Генерал Никола Станимиров - командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк.
Ген. Никола Рачев Станимиров (#223) (11.05.1876 г.- 11.02.1962) генерал-майор (кавалерия), ком
андор на ордена “За храброст” През 1893г. избягва от Габрово за да постъпи във Военното училище – майка му не е била съгласна да ходи там. През 1897г. завършва ВНВУ. В периода 1904-1906 г.учи и завършва Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург. По време на следването си в школата, Никола Станимиров има възможност да завърже познанства с представители на висшата руска аристокрация. По-късно расказва, за ловни излети, които са траели по няколко дни и са преминавалии през няколко съседни имения на един и същи негов колега, руски граф, чието име за съжаление не се помни. След революцията с него се свързват негов познат руски аристократ, на когото той помага да се устрои в България и му намира временна работа – да се грижи за конете в лейбгвардейския полк. В знак на благодарност, бялата емиграция го кани на традиционните Императорски приеми , които се провежда всяка година във военния клуб. След завършване на офицерската школа в Санкт Петербург, Никола Станимиров е произведен ротмистър.
андор на ордена “За храброст” През 1893г. избягва от Габрово за да постъпи във Военното училище – майка му не е била съгласна да ходи там. През 1897г. завършва ВНВУ. В периода 1904-1906 г.учи и завършва Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург. По време на следването си в школата, Никола Станимиров има възможност да завърже познанства с представители на висшата руска аристокрация. По-късно расказва, за ловни излети, които са траели по няколко дни и са преминавалии през няколко съседни имения на един и същи негов колега, руски граф, чието име за съжаление не се помни. След революцията с него се свързват негов познат руски аристократ, на когото той помага да се устрои в България и му намира временна работа – да се грижи за конете в лейбгвардейския полк. В знак на благодарност, бялата емиграция го кани на традиционните Императорски приеми , които се провежда всяка година във военния клуб. След завършване на офицерската школа в Санкт Петербург, Никола Станимиров е произведен ротмистър.
През 1908 г. е изпратен в Санкт Петербург да поднесе мундира на 3. конен полк на Великата княгиня Мария Павловна, назначена наскоро за шеф на този полк. (по-късно, при посещението си в България Великата княгиня ше се движи навсякъде в компанията на съпругата на Станимиров) Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни в командването на 1-ви, 3-ти и 9-ти конни полкове. Бил е командир на 5 конен полк, 3 конен полк и Лейбгвардейския конен полк (1922-1923). Участвал е в редица кавалерийски атаки: Букова глава, Добротин, Призрен, Дрин, Кочмар, Добрич. Начело на кавалерията участва във военния преврат от 1923г, макар и да не е сред заговорниците. След това е началник на жандармерията и зам. инспектор на пограничната стража. Награждаван е многократно с различни отличия във война и мирно време: Военен орден “За Храбростъ” 3 ст.2кл; 4ст.1кл.; Орден “Св.Александър” 3 ст; Народен орден ”За Военна заслуга” 3ст; 5 ст на военна лента; Орден “За Заслуга”; Знак “За 20г. Отлична служба”; “Кръст на независимостта”; “Железен кръст” 3 ст (Германия); Орден “Св. Анна” 3 ст (Рус) От дневника на братовчед му Станимир Станимиров се вижда, че в периода 1909 –1911г. службата му в гвардията е свързана с чести ангажименти в двореца и Ст.Станимиров използва възможността да изпраща по него съобщения до Цар Фердинанд, относно обучението на князете. При атентатът в църквата „Св.Неделя” през 1925г. ген.Станимиров е ранен, а жена му е затисната от греди, но остава невредима. Макар и ранен, генералът пръв подава сигнал към пожарната и организира ответните действия на властта през първите часове след атентата. Има слух, че уволнението му от армията през 1928г. освен на прослужени години се дължи и на дуел с друг офицер. След като се уволнява, приема поканата на братовчед си Петър хСтойчев и известно време е представител на габровската търговска къща Братя Хаджистойчеви в София (Ген.Станимиров е кръстник на племенника си Цанко х.Стойчев).
Биографична статия за ген.Станимиров в сб. Нашата конница
Синовете на генерала. Съдбата на офицерския корпус при диктатурата на пролетариата
