       *33411. Димитър    *33412. Николай

*34. Иванка + НиколаРашеят от Горнова могила

      *341.Васил Рашеев

      *342Тонката

      *343Георги

      *344Дешка + Иван Стомоняков

            *3441 Васил Стомоняков

            *3442 Спиридон Стомоняков

·        Велика Палаузова – монахиня в девическия м-р в Гб 1840

·        За Рада хДосева, майка на Цанко Дюстабанов се знае, че е близка родственица на Палаузови, но точната връзка не е ясна.

·        Рашееви

·        Дюстабанови

·        Априлови

·        ХДосеви

·        Стомонякови

Николай Ст. Палаузов (1776-1853) Български търговец с бакалски стоки в Одеса, приятел на Васил Априлов, с когото създават и наставляват първото съвременно училище. 

Николай Хр. Палаузов (1816 – 1899)  Роден в Габрово. През 1842г. завършва Ришельовския лицей, и приема руско поданство. Заема редица високопоставени руски държавни служби  Цензор на Одеса, управител на Одеската митница, губернски секретар, колежски секретар, надзирател в тирасополската митница.  Инициатор за учредяването на Одеското българско настоятелство. През Кримската война е на служба към руската Главна квартира, като връзка между руското командване и българското население  Водил кореспонденция по българския въпрос с архиепископ Инокентий ("Славянских Известиях", Санкт-Петербург, 1884, № 9) , княз Черкаски ("Русская Старина", 1892, № 3). и др. Написал монография за миналото на Одеса - "Из прошлого Одессы" ("Сборнике" Л.М. Дерибасова, Одесса, 1894) и заметки в "Русской Старине". Превежда и  на руски “Писма за България” от Н.Геров. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението "Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина" (1851 г.) Получава дворянска титла – действителен статски съветник (1868). Спомагателен и почитен член на БКД. Награди: Св.Станислав IV, III, II ст., Св. Анна III, II ст., Св. Александър II ст. , За Гражданска заслуга I ст. и др.Умира през 1899г. в Русия.

Владимир Ник. Палаузов (1851-1920 ) - руски юрист - криминалист от бълг. произход. Роден 1851г. Завършва Ришельовския лицей през 1868г. и постъпва в юридическия факълтет на Новорусийския университет. Завършва го през 1872г. със степен кандидат и остава на работа в университета да сеготви за професорска титла. .През 1878 защитава магистърска дисертация"К вопросу о форме участия народного элемента к уголовной юстиции" ("Записках Императорского Новороссийского Университета", т. XX и отд., Одесса, 1876)  По време на Освободителната война 1877 – 1878 играе важна роля в устройствто на гражданското управление на България – старши чиновник с особено назначение при юсвищовския губернатор, ст. Помощник на имперския комисар по устройство на съдебното ведомство,  участник в изработването на проекта за Конституция в УС и в I ВНС. Завръща се в Одеса, През 1880г. е избран за доцент, а през 1884 – за извънреден професор по наказателно право на Новорусийския университет. През 1885г. става доктор по наказателно право (дисертация "Постановка вопросов присяжным заседателем по русскому праву" ("Записках Императорского Новороссийского Университета", т. XLIII и отд., Одесса, 1885).

През 1886г. Владимир Н. Палаузов е назначен за редовен професор, а от 1887 преподава наказателно право и наказателен процес. Секретар на юридическия факълтет (1886), Декан (1887-8), Статски съветник (1886), член на Одеското Българско настоятелство (1899-1920). Член на БКД. През 1909г. дарява на Народната библиотека в София 97 книги на баща си. Има редица публикации в руските юридичеки сборници и периодика, на в-к Македония. , превежда на руски “История на българите” от К. Иречек. Награди: Св Станислав II и IV ст., Св Анна II ст. и др.

Спиридон Н. Палаузов (1818-1872) – руски литератор, учен и историк от български произход. Роден в Одеса.  Завършва Ришельовския лицей, а след това в Хайделбергския и Мюнхенския университет, където получава степех доктор на политико-икономическите науки. В Московския университет изучава историята на славянството и получава степек кандидат. През 1852г. защитава магистърска степен в Санкт-Петербургския университет на тема „Векът на българският цар Симеон”. Започва служебната си кариера като чиновник за особени поръчки при министерството на народното просвещение, след това като цензор, а по време на войната от 1853 – 1856 служи в Молдова и Влахия при княз Паскевич, а после и при главнокомандващия княз Горчаков, във връзка с изселването на българи към Русия. След войната работи като  управител на Варшавската митница и началник-отдел в Министерство на финансите и редица други висши длъжности. За участието си в Кримската война му е дадена титла колежски аксесор, орден Св. Анна.  По поръка на Одеското българско настоятелство и лично на В. Априлов и чичо си Н. С. Палаузов, Спиридон Палаузов идва в Габрово за да организира първото българско светско училище.

Сп. Палаузов владеел свободно няколко езика – в семейството му се общувало на гръцки, повечето му трудове са писани на руски, но някои от тях са на български.

Почти всичките му исторически съчинения касаят България, Румъния и Австро – Унгария.

"Австрия со времени революции 1848 года" (Санкт-Петербург, 1850)

„Век Болгарского царя Симеона” (1852)

"Синодик царя Борила" (М., 1855)

"Юго-Восток Европы в XIV веке" (Санкт-Петербург, 1857)

"Уния в царуванието на Ивана Асеня" ("Български книжици", 1858)

"По вопросу о болгарском патриаршестве" (брошюра, Б., 1860)

"Венгрия в современных ее отношениях к Австрии" (Санкт-Петербург, 1861) "Румынские господарства Молдавия и Валахия" (Санкт-Петербург, 1859)

"Реформы и католическая реакция в Венгрии" (Санкт-Петербург, 1860)

"Распространение христианства в Болгарии", по поводу 1000-летия христианства в Болгарии ("Чтение в Славянском Благотворительном Комитете", 1870)

"Болгарская рукопись XIV века, найденная в Тернове"

"Опровержение Богумильской ереси Евфимия Зигабена. Из бумаг С. Н. П." ("Православное Обозрение", 1873 - 1875)

Константин Н. Палаузов (1816 - ) Син на Ник. Ст. Палаузов и брат на Спиридон Н. Палаузов. Роден в Одеса, завършва право в Новорусийския университет. Член и дарител на Одеското българско настоятелство. Изпълнител на завещанието на В. Априлов.

Николай Н. Палаузов (1856-1913) Син на Н.Хр.П. Завършва Новорусийския университет. Следовател в Одеса. и мирови съдия в Николаев.

Николай П. Палаузов (1828-1900). Роден в Габрово, братовчед на Спиридон и Ник.Хр. Палзузов. През 1835 учи в габровското училищепри Неофит Рилски, след това завършва гимназия в одеса. Секретар на чичо си Н.Ст.Палаузов, събира от негово име средства за габровското училище, за българската църква и за Одеското настоятелство, на което е учредител. Член –основател на БКД. През 1877 – преводач в Главната квартира на руската армия – получава ордени Св Станисав, Шипка. След освобождението се заселва в София, където живее до края на живота си.