Силвестрий, със светско име Стефан (Станчо) Йончев Тодоров е роден през 1801г. Получава добро образование в Търново. Към 1820 се връща в Габрово и се задомява. От една паросия от 1866г., запазена в църквата Успение Богородично научаваме 
името на жена му – Ивана презвитера. През 1830 е ръкоположен за свещеник и заедно със жена си и дъщеря си Екатерина предприема поклоническо пътуване до Йерусалим. На връщане той посещава и Св. Гора. През 1831г. се ражда сина им Йонко. През 1832г. Стефан Йончев овдовява и решава да се подстриже за монах под името Силвестрий. Въведен е в архимандритски сан от търновския митрополит Неофит Грък. Остава в Габрово като архиерейски наместник. Подпомага архим.Йосиф Соколски при основаването на двата габровски манастира – Соколския (1832) и Девическия (1836). През 1850г. е избран за църковен епитроп и в продължение на 20 г. съдейства за обновяване на всички църкви в града.
Иван Кръстников е сред участниците във възстанието на Никола Стефанов от 1862г. Кръстниковия (Кръстник-Колчовия) хан в Габрово е разположен на десния бряг на Янтра. С тясна улица е свързан с пазарския площад. В него отсяда Левски, преоблечен като светогорски таксидиот при първата си обиколка на България през 1869г. Собственик на хана е Колчо Кръстников. В учредения революционен комитет влизат синовете на Колчо - братята Гаврил (на портрета) и Георги Кръстнкови. По-късно Гаврил Кръстников е касиер на революционния комитет и е сред участниците в събранието от 30.април 1876г, на което се решава да се вдигне въстание а за воевода е избран Цанко Хр.Дюзтабанов. Кръстников е един от ръководителите на четата по време на боевете с башибозука и черкезите около Ново село, известни като Новоселското въстание.
От децата на Гаврил Кръстников, най-изявен е доцент Никола Г.Кръстников. Роден на 16.08.1880г. в Габрово. Завършил с отличие Априловската гимназия става учител в с. Енчовци, Дряновско. През 1889 със застъпничеството на ген.Столетов, като син на опълченец получава стипендия да учи медицина във военоморската академия в Петербург По време на следването си е чест гост в дома на ген.Столетов. Завършва през 1904г. Веднага след това заминава за Тюркмения, където има холерна епидемия. След това постъпва като асистент в Петербургския женски институт – болница “Св.Мария Магдалина”. След револщцията от 1905г. се връщз в България. Отбива военната си служба в Търново. След няколко години лекарска практика на различни длъжности отново заминава за квалификация в чужбина – слуша лекции на проф. ДеЖерин в Париж, а през 1913г. специализира в Петербург при професорите Бехтерев, Гривер и Бруменау. Участва в Първата световна война. След това се установява в София, където започва практика като невролог и психолог. През 1921г. е учредител на Българското психологично дружество. През 1922г. е избран за асистент- първо в катедрата по фармакология, а после - по неврология и психиятрия. От 1924г. главен асистент, а от 1926г. – доцент. След напускане на катедрата от проф. Н.М.Попов, Н.Кръстников е избран за временен директор. Умира ненадейно на 23.09.1936г. от мозъчен инсулт, докато подготвя Всеславянски лекарски конгрес в София.
Доц.д-р Никола Кръстников е първият българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на българската психиатрична школа. Създател е на теориите за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания, и за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород.
Братът на Гаврил и чичо на Никола Кръстников - Георги Кръстников е женен за Марина Гладнева, внучка на майстор Станимир от дъщеря му Наца. Имат 3 дъщери – Радка, Наца и Елена.
Рада Кръстникова + Роман Пухлев (1868-1934) - учител и училищен директор. Сина им акад.проф.д-р Алекси Пухлев (1905-1979) - кардиолог интернист, специализирал в Германия, завършил освен медицина и цигулка в консерваторията, ректор на ВМИ. Женен за д-р Весела Михайлова - Пухлева, имат 2 дъщери - Лщдмила - лекар и Алексина - пианист.
Братята Иван и Кънчо Голосманови са били кожари. През 60-те и 70-те години на 19-ти век са имали табакхана в табашката махала близо до Баюв мост. Работилницата на Иван Голосманов е модела, по който е изградена табакханата в етнографски комплекс Етъра. Никола Голосманов, син на един от двамата братя е учител и участник в габровския революционен комитет. След влизането на руските войски в Габрово през 1877г. са проведени избори, на които е избран за секретар на общината. По-късно, в периода 1908-1912г. е кмет на Габрово. Посреща в града Цар Фердинанд, за което пише в кореспонденцията с шурея си Станимир Ст.Станимиров. Женен е за дъщерята на поп Стефан Станимиров – Иванка. Имат дъщеря Надежда, омъжена за Георги Генчев – съдия; и син Стефан. Стефан Голосманов има син – инж.Никола Голосманов, който през 1920г. е сред основателите на Историческото дружество в Габрово. Открих също така д-р Иван Голосманов, който през 1928г. е началник на инфекциозен отдел в Главна дирекция на народното здраве.
Открих материали, според които дъщеря на на Никола Голосманов на име Рада, след като овдовява сключва втори брак, от който се ражда Лазар Донков - създателя на етнографски комплекс Етъра. Това обаче не е отразено в нашето родословие, така че точната връзка предстои да се проучи.
Снимка: Никола Голосманов (седнал)със съпругата си Иванка Станимирова сина си Стефан Голосманов (в униформа) и д-р Иван Голосманов
1.N (Колиби Стомонеците)
21. Иван Стомоняка
211. Йосиф + Дона Станимирова
2111. Екатерина + Хр. Бобчев
212. Рачо
2121. Иван Рачев Стомоняков + N Г. Хесапчиева
21211. Рачо (189. – 1970)
212111.д-р Стефана Р. Стомонякова, лекар
212112. Иван
2121121. Иван И.
22. Nм + Дешка Рашеева
221. Васил Стомоняков
222. Спиридон Стомоняков
2221. Борис (СССР)
2222. Николай
Йосиф Иванов Стомоняков е кожухар. Бил е заможен, защото е пътувал из големите европейски градове, откъдето купувал скъпи луксозни кожи. Женен е за поп Стефан Станимировата дъщеря Дона. Имат дъщеря Екатерина, женена за индустриалеца Никола Хр. Бобчев. През 1868г. Йосиф Стомоняков, вече се именува търговец и е писар на Спестовното дружество, а през 1873г. – настоятел на дружество Бъдъщност
Спиридон Стомоняков е габровски търговец в Одеса, член на одеското настоятелство, един от душеприказчиците (изпълнителите на завещанието) на В.Априлов. Вероятно родът е стар, защото близо до Габрово има колиби Стомонеците. Бащата на Спиридон Стомонякое в женен за Дешка Рашеева, от рода на Рашееви
Случайно попаднах на руски сайтове, в които се разказва за сина на Спиридон – Борис Спиридонович Стомоняков Роден е в Габрово през 1882. Български емигрант в Русия, през 1900г. влиза в болшевипката партия (РСДРП) няколко пъти напуска Русия, в периода 1915-1917г. отслужва военната си служба в България и през 1917г. след революцията се завръща в Русия, където става дипломат. През 1920-1925г. е външнотърговски представител на СССР в Берлин. От 1935г. е Зам.Народен Комисар по Международните Работи на СССР (първи заместник на Литвинов). През 1938г. при една от сталинските чистки е набеден за германски шпионин и е разстрелян (според други данни се е самоубил в ареста). През 1988г. е реабилитиран. Имал е брат Н.С.Стомоняков, убит на фронта през 1914
Сестра на Христофор Хесапчиев в омъжена за бащата на Рачо Стомоняков (виж историята на хесапчиев и връзката с висшето руско дворянство и първия министър-председател Тодор Бурмов) В един алманах от 1896 срещаме Иван Р. Стомоняков – главен бирник на Габрово. Същия фигурира и като настоятел при църквата Успение Богородично, вероятно става въпрос за въпросния съпруг на Хесапчиевата сестра.
В списъка на настоятелството на Спестовното дружество в Габрово от 1876г. фигурира името на Христо Стомоняков.
Друг представител на рода Стомонякови – Христофор, е сред учредителите на Футболно дружество “Град Габрово” през 1919г., днес ф.к. Янтра. От Стомонякови (сестра на Спиридон) е и майката на Марина Ангелова Гладнева - първата детска учителка в Габрово, дъщеря на разореният табак Ангел Кънчев Гладнев. Тя е роднина на Марина Ив. Гладнева - жена на Г. Кръстников.
Христофор Стомоняков - ученик краснописец изписва надписа върху паметника на Чардафон през 1912г.
Христо Рачев Бобчев е бил богат търговец. През 1868г. фигурира сред настоятелите н
а Спестовното дружество, а през 1873г – на дружество Бъдъщност. Имал голяма къща в кв. Йовковци, на пресечката на Николаевска и Неофит Рилски (с паметник на последния отпред) В тази къща при обиколката си след Съединението са отсядали Княз Батемберг заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов, а по-късно Цар Фердинанд и Граф Игнатиев. През 1908г. Христо Бобчев построява чешма в кв. Недевци. През 1883г. Хр. Бобчев, заедно с братя Хаджистойчеви отварят фабрика за вълна и текстил “Александър” в кв. Йовковци (на снимката).
Рачо С. Бобчев и Петър Хр. Бобчев са сред основателите на първото ловно дружество в Габрово през 1898г. заеднос Чардафон и Никола Д. Рашеев. През 1900 г. Петър Бобчев е убит по невнимание по време на лов на сърни.
Този род се сродява със Станимирови чрез брака на голямата дъщяря на майстор Станимир – Велика с търговеца Иван Петров Родев. Имат синове Петър и Стефан и дъщеря Васила. “…
Коренът на рода не е много ясен, но във всички случаи той води към Стара планина, а още по- точно- към някога трудно достъпните махали, разпилени по хълмовете и овразите на Габровския балкан. А за родоначалник се приема някой си Лаврентий от средата на ХVІІІ век. Допреди шестдесетина години у габровските представители на рода се е пазила една бакърена синия с изчукани букви на църковно- славянски: “ Лавренmiй Родито, лето 1756”.
За съжаление местонахождението на този съд- документ днес не е известно, нито се знае каквото и да е за нявгашния му притежател; хатактерът на името навява мисли за монах или поне за човек, свързан с църквата, но това са само предположения.
По- сигурни сведения откриваме едно- две поколения по- късно- около края на ХVІІІ или началото на ІХХ век. В непристъпната по онова време за конски впряг махала Пъртевци със сигурност е живял дядо Пеню; самата махаличка преди два века и днес е толкова малка, че изобщо не фигурира на картата на областта, нито може да се намери в пощенския указател за кодовете- обитателите й си получават писмата някъде другаде. Не е опазен спомен за основната професия на дядо Пеню/ може би терзия, шивач?/, но със сигурност се знае, че покрай нея той е ръководил и килийно училище в дома си. В махалата е запазена къщата му- една удивително красива сграда в ранно- възрожденски стил с плесенясали каменни плочи на покрива, патинирани в сиво- кафяво външни стени и грубо одялани стълби към горния кат. А там, на горния кат, е собата/ стаята/, където е било килийното училище, с чудно хубав оджак/ камина/ в ъгъла и опушени успоредни греди на тавана. След дядо Пеню се губят още няколко поколения. И стигаме до Цончо Родев- старши. Той е средна ръка или малко над средната ръка търговец в Габрово. Никога не е стоял настрана от народните работи- сподвижник и укривател е на Стефан Стамболов, личен приятел на Цанко Дюстабанов. Силното късогледство не му позволява да тръгне с пушка в ръка през април 76- та, но четата на Дюстабанов потегля по своя кървав и славен път именно от “Родевото място”. По същата причина година по- късно не го приемат и в Опълчението. Там обаче отива брат му Кою и… намира смъртта си в неговите редове. Братовчед на двамата е живописният габровски хъш Продан Тишков, който след седем- осем години под името Чардафон Велики ще се обезсмърти в бурните събития около Съединението.
Цончо Родев- старши и жена му Василка отглеждат многолюдна челяд: пет сина и една дъщеря / има ли са и още една дъщеричка, но тя е починала съвсем малка, преди да тръгне на училище/. Къде с бащини средства, къде със спечелени от конкурси стипендии, къде с подпомагане помежду си, но и петимата братя Родеви получават висше образование: двама юристи, един инженер/ първия български инженер- корабостроител/, един генералщабен офицер и един свещеник- той завършва Духовната академия към цариградската екзархия; единствено сестрата няма диплом за висшистка, но пък е с най- доброто за времето си образование за девойка, получено в цариградския Роберт колеж. Неизвестно защо, но нито един от шестимата не се завръща в Габрово при родителите си, а се разпиляват навред из царството и преди всичко в североизточна България.
Избухва Балканската война. Офицерът просто остава в полка си, друг от братята е мобилизиран; останалите трима отиват под знамената като доброволци. Духовникът получава назначение за полкови свещеник в Рилската девизия. А за най- малкия от братята, току- що приет за студент в юридическия факултет на Женевски университет, събира веднага багажа си и се прибира в България, за да участвува в прочутата обсада на Одрин и да пуска от самолет снопове ръчни гранати над турските позиции в първите в историята на военните въздушни бомбардировки.
Господ се оказва милостив към тях, та и петимата оцеляват във войната. Родината ги посреща увенчани общо с девет ордена- седем за храброст и два за заслуги.
И на свой ред създават семейства, раждат синове и дъщери. И на тях предават- със слово и пример- онзи родолюбив огън, който е изпълвал и продължава да изпълва собствените им сърца.
откъс от кн. “Цончо Родев- един живот за България”, Соня Келеведжиева,ИК “Жажда”-Сливен, 2000
.
Петър И. Родев (1848-1916) (снимката)има деца Иван, Велика, Марко, Стефан и Радка. Марко П.Родев, търговец като баща си и братята си, е съставител на първото родословно дърво на рода Станимирови в периода 1957-1960г., без което щеше да е практически невъзможен настоящия труд. Вечна му памет! На мястото на негова градина през 1961г е построена сградата на бившия Партиен дом в Габрово. За бай Марко се расказва една следната весела случка: Когато Кимон Георгиев станал министър-председател, габровски зевзеци изпращат телеграма на Марко да се яви в София в кабинета на Премиера. Бай Марко се развълнувал, помислил, че роднината му ще го назначава на някакъв висок пост, ушил си костюм, приготвил се и тръгнал за гарата. Минути преди влакът да тръгне, му съобщили, че всичко е на шега.
Сестрата на Марко Родев - Велика П. Родева е омъжена за съдията Петър Друмев, братов син на възрожденеца Васил Друмев, по-късно Митрополит Климент Браницки (вж. отделна статия за него)
Стефан И. Родев (1860-1924) като ученик се записва доброволец в сръбско-българската война. Бил е дребен търговец, председател на спестовно дружество “сирумашки труд” 1889. В началото на 20-ти век се премества в Бургас. Има 3 дъщери: Надежда, Веска и Елисавета. Елисавета е омъжена за проф. Иван Танев – лекар. Веска е омъжена за Кимон Георгиев – офицер, участник във Военния съюз. Организатор на 3 преврата и министър в няколко правителстава при диаметрално противоположни политически режими. Имат 2 дъщери: Мария и Корнелия. Едната е омъжена за Гоньо Ганев – юрист, народен представител в няколко поредни парламента, един от бащите на новата българска конституция., днес национален омбудсман (обществен защитник). Надежда е омъжена за Владимир Георгиев – търговец и имат 2 дъщери: Веселина – художничка в Париж, женена за един от бароните Ротшилд и Мария – архитект, омъжена за арх. Богдан Томалевски. Ще дам малко информация за Веселина, която представлява синтез на няколко статии за нейни изложби, а по-долу ще кажа няколко думи за родовете на двете дъщери на Надежда Родева - Георгиева – Томалевски и Ротшилд
.Васила И.Родева се жени за Цоню Иванов Родев. Вероятно тук става дума за брак между братовчеди от различни клонове на рода Родеви. Другата възможност е Марко Родев да е сбъркал, като изрично е написал Васила като дъщеря на Иван и Велика Родеви, а тя просто да е снаха им – жена на втори техен син Цоню. Но това едва ли е възможно, като имаме пред вид, че Марко Родев е техен съвременник, а “грешката” се повтаря и в двете му записки – от 1957 и 1960г. Така че аз по-скоро приемам версията за вътреродов брак. От брака на Цоню и Васила Родеви се раждат 5 деца – Иван, Петър, Христо, Стефан и Радка.
Стефан Ц. Родев (1883-1945) през 1901г. е бил главен певец в църквата Успение Богородично в габрово, а след това до смъртта си е свещеник в София.
Христо Ц. Родев(1880-1944) е адвокат, депутат в 23-тото НС. Убит е веднага след 9.9.1944, а в последствие е осъден на смърт от т.н. Народен съд. Баща е на писателя Цончо Родев.
Цончо Хр. Родев е роден през 1926г. в Провадия. Завършва право, но като син на убит от Народния съд няма право да практикува и се отдава на страстта си от студентските години - литературата. С многобройните си очерци, раскази и романи той присъства в литературния ни живот повече от 50 години. Открил призванието в белетристиката, той пресъздава мигове от българската история. Създава значителен брой книги както за деца, така и за възрастни, сред които романите: Черният конник (1966), Наричаха ме желязната ръка (1971), Човекът без сянка (1976), Мечът на непримиримите (1981), двама против ада (1986), Пиратът с черен лъв на мачтата (1994), както и сборниците с разкази Съкровището на Лизимах (1966), Отгласи (1971) и Отмъстителят (1983), очеркът Отвъд синия праг (1985) и др.
Братът на Христо Родев, Иван Цонев Родев също е забележителна личност – първият български инженер-корабостроител . Ще поместя биографична статия за него във в. Морски вестник 22.12.1999:
семейство на търговеца Владо Георгиев. Майка и Надежда е дъщеря на габровския търговец Стефан Родев, леля и Веска, на която е кръстена е омъжена за Кимон Георгиев. Сестра и Мария е архитект, омъжена за известния арх. Богдан Томалевски. Домът на Владо Георгиев е една от най-изящните за времето си къщи в София – днешното австрийско търговско представителство на ул. Гладстон (до у-ще Патриарх Евтимий). Къщата е проектирана от Иван Васильов и всъщност тя отваря на архитекта пътя към извесността и вратите на софийския хайлайф, за да проектира след това някои от шедьоврите на стара София по Шипка и Оборище (вкл. къщата на Чапрашиков) Домът на сем. Георгиеви е винаги отворен за хора на изкуството.
Обичайни посетители са видни български музиканти, художници, литератори.”Вкъщи не помня вечер без гости. Все интересни хора. Личности като професор Балабанов, художника Константин Щъркелов, директора на операта Мойсей Златин, журналисти, писатели…”